365 дни на психотерапията: 101 – Александер

АЛЕКСАНДЕР Франц (Alexander F. G., 1891-1964). Немски психоаналитик, психиатър, изследовател на психосоматичните заболявания. През 1930 г. емигрира в САЩ, където през 1939 г. организира Чикагския психоаналитичен институт. Автор е на концепцията за специфичния емоционален конфликт, за корективния емоционален опит (коррективний эмоциональный опыт). Разработва идеята за краткосрочната психоанализа, в частност по пътя на прекъсването на анализа в терапевтичния курс.

Под психосоматичен подход А. разбира едновременното използване на физиологичния и психологичния метод и представите. Той изхожда от необходимостта при психосоматичните изследвания както да се изследва детайлното описание на психологичните закономерности, така и да се осъществява клинико-инструментален контрол върху сомато-вегетативните процеси.

Макар подобно на Фройд (Фрейд, Freud S.) Александер да признава различията между конверсионните реакции и вегетативните симптоми, свързани с невротичните състояния, А. раграничава от своя страна истеричните конверсионни реакции и адекватните изменения във вегетативното функциониране, проявявяващи се при емоционално напрежение. Подобно на Фройд, той вижда в конверсионната реакция символен израз не емоцията, която трябва да бъде вербализирана, но се отхвърля и потиска вследствие на преживяването на вина и срам. Тялото служи като инструмент за това изразяване. При вегетативната невроза физиологичните симптоми се съпровождат от емоционално напрежение вследствие на отсъствието на външни, преки действия, които правят възможно разреждането на афекта. Впоследствие обратимите функционални симптоми водят до необратими морфологични увреждания. Причина за блокирането на откритите действия, А. вижда в патерните на конфликтност, което води до актуализиране на конфликтите от довербалната област на индивида. Според А. симптом на вегетативните неврози не е изразяването на потиснатите емоции, а съответното физиологично нарушение при определени емоционални състояния. Той смята, че патерните на конфликтност могат да се разкрият в процеса на психоанализа (психоанализ). Особено внимание А. отделя на описанието на конфликтността и на търсенето на нейната специфика при определени типове  физиологични реакции. Установяват се различия в три нива на психосоматичното отношение и на взаимовръзката между различните соматични заболявания и характера на емоционалното състояние и насочеността на вегетативния тонус.

Според А. психосоматичното заболяване възниква като следствие от емоционално напрежение, явяващо се проява на вътрешен личностов конфликт, който се изтласква в различна степен. А. разграничава истеричната конверсия, вегетативната невроза и психосоматичното заболяване. В първия случай се наблюдава символна преработка, изтласкан емоционален конфликт, който водо до разстройство в зоната на произволната инервация (истерични моносимптоми: амавроза (пълна слепота при