365 дни на психотерапията: 112 – Семейно консултиране

С. К. се явява разновидност на семейната психотерапия, като то има отличителни признаци, граници и обем на интервенцията. С. К. се развива паралелно със семейната психотерапия и те взаимно се обогатяват.

С. К. си оставя за цел съвместното с консултанта изучаване на заявката (проблема) от члена (членовете) на семейството, за да се постигнат изменения в ролевото взаимодействие в него, в търсенето на личностния ресурс на субектите на консултиране и при обсъждането на начините за разрешаване на ситуацията — „ветрилото от решения” (веера решений). Многообразието от прийоми и методи на С. К. е обусловено от различни теоретични концепции, сред които водещи понастоящем са когнитивно-поведенческата психотерапия, в това число рационално-емоционалната психотерапия, системното и емпиричното направления (Минухин, Minuchin S.), Сатир (Satir V.) и др.). Е. Г. Ейдемилер (Э. Г. Эйдемиллер, 1994) извежда основните принципи и правила на С. К.:

  1. Установяване на контакт и присъединяване на консултанта към клиентите. Постигане се помощта на поддържането на конструктивна дистанция, която спомага оптималното общуване, чрез прийомите на мимезиса (наподобяване — бел. прев.), синхронизация на дишането на консултанта и на „заявителя” на проблема, използването на сказуеми в речта, които отразяват доминиращата репрезентативна система на този, който съобщава за семейния проблем.
  2. Събиране на информация за проблема на клиента с използването на прийоми от метамоделирането и на терапевтични метафори. Субективизацията на психотераптичната цел се постига с въпроси като: „Какво искате Вие?”, „Какъв резултат искате да постигнете Вие?”, „Моля, опитайте се да разкажете за това без отрицателната частица „не”, като опишете резултата с положителни термини”.
  3. Обсъждане на психотерапевтичния договор. Тази част от С. К. се признава от много специалисти като една от най-важните. Обсъжда се разпределението на отговорността: консултантът обикновено отговаря за условията на безопасност на С. К. и за технологиите на достъпа до разрешаването на проблемите на клиента, а последният за собствената си активност, искреност, желание да измени своето ролево поведение и др. След това участниците в С. К. се договарят за продължителността на работата (общото време средно е 3-6 часа) и за дължината на всеки сеанс. Обсъжда се периодичността на срещите: обикновено в началото те се провеждат веднъж седмично, а по-нататък един път на 2-3 седмици. Важен аспект на С. К. е обсъждането на условията на заплащане и се предоставя информация на клиента за това колко може да струва С. К., ако то се осъществява в бюджетно общинско учреждение, тъй като това способства за усилването на мотивацията на клиентите за терапевтична промяна. Необходимо е също така да се уговорят възможните санкции при нарушаване на условията на договора от страните.
  4. Следващата стъпка в процедурата на С. К. е уточняване на проблема на клиента с цел максималната му субективизация и за да се определят ресурсите на семейството като цяло и на всеки член на семейството поотделно. За това помагат въпроси от типа: „Как преди сте се справяли с трудностите, какво Ви е помагало?”, „В какви ситуации сте били силни, как сте използвали своята сила?”.
  5. Провеждане на същинско консултиране. Необходимо е да се укрепи вярата на клиентите в успешността и безопасността на процедурата по консултиране. „Вашето желание да осъществите изменения, Вашият предишен опит, активността и искреността Ви в съчетание с желанието на консултанта да сътрудничи с Вас, неговите професионални качества и опит ще бъдат надеждна гаранция за успешността на работата”. С участниците в консултирането се обсъждат положителните и отрицателните страни на установените стереотипи на поведението, например с помощта на въпроси като: „Какво, по Ваше мнение, е най-лошото при настоящите обстоятелства?”, „Кое е най-хубавото в обсъжданата ситуация?” Осъществява се съвместно търсене на нови шаблони на поведение — „ветрила от решения” (веера решений). Консултантът предлага следващите въпроси: „Какво все още не сте правили, за да решите проблема си?”, „Как са се държали значимите за Вас хора, когато са се оказвали в сходна ситуация? А Вие бихте ли могли да постъпите така?”, „Какво ще Ви помогне да извършите подобна постъпка?”. Могат да се използват прийоми за визуализация: клиентите, намиращи се в транс (а за това способства „точното следване по маршрута на проблема на заявителя” („точное следование по маршруту проблемы заявителя”), създават образ на новата ситуация и фиксират възникващите при това кинестетични усещания.
  6. Тази стъпка в С. К. се нарича „екологична проверка” («экологическая проверка» (Bandler R., Grinder J., 1995). Консултантът предлага на членовете на семейството да си представят самите себе си в сходна ситуация след 5-10 години и да изследват своето състояние.
  7. Приближавайки се към завършване на С. К., консултантът предприема усилия по „застраховане на резултата” (страхование результата). Това е така, защото понякога клиентите се нуждаят от действия, които да им помогнат да придобият увереност при усвояване на нови модели на поведение. Те могат да получат от консултанта някаква задача за домашно и покана да дойдат на повторна консултация след известно време, за да обсъдят получените резултати.
  8. В редица случаи е необходимо да се проведе процедурата „отсъединяване” (отсоединения). Тя може да протече автоматично при сравняване от клиентите на заявената цел и на получение резултат, но понякога консултантът е принуден да стимулира отсъединяването (Эйдемиллер Э. Г, 1994; Haley J., 1976). За тази цел Хейли често използва „парадоксалните задачи”, точното изпълнение на които води до точно противоположния резултат. На младите съпрузи например, които са се консултирали по повод на това как да изразяват своите чувства — да бъдат открити или по-сдържани, било предложено следното задание: „В продължение на седмица се карайте по един час на денонощие с цел да проверите своето емоционално реагиране” Допускането на Хейли било, че предвид човешката природа, никой съзнателно няма да нанесе на себе си и на другия вреда. У съпрузите, които се опитали да изпълнят това задание и после се отказали от него, обратно, се укрепило желанието да се ценят един друг и те взели решението да се откажат от услугите на „странния” консултант.

Понастоящем С. К. е най-търсеният вид психотерапевтична помощ сред населението на Русия. Освен в системата на здравеопазването, семейни консултанти вече се назначават и в образователната система – в психологическите центрове, непосредствено в училищата, в консултациите, действащи в рамките на системата на министерството за социална помощ, в комитетите по защита на семейството и на децата, а също така и в други учреждения.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s