365 дни на психотерапията: 105 – Двигателна терапия по Колер

Д. Т. П. К. е една от формите на психотерапия, основана на признаването на взаимовръзката между тялото и мозъка. Телесните разстройства (на осанката, дишането и др.) се разглеждат като резултат от нарушенията в психиката и в баланса на целия организъм. Психичните защитни механизми също имат телесни прояви, като например мускулни блокажи и напрежение. Доколкото психичното и физическото са тясно взаимосвързани, Д. Т. П. К. е психотерапевтичен подход, който решава проблеми както като мускулно напрежение и скованост, така и такива като психичната резистентност. Ограниченията в активността, спонтанността и във вътрешната свобода изчезват в процеса на изпълнение на определени двигателни упражнения, а двигателните интеракции успешно се прилагат в хода на диагностиката и лечението, като целта на последното е да се даде възможност на пациента да използва вътрешните ресурси и креативността си.

Системата за двигателна терапия, разработена от Колер (Колер, Kohler Ch., 1968), включва в себе си лечебна гимнастика и масаж. По правило, Д. Т. П. К. се назначава на пациенти, неуверени в себе си, които дълго време са избягвали физическо натоварване. Ето защо те често пристъпват към занятията с опасения, страхуват се от претоварване, от болкови усещания и от собствения си неуспех. Важно е още от първите занятия пациентът да почувства субективната си пригодност към лечението с този метод, ето защо програмата по Д. Т. П. К. се изгражда от психотерапевт с отчитане на състоянието на болния, на субективните и обективни данни, получени при неговото изследване. Пациентът се нуждае от ободряване и от емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка), трябва да се избягват забележките и поправките, доколкото на този първоначален етап съвсем не е важно как пациентът изпълнява упражнението, а е по-важно, че той го изпълнява изобщо. Продължителността на първите занятия е 5-10 минути, а на последващите — 20-30. Д. Т. П. К. се провежда индивидуално и в група.

Според Колер основен при провеждането на груповата Д. Т. П. К. е въпросът за начина на движение, който помага на пациента с психично нарушение да нормализира своите нарушени психофизични функции. Индивидуалната форма на моторика на човека се определя от неговите взаимоотношения със заобикалящата среда. Нарушените, дезадаптивни отношения с външния свят се проявяват не само във вербалната, но и в невербалната комуникация. Д. Т. П. К., като целенасочен психотерапевтичен метод, трябва да въздейства на невербалния апарат на пациента, изхождайки от типичните нарушения на неговите двигателни процеси.

Движението на човека може да се характеризира чрез различни специфични признаци, които позволяват да се опишат и оценят неговите двигателни особености, включително и в условията на болест. Към тези признаци се отнасят: двигателната гъвкавост, двигателният ритъм, индивидуалното протичане на движението, двигателната увереност и координация. Двигателната гъвкавост  характеризира цялостното психофизическо състояние на личността и се влияе от настроението. При депресивните болни със понижени потребности например може да се наблюдава нарушена двигателна гъвкавост под формата на неумела походка и наклонен напред корпус; при пациентите с латентно напрежение, страхове и изразени мускулни тикове се наблюдава твърда, неустойчива, насечена походка; при егоцентричните личности с ярко изразено надценяване на самите себе си, които обичат да демонстрират собствената си сила и енергия, имат тежка, властна походка. Двигателният ритъм се изразява в редуване на напрежение и отпускане. При по-голяма част от невротичните пациенти нарушенията на двигателния ритъм се проявяват под формата на преобладаващо продължително мускулно напрежение, което се разглежда като следствие от конфликтните личностни отношения с околния свят. Индивидуалното протичане на движението, осъществявано плавно, без задръжки, по един плъзгащ се начин, субективно се преживява като приятно, равно и успокояващо. Нарушения при протичането на двигателните процеси могат да се наблюдават у пациенти с шизофрения (ъглови, често забавени движения), у болни с неврастения с психична хиперактивност (стремителност, прекомерност в движенията). Двигателната увереност и координация се определят от концентрацията върху целта на движението. Прекомерната вътрешна възбуда или психичната забавеност понижават двигателната увереност и координационната успешност при болните от неврози. Освен това, дезорганизиращо на надеждното, уверено протичане на движението влияят колебанията при вземане на решения. Двигателните функции се разглеждат в тяхната съвкупност, която създава общото впечатления за индивидуалния двигателен процес и позволява да се направи заключение за вида нарушено поведение. Така както моторните функции са неразривно свързани с целия психичен живот на човека, посредством Д. Т. П. К. чрез хармонизация на моторните процеси се осъществява въздействие върху психичното състояние и поведение. Основните насоки на това въздействие според Колер са: 1) развиване на нервербалната комуникация; 2) нормализация на ритмичното протичане на движенията; 3) придобиване на опит в преживяването на пластичност, преживяване на радост.

