365 дни на психотерапията: 113 – Семейни митове

Термин, предложен от Ферейра (Ferreira A. J., 1966), който обозначава определени защитни механизми, използвани за поддържането на единството в дисфункционалните семейства.

Синоними на С. М. се явяват понятията „вярвания” (верования), „убеждения” (убеждения), „семейно кредо” (семейное кредо), „ролеви очаквания” (ролевые экспектации), „съгласувана защита” (согласовнная защита), „образ на семейството или образ ‘Ние’” (образ семьи, или образ „Мы”), „наивна семейна психология” (наивная семейная психология) и др.(Эйдемиллер Э. Г., Юстицкис В., 1999).

С. М. се изследват с клинични и експериментално-психологически методи в рамките на психоаналитичното разбиране за защитните механизми, на теориите за ролевото взаимодействие, на когнитивната психология и на когнитивно-поведенческата психотерапия. Т. М. Мишина (1983) първа въвежда понятието „образ на семейството или образ „Ние”), под който има предвид цялостното, интегрирано образувание — семейното самосъзнание. Една от най-важните функции на семейното самосъзнание се явява цялостната регулация на поведението на семейството, съгласуването на функциите на неговите членове. Адекватният образ „Ние” определя стила на живот на семейството, в частност съпружеските отношения, характера и правилата на индивидуалното и на груповото поведение. Неадекватният образ „Ние” — това са съгласуваните селективни представи за характера на взиамоотношенията в дисфункционалните семейства, които се създават за всеки член на семейството и за семейството в целия наблюдаван публичен образ – С. М. Целта на този мит е да замаскира онези неудовлетворени потребности и конфликти, които преживяват членовете на семейството и да съгласува някои идеализирани представи на членовете на семейството един за друг. За хармоничните семейства е характерен съгласувания образ „Ние”, а за дисфункционалните – С. М.

Под С. М. много автори разбират определено неосъзнато взаимно съгласие между членовете на семейството, функцията на който е да възпрепятства осъзнаването на отхвърлените образи (представи) за семейството като цяло и за всеки негов член. Съществуват митове като „проекция” (проекция), „отказ” (отказ), „разцепване” (расщепление), някои когнитивни селективни сценарии, описани в „наивната семейна психология”, определено съдържание на С. М., което особено често се среща в дисфункционалните семейства на съвременна Русия (Мишина Т. М., 1983; Эйдемиллер Э. Г., 1994). Механизмът на психична защита „разцепване” се проявява в 2 форми. Първата се среща, когато съпрузите имат сходни личностови проблеми. В този случай „отхвърлените страни” на представите за себе си на всеки един от съпрузите се проектират от тях извън пределите на семейнството и солидарно не се приемат и от двамата съпрузи. Например съпрузи с изтласкани сексуални импулси, които изпитват неосъзнато безпокойство по отношение на своите сексуални потребности, са склонни да създават мита „ние сме чисти, идеални хора”, а другите хора да смятат за мръсни, разпуснати и да разпространяват тази оценка спрямо моралните устои на цялото общество. При втората форма на разцепване, става дума за ситуация, при която единият от съпрузите търси в другия онези качества на индивида, които безсъзнателно се възприемат от него като символ на потиснатите аспекти на собствената му личност. Същността на взаимното съгласие за забрана се състои в това, че всеки един от партньорите неосъзнато поддържа в своя съпруг проявите на онези качества, които той не признава в себе си.  И оттук, вместо хармонично съгласие, в частност по отношение на въпросите за това кое е приемливо в секса, у единия от партньорите възниква стремеж да поощрява у другия партньор такива форми на поведение, каквито той самият се бои да реализира. В тази ситуация търсенето на път към удовлетворението на собствените сексуални потребности е съпроводено от преживяването на неувереност, тревога и вина.

Когнитивните аспекти на възприятията на членовете на семейството, създадени от съгласуваните представи за семейното функциониране, основани на когнитивни семейни сценарии, с помощта на които се поддържа семейното единство, се разглеждат в рамките на когнитивната психология и на когнитивно-поведенческата психотерапия (Ellis A., 1977, 1981, и др.). Когнитивните семейни ситуация са достатъчно дълго съществуващ, динамичен и резистентен към интерференция образец на дейността или начин на реагиране при лица в определен семеен контекст. Той се развива сам, благодарение на диференциацията и на интеграцията на вече съществуващите елементи (нагласи, предписания и убеждения, емоционално-поведенчески реакции и т.н.) и може да бъде актуализиран по необходимост при промени в характера на взаимодействието на два индивида, на личността и изискванията, на семейството и средата.

Според Е. Г. Ейдемилер (Э. Г. Эйдемиллер, 1995) в дисфунционалните семейства най-често се проявяват следните С. М. „Ние сме такова отлично семейство, но другите не могат да го разберат”, „Той е толкова лош (за детето), че не си струва да се грижим за него”, „Той е много чувствителен (дете, болен член на семейството) и изисква специално отношение, ние живеем заради него”. Подобни С. М., предявявани пред околните (учители, познати, психотерапевти), предполагат и определена структура на семейните роли: „семейство с кумир” (семья с кумиром), „семейство с болен член” (семья с больным членом), „изкупителна жертва” (козел отпущения) и др. В основата на тези митове лежат неосъзнатите емоции, които по определен начин обединяват членовете на семейството: вина, емоционално отхвърляне, страх пред отговорността да се влезе в определена семейна роля. Адекватният образ „Ние” спомага за цялостната регулация на поведението на членовете (елементите) в динамичната система на семейния контекст, а неадекватният приема формата на С. М., който подпомага поддържането на дисфункционалните отношения в семейството, в резултат на което потребностите на нейните членове от ръст и изменение, от самоактуализация и сътрудничество, се оказват неудовлетворени, а семейството като цяло ригидно възпроизвежда предходния опит, като отчита слабо измененията в по-голямата система — тази на обществото.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s