365 дни на психотерапията: 109 – Негативни ефекти на психотерапията

Независимо от широкото разпространение на психотерапията, повечето автори смятат, че нейните основни методи нямат противопоказания и са безопасни. По правило, може да става дума единствено за относителни противопоказания и за негативни последици от неквалифицираното прилагане на някои методи, в частност на хипнозата (вж Отрицателни последици (усложнения) на хипнотерапията// Отрицательные последствия (осложнения) гипнотерапии).

Заедно с това, с оглед все по-широкото използване на психотерапията в наши дни, следва да се има предвид възможността за поява на някои негативни ефекти, предизвикани от нейното прилагане. В случаите на симптоматично влошаване Н. Е. Н. П. се проявяват под формата на: а) усилване на предишните симптоми — на демонстративното поведение, на злоупотребата с лекарствени препарати или алкохол, на психосоматични реакции, регресии, разрив на предишни междуличностни отношения, суицидни опити. Н. Е. Н. П. могат също така да се проявяват под формата на неохоспитализъм, на бягство в болестта, на злоупотребяване с лечението и на търсене на изгода от него. Това са различни форми на зависимост на пациента от лекаря, на изостряне на заболяването на началните етапи на психотерапията, негативни социални последици за пациента, обусловени от прилагането на психотерапевтични методи.

Зависимостта се явява най-честото усложнение на участието в психотерапията и се изразява във формирането у пациента на особено отношение към лекаря като към човек, който е способен да помогне в трудни житейски ситуации и да намали проявите на болестта. Така активността на самия пациент намалява и той започва да разглежда психотерапевтичното общуване  с лекаря в качеството му на единствен начин за борба с трудностите на живот и с болестта. В литературата са описани широко подобни ефекти на зависимост, възникващи по-често при прилагане на хипнотерапия (гипнотерапия) и на аналитична терапия, във връзка с което в много ръководства се отделя специален етап на завършване на аналитичната терапия с цел преодоляване на зависимостта от лекаря.

През последно време се наблюдават варианти на такава зависимост, при които пациентът се стреми към участие в група с динамична ориентация, която става за него своеобразна „екологична ниша” («экологическая ниша»), в която той е способен да изразява своите емоции и да получава подкрепа от другите участници в групата. Особено трудни са случаите на зависимост на пациентите от лекаря, представител на противоположния пол, към който се преживява влюбеност в лекаря и постепенно поведението се преизгражда с отчитане на новосформирания сексуален идеал. Понастоящем в психотерапевтичната практика е натрупан значителен опит в преодоляването на състоянието на зависимост, макар че такива случаи все още се срещат. Те могат да бъдат обусловени от недостатъчната подготовка на психотерапевта, който не осъзнава своята отговорност за формирането на зависимото поведение и дори осъзнато или неосъзнато формиращ у пациента подобно поведение с цел повишаване на своята професионална и личностна самооценка в очите на неговите колеги. Ефективен начин за преодоляване на зависимост е, на първо място, осъзнаването (осознание) от лекаря на неговата отговорност за формирането на зависимото поведение на пациента, на второ място, обсъждането на причините на зависимото поведение с пациента, и на трето, привличането към участие в психотерапията на супервизор или, в краен случай, смяна на лекаря-психотерапевт.

Клиничното изостряне на симптоматиката е достатъчно често явление в процеса на психотерапия, като този феномен възниква при различни психотерапевтични подходи. Отделните психотерапевтични школи обясняват по свой начин подобни явления. Обикновено се допуска, че тук значение има промяната на отношението към собственото заболяване и проблеми, които стават обект на свръхмерно внимание от страна на пациента и психотерапевта, което в крайна сметка способства за снижаването на ефективността на функционирането на защитните психични механизми и на преживяване на криза в отношението към болестта. Съвременните подходи на конвенционалната (договорна) психотерапия спомагат за намаляването на страха от влошаване на състоянието, доколкото създават условия за осъзнат стремеж на пациента към разрешаване на психичните трудности и личностната проблематика и към поемане на лична отговорност за процеса на психотерапия и последиците от него.

Негативни ефекти в социален план могат да възникнат в резултат на това, че пациентът не е готов към провеждане на психотерапия, недостатъчно отговорно оценява значението на своето собствено поведение в процеса на психотерапия поради не напълно адекватно формулираните цели на психотерапията или недоотчитане на възможните последици от прилагането на тази методика.

Сред честите причини за Н.Е. Н. П. следва да се отбележат недостатъчната или погрешна диагностика на психичните проблеми на болния, неговите очаквания и мотивация за лечение, възможностите и ресурсите на личността на пациента, а също така такива особености на личността на психотерапевта като емоционална хладност, безсъзнателна враждебност, отсъствие на искреност. В качеството на примери на негативни ефекти в социален план могат да се посочат случаите на разводи след психотерапия, нарастването на конфликтността на пациента, рязката и необмислена смяна на местоработата и жителството и т.н.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s