Комбинираната Д. Т. П. К. включва: ритмична двигателна терапия, обща двигателна терапия с комуникативен аспект, танце-двигателна терапия. Най-прост метод за групова Д. Т. П. К. е ритмичната двигателна терапия. Тя спомага за мускулното отпускане на пациента, като така създава предпоставки за по-нататъшна двигателна активност при изпълнението на други упражнения от двигателната терапия. Продължителността на тази част от занятието не надвишава 15 минути. Постоянната и точно определена поредица от упражнения позволява те да се изпълняват индивидуално в домашни условия. Използваните двигателни елементи могат да бъдат заимствани от класическата гимнастика. Общата Д. Т. П. К., насочена към развиване на нарушените комуникативни отношения, има множество варианти. Централните въпроси тук са „Какво чувствам в момента?”, „Какво ми казва моето тяло?”. Много автори смятат вербализацията за особено важна, наред с наред с преживяването на чувства. Един възможен вариант за построяване на общата Д. Т. П. К. е следната последователност. Ритмичните упражнения се редуват със свободно ходене в помещението, с усвояване на заобикалящото пространство. Първото задание на пациентите може да бъде да се огледат, да видят „другите”, да им се усмихнат. След това може да им се даде възможност да изберат свободно партньор, с когото и в бъдеще пациентът ще взаимодейства и ще изпълнява упражненията. Това задание има и диагностична функция, тъй като в „свободния избор на партньор” може ярко да се прояви невротичното поведение. Егоцентричните, стенични пациенти например често не отчитат особено потребностите на другите членове на групата — за да “завоюват” желания партньор, те могат да го привлекат и притиснат към себе си. Обратно, депресивните, потиснати, със понижени потребности пациенти, често се държат очаквателно в тези ситуации или дори изменят своята походка  — движат се с малки походки, тялото им е напрегнато, изражението на лицето е плахо. След избора на партньор упражненията се изпълняват съвместно в групи по 2-4 души. По този начин се осъществява централната психотерапевтична задача — пациентите да се обучат в изпълнението на комуникативни социални функции и да преживеят този нов опит. Занятията трябва да бъдат съставени от упражнения — от простички до по-сложни такива, като постепенно построяване на съвместното двигателно поведение. Всеки член на групата по време на едно занимание взима участие в съвместните упражнения като изпълнява както активна, така и пасивна роля. Тази динамична промяна в междучовешките контакти, която у повечето пациенти е ограничена или нарушена, се формира и поддържа чрез най-прости средства. Съществуват многобройни модификации на партньорските упражнения. Те могат да се изпълняват в помещение и на улицата, стоейки или седейки, на пода, на табуретка, на пейка, върху подложка […]. Двойките, изпълняващи упражненията, трябва да се запазват при формирането на команди за игрите, при обединяването в групи от по 4 човека, при участия в състезания. Особено интензивно въздействие върху моторните и психофизическите реакции оказва съчетаването на движение и музика. Тук на преден план излиза хереотерапията (хореотерапия).

Д. Т. П. К. или елементи от нея се използват също така и в системата на груповата психотерапия (групповая психотерапия) в качеството им на спомагателни прийоми, които предоставят допълнителен материал за личностна диагностика и изпълняват собствена психотерапевтична функция.

В стационара за занятия по Д. Т. П. К. ежедневно се отделят по 30 минути, а при амбулаторно лечение — 60 минути веднъж седмично. Една от задачите на психотерапевта е да създаде емоционално топла, приятелска атмосфера. Той не трябва да се намира „над” групата, командите следва да произнася енергично, но не и с тона на началник. Груповите събития трябва да предоставят на всеки участник широк простор за развитие.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s