365 дни на психотерапията: 114 – Еклектична психотерапия

Наличието понастоящем в световен мащаб на многочислени (повече от 500) форми и методи на психотерапия поставя в трудно положение практика-психотерапевт. Все по-голям брой психотерапевти използват разнородни психотерапевтични методи, без да обръщат внимание на тяхната теоретична обосновка. Повече от една трета от американските психотерапевти отнасят себе си към еклектиците, като не по-малко от половината преди са били с психоаналитична ориентация (Beitman В. D. et al., 1989). Своеобразно свидетелство за загубата на негативния доскоро ореол на понятието „еклектик” (эклектик) е появата през последното десетилетие на международното „Списание за интегративна и еклектична психотерапия” („Журнала интегративной и эклектической психотерапии”), а също така учредяването на Международната академия на еклектичните психотерапевти.

Използването на термина Е. П. преимуществено се ограничава до техническия, извънтеоретичен синтез на психотерапевтичните методи. Концептуалният синтез на прийоми от различни теоретични ориентации се отнася към понятието интегративна психотерапия (интегративная психотерапия). Независимо от теоретичните си възгледи, психотерапевтът щателно изучава клиничната картина на заболяването и свързаните с него психосоциални фактори. Задачите на Е. П. се определят, като се отчитат индивидуалните особености на психопатологията, на проблема и на личността на отделния болен, а също така и според оптималната пригодност към едно или друго терапевтично въздействие. В лечебната практика теоретичните въпроси на психотерапията отстъпват място на необходимостта да се решават конкретни проблеми на клиничната реалност. Съответното съчетание на различни психотерапевтични методики от позицията на Е. П. представлява само по себе си нов метод на лечение на всеки един пациент.

Една от най-съществените причини за все по-широкото разпространение на Е. П. е неудовлетвореността на практиците от едностранчивостта и ограничеността на което и да било направление в психотерапията. Психотерапевтът-еклектик, в зависимост от характера на патологиите, от потребностите и възможностите на пациента, използва методики от различни направления в психотерапията, за да постигне положителни изменения в симптоматиката, във вътрешния свят и в поведението на болния. Изискванията на поддръжниците на Е. П. все по-пълно се удовлетворяват, благодарение на нарастващия брой нови психотерапевтични методи. Получаващите все по-широко разпространение в последно време методи на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия) на практика все по-често се съчетават с психодинамични, когнитивни и други прийоми. Конфронтацията и конкуренцията между последователите на различните форми на психотерапия все по-често се заменят от търпимост, взаимно приемане и опити да се заимстват някои принципи и технически прийоми от различните школи. В частност, психоаналитикът при необходимост може емпатично да взаимодейства с пациента въпреки традиционния емоционален неутралитет, поведенческият психотерапевт, да кажем, може да придава значение на интрапсихичната динамика (например да анализира наличните данни, да обърне внимание на сънищата на пациента) и т.н.

Съвременната тенденция към развитие на краткосрочните форми на психотерапия отговаря на интересите на психотерапевта-еклектик. В условията предполагаемо на една-единствена среща, психотерапевтът използва технически прийом, най-подходящ именно за конкретния пациент, например сугестия, съвет или интерпретация (интерпретация). Една от негативните страни на Е. П. може да бъде недостатъчно обоснованата многократна смяна на психотерапевтичните методи в процеса на лечение на един и същ пациент. Търсенето на най-ефективния метод, новите опити да се привлекат в курса на лечение прийоми от различните психотерапевтични направления често водят до разочарование и до фрустрация както при пациента, така и при психотерапевта. Важно условие за ефективността на който и да било психотерапевтичен метод се явява развитието на оптималното взаимоотношение „психотерапевт-пациент”.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s