365 дни на психотерапията: 106 – Детска психотерапия

Събирателно понятие, което включва различни психотерапевтични подходи и методи, прилагани за лечение на деца и юноши с психични, гранични и психосоматични заболявания и насочени въздействие на детето и на неговото обкръжение.

Д. П. обикновено започва с установяване на доверителни отношения между психотерапевта и детето, а в случай на необходимост – с отстраняване на острата симптоматика. След това психотерапевтът осъществява психотерапевтично-ориентирана диагностика на разстройството, поставя терапевтичните цели, следи тяхното постигане и контролира ефективността на лечението  (Schmidtchen St., 1978). Заключителен етап на Д. П. се явява закрепянето на получения терапевтичен ефект и профилактиката на възможните рецидиви.

По мнение на редица автори, Д. П. се заражда през 1909 г., когато Фройд (Freud S.) публикува своя труд „Анализ на фобия у петгодишно дете” («Анализ фобии у пятилетнего мальчика»). Това е първият труд, в който са описани психичните трудности на детето и неговото заболяване се обяснява с емоционални причини. Опитът за непосредствено пренасяне на психоанализата на възрастните в Д. П. е подложена на критика, в частност във връзка с това, че детето, за разлика от възрастните, не може пълноценно да описва с думи своето състояние и не е способно да разбере връзката между своето настоящо състояние с биографичния опит. Методите и подходите на Д. П. се усъвършенстват паралелно с аналогичните разработки по отношение на психотерапията на възрастните, но на практика от самото си зараждане Д. П. има своя специфика.

Още от 1919 г. Клайн (Кляйн, Klein M., 1955) започва да използва игрови прийоми като средство за анализ при работата с деца. Тя смята, че детската игра е също така обусловена от скрити и безсъзнателни мотиватори, както и поведението на възрастните.

През 1930 г. Леви (Levy D., 1938) предлага методи, насочени към отреагиране — структурирана игрова психотерапия за деца, преживели дадено психотравматично събитие. Той допуска, че в игровата ситуация е възможно да се отреагират агресивните тенденции в поведението. Едновременно с това се развива още едно направление на детската игрова психотерапия — терапията чрез построяване на отношения (терапия построения отношений, Taft D., 1933; Allen F., 1934). Философска и методологична основа на това направление стават трудовете на Ранк (Rank О., 1936), който пренася акцента от изследването на живота на детето и неговото безсъзнателно върху развитието, като поставя в центъра на вниманието онова, което се случва „тук и сега” в емоционалните отношения между детето и психотерапевта. На принципите на клиент-центрираната психотерапия е разработена недирективната игрова психотерапия (Axline W., 1947). Целта на тази психотерапия се състои в опознаване на детето от самото него и в развиването на способността му да управлява себе си. В общуването с психотерапевта детето получава възможността да играе така, както му се иска или въобще нищо да не прави. При това психотерапевтът не управлява и не направлява детето, а само му помага по-пълно да се разкрие в различни прояви в момента на срещата.

От средата на 50-те години на XX век започва да функционира Институтът по детска психоанализа на А. Фройд (Freud A.). Нейният подход към психоанализата на децата, дори в по-голяма степен, отколкото при Клайн, теоретично и методологически се отличава от психоанализата на възрастните, доколкото наред с игровите методи се предполага и възпитателна работа — активна намеса на психотерапевта във взаимоотношенията на детето със заобикалящата го среда. Такова съвместяване на често две противоречиви роли е възможно единствено, ако психотерапевтът се приема за изявен авторитет от детето.

Казаното по-горе, разбира се, не изчерпва цялото многообразие от психотерапевтични подходи в Д. П., които съществуват в наши дни. В частност, се отделят 2 принципиални ориентации в Д. П. — непосредствената работа с детето и работата с неговото социално обкръжение (на първо място със семейството и детския колектив). И двете ориентации могат да се реализират на различни нива: мотивационно-емоционално-афективно, логико-познавателно, поведенческо, психофизиологично. Предполага се, че различните психотерапевтични направления могат да включват методи с различна ориентация и ниво на въздействие. Например детската психоанализа от тази перспектива включва ориентация и към детето (игрови методики и др.) и към средата (работа с родителите чрез различни форми на семейната психотерапия).

За построяване на психотерапевтично-ориентирана диагноза се предлага да се отчитат 6 варианта на етиопатогенетични фактори: 1) ситуативни проблеми; 2) проблеми в семейната система; 3) когнитивни и поведенчески проблеми; 4) емоционални нарушения; 5) нарушения на развитието и личностни разстройства; 6) биологични отклонения. Нито един от тези фактори не е достатъчен, за да се разбере пълно проблемът на детето и единствено съчетаването им в различни пропорции води до построяването на удовлетворителна работна хипотеза.

