365 дни на психотерапията: 107 – Динамична психиатрия по Амън

Амън ((Аммон (Ammon G.)) е известен психиатър и психотерапевт, основател на Берлинската школа по динамична психиатрия (Берлинская школа динамической психиатрии). Първоначално се обучава у последователите на Фройд (Фрейд, Freud S.) в Берлинския психоаналитичен институт (Берлинский психоаналитический институт), от  1956 до 1965 г. — у Меннингер (Menninger, Menninger K.A.) в САЩ. Заема също така поста президент на Международната асоциалция по динамична психиатрия (Международная ассоциация динамической психиатрии).

Едно от централните понятия в Д. П. П. А, е това за социалната енергия. В трудовете на Амън се съдържат различни определения на това понятие: „социалната енергия аз разбирам като енергия, дадена му от обкръжаващия го свят”, „социалната енергия е сила, която хората могат да дават един на друг”, „социалната енергия – това е идентичността, разбирана като психична енергия, като мотор, задвижващ структурното развитие на Аза”.

Съдейки по тези определения, а също и по това, че Амън еднозначно не смята социалната енергия за „биологично-физическа величина”, Амън използва този термин не в неговото традиционно физическо разбиране — като мярка за движението на материята с определена физическа природа, а в по-общ смисъл – като действена сила. Той твърди, че предшественици на тези негови идеи са Бьотчър ((Бётчер (Boettcher H.)), който говори за междуличностно енергетично ниво, на което приписва мотивационни и информационни компоненти, и В. И. Ленин, който също посочва социалната енергия – без съмнение обаче в обичайния смисъл на тази дума. Говорейки за важността на човешката емоционална топлота в процеса на възпитание, Амън цитира трудове на А. С. Макаренко (А. С. Макаренко), А. Р. Лурия (А. Р. Лурия), А. Н. Леонтиев (А. Н. Леонтьев) и П. Я. Галперин (П. Я. Гальперин), но същевременно твърди, че това, което той самият влага в това понятие, е качествено ново за психологията и психоанализата (психоанализ). Основната разлика се заключава в това, че развитието на личността се разбира въз основа на социалните, междуличностни процеси, а не изолирано от автохтонните биологични закономерности. Фройд говори за биологично-физическия неспецифичен резервоар от енергия, от който произтича нарастването на функцията на „Аза”. На първоначалния етап, следвайки разбирането на Фройд, Амън предполага, че източник на социалната енергия се явява […] грижовното отношение на родителите към детето в неговата ранна възраст. По-късно обаче Амън стига до извода, че психичната енергия не възниква отвътре, а е свързана със социалното поле на човека и че човешкото развитие се подпомага не само от удовлетворяването на неговите нарцистични потребности, но и от социалната енергия под формата на критики, съмнения. В рамкиите на едно подобно разбиране детето, което не получава майчина грижа (наблюдения в детски домове), умира не от иманентния си инстинкт към смърт, както е според трактовките на Шпиц например (Шпитц, Spitz R. А.), а от своя глад за социална енергия.

Дистанцирайки се от приетите в психологията понятия за „източник” и „получател” в описването на контакта, Амън допуска, че общуването не се осъществява в едно линейно измерение, а са налице параметри на силовото поле, които се формират в хода на контакта и структурно се диференцират паралелно с измененията в актуалните и латентните отношения.

В разбирането на Амън, възникващата при общуването между хората социална енергия се подчинява на закономерностите на груповата динамика (групповая динамика), която ръководи подаването на социалната енергия и въздейства на отделните функции на Аза в тяхната взаимозависимост. Заниманията с определен предмет или вещ също може да стане социално-енергийно действено, доколкото протича в едно социално поле, определено от междуличностните отношения — т.е. в социално-енергийното поле.

От гледна точка на Амън, най-същественото следствие от пребиваването на човека в социално-енергийно поле е развитието на неговата личност. Всяка значима за човека среща го променя, като резултат от това е неговата постоянно променяща се цялостна идентичност, формираща се на основата на поредица от важни срещи и кризисни ситуации. Социалната енергия изпълнява функцията на трансмитер между динамиката на групата и структурните последици за всеки участник в тази група. Структурата на Аза е „протичаща социална енергия, която личността отразява в сумата на получената от него социална енергия, както в количествено, така и в качествено отношение”, а умението на човек да регулира своята социална енергия, способността да я получава и отдава, Амън приема за една от централните функции на личността, тясно свързани с нейната идентичност.

От гледна точка на Амън, действеността на социалната енергия, е обусловена от това, че тя засяга „централното Аз на човека, т.е. неговото безсъзнателно”. Развитието на личността се движи по спирала и преминава през следните етапи: получаване на социална енергия, структурни изменения в безсъзнателното, изменения в идентичността на Аза и на вътрегруповите отношения, и ново ниво на получаване на социална енергия.