В нашата страна проблемите в Д. П. активно се разработват от редица автори от т.н. ленинградска школа — на първо място от А. И. Захаров (А. И. Захаров), В. И. Гарбузов (В. И. Гарбазов), Е. Г. Ейдемилер (Э. Г. Эйдемиллер) и М. И. Буянов (М. И. Буянов), А. С. Спиваковская (А. И. Спиваковская), Ю. С. Шевченко (Ю. С. Шевченко) и др. Метологична основа на Д. П. се явява комплексното използване на различни психотерапевтични подходи в рамките на основните форми на психотерапия (индивидуална, семейна, групова) и с отчитане на спецификата и етапите на онтогенетичното развитие. Използването на психотерапевтичните методи и тяхното съчетаване в конкретни индивидуални (семейни) психотерапевтични програми се определя от етапа на нервно-психично развитие на детето (отделят се 5 етапа): 1) период на себеутвърждаване (период самоутверждения), на изграждане на личността, нейната самооценка и системите от отношения – 2,5 – 4 години; 2) период на срамежливост (период застенчивости) — 4-7 години; 3) период на адаптация в масовото училище (период адаптации в массовой школе) — 7-8 години; 4) период на адаптация на личността в колектива (период адаптации личности в колективе) — 9-11 години; 5) юношески период (подростковый период) — 11-20 години. Определят се също така следните етапи според възрастта и преимуществения тип нервно-психично реагиране при нея (4 нива): 1) соматовегетативен (соматовегетативный) – 0-3 години; 2) психомоторен (психомоторный) – 4-7 години; 3) афективен (аффективный) – 5-10 години; 4) емоционално-идеаторен (эмоционально-идеаторный) – 11-17 години. На практика всички указани по-горе автори отбелязват, че незрялостта на личността на детето, своеобразието от психогенните фактори, водещи към невротично реагиране, особености на детската психика, като раздразнителност, впечатлителност, склонност към фантазиране, афективност, внушаемост и др., правят невъзможен механичният пренос на методите на психотерапията при възрастните в Д. П. Водещата тенденция в психотерапията на децата е преходът от симптомоцентрирани към личностноцентрирани методи според възрастта на пациента. Колкото по-малко е детето, толкова по-малко нозологично диференцирани са неговите нервно-психични разстройства и толкова по-трудна е тяхната психотерапевтична корекция. Така например при синдрома на невропатията (която се явява най-малко специфична) възможностите на психотерапията са ограничени и се заключават най-вече в психотерапевтична корекция на възпитателните подходи на майката. Тази ориентация в психотерапията на малките деца към работа със системата „майка и дете” се обяснява с особената важност и симбиотичния характер на взаимоотношенията на детето и майката през първите години на живота (Гарбузов В. И., Захаров А. И., Исаев Д. Н., 1977).

В периода на себеутвърждаване, на изграждане на личността, на нейната самооценка и системата от отношения, изборът на психотерапевтичен метод е обусловен от основните психични проблеми на детето и включва в себе си, освен лечебно-педагогическата корекция на неправилния стил на семейно възпитание (най-често чрез различни варианти на семейна психотерапия), и методи на детска игрова психотерапия, които обезпечават оптимизирането на взаимоотношенията с връстниците (Ейдемилер Е. Г., 1988).

Психотерапията в периода на срамежливостта също се изгражда предвид проблемите на детето; обемът на психотерапевтичното въздействие се разширява и предполага включването на семейна и на индивидуална, ориентирана към разясняване психотерапия. На този етап голямо значение придобива груповата психотерапия. Нейната задача се състои в емоционалното отреагиране на конфликтните ситуации в група и десенсибилизация на плашещите образи в съзнанието посредством тяхното условно изобразяване и преодоляване в играта (Захаров А. И., 1979).

Психотерапията в процеса на адаптацията в масовото училище в голямата си част е ориентирана към преодоляване на комуникативните трудности. Наред с индивидуалната и семейната психотерапия, активно се използват поведенчески методи (контактна десенсибилизация, емотивно въображение, парадоксална интенция, тренинг за себеутвърждаване/тренинг самоутверждения). Груповата психотерапия се съчетава със семейната.

В юношеския период акцентът в психотерапията все повече се премества върху методите на личностно-ориентираната психотерапия — семейна и групова в техните интеракционни и структурни модели. На този етап поведенческите, особено хипносугестивните, методи на психотерапия стават все по-малко значими (Гончарская Т. В., 1979).

Така съвременната Д. П. се изгражда на приложението на различни взаимодопълващи се психотерапевтични методи с отчитане на етапите на нервно-психично развитие на детето.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s