Амън разграничава качеството на социалната енергия (конструктивна/конструктивная, деструктивна/деструктивная и дефицитарна/дефицитарная), което определя характера на формиращата се личност. Конструктивната социална енергия се определя от по-голямата издръжливост на натоварване. Характерна особеност на този вид енергия е това, че към човека се отнасят не просто с топлота и внимание, не просто го приемат сериозно, но и „държат пред него огледало, в което му показват кой е той и накъде може да се движи неговото развитие”. По способността на човека да преживява чувството за страх може да се определи неговия енергиен потенциал. Деструктивната енергия съпъства всяка една форма на открито враждебно, агресивно отношение към човека, на ограничаване на неговата лична свобода. Дефицитарната социална енергия се проявява под формата на умишлен отказ от общуване с даден човек, лишаването му от емоционална топлота и от стимули за структурен ръст на неговата личност. Дефицитарното социално-енергийно поле според Амън е характерно за формирането на симбиотични отношения.

В патогенните групови структури социалната енергия може да поддържа и да усилва неконструктивните, морбидни личностни характеристики. Така партньорите по група, които спомагат за взаимното подкрепяне на своите нарцистични потребности, Амън образно назовава „колеги по нарцисизъм” (нарцисстические сообщники). От разбирането за морбидната роля на социалната енергия произтича и концепцията за терапията на Амън. Груповите деструктивни и дефицитарни полета, подкрепящи заболяването, в рамките на социално-енергийното поле трябва да бъдат заменени с контруктивни такива — поне временно, до настъпването на съответните изменения в безсъзнателната сфера, които ще доведат до последваща нова идентичност на „Аза”, друг рисунък на социалното поведение и до различни потребности. Предполага се, че след това пациентът вече сам, извън рамките на терапията, ще се стреми да попада в конструктивни социално-енергийни полета, което трябва да го доведе до устойчиво оздравяване. Задачата на терапията е да обезпечи създаването на социално-енергийно поле, което би било адекватно на актуалното състояние на идентичността на Аза на болния. Да се регулира работата с цел да се развие способността на пациента да приема социалната енергия, Амън смята за по-важно, отколкото фокусирането върху тълкуването на преноса (перенос). Функцията на психотерапевта Амън вижда в това той да балансира гъвкаво между удовлетворяването на нарцистичните потребности на болния (свръхудовлетворяването им може да стопира индивидуалното развитие на нивото на симбиотичните отношения с лекаря) и конфронтационната работа, която обезпечава индивидуалния ръст (свръхактивността е изпълнена с възраждане на архаичните страхове на човека да бъде изоставен от майката).

Представата за решаващото значение на социалните отношения на индивида в неговото личностно развитие, надхвърлящи далеч пределите на диадния контакт с майката, отдавна се явява общопризната в психологията и психоанализата. Основополагащите трудове в тази обласе се появяват още в довоенните години. Към концепцията за инстинкта към смъртта, която днес е отхвърлена от повеччето психоаналитици, критично се отнася към края на своя живот и нейният автор. Левин (Lewin K.), както е известно, е първият, който говори за силово поле на социалното въздействие, полемизирайки го от гледна точка на линейното разбиране за междуличностните отношения. И макар в светлината на тези данни да е трудно да се говори за абсолютна новост на тази страна на концепцията за социалната енергия по Амън, това в никаква степен не намалява заслугите на автора като страстен полемист, на когото социалната наука дължи своето актуално състояние. Понятието „социална енергия” (социальная    энергия) е особено съвременно и съдържа собствен потенциал за по-нататъшно развитие.

Амън обяснявя ефективността на психотерапията на своите предшественици с това, че то интуитивно са успели да създадат социално-енергетично поле, но не са оценили точно какво всъщност е спомогнало за ефективността на проведеното от тях лечение. В значителна степен, това, видимо, е справедливо. Много психотерапевти обаче няма да се съгласят с това, че само по себе си терапевтичното социално-енергетично поле в достатъчна степен определя последващия стремеж на болния към благоприятни социално-енергетични полета и избягването на неблагоприятните такива, и ще достигнат до размисли относно необходимостта от корекция на дезадаптивните механизми на психичната защита (психологическая защита). С трудното формиране на мотивация за продуктивно поведение се сблъсква, както е известно, още Роджърс ((Роджерс, Rogers С. R.)).

В системата за психотерапия на болни от неврози, в Д. П. П. А. се съчетават широк спектър от вербални и невербални методи: индивидуална и групова психоаналитична психотерапия (психоаналитическая психотерапия), хореотерапия (хореотерапия), музикотерапия (музыкотерапия), арт-терапия (арттерапия), театър на болните, конна езда, а също така терапия чрез среда (терапия средой), в центъра на която се осъществява проект за съвместна групова работа, избирана от самите болни.

В създадената от Амън клиника в Мюнхен се реализират организирани по уникален в световен мащаб психотерапия и терапия чрез среда, които по същността си се явяват съвременен еталон за терапевтична среда в психиатрично лечебно учреждение.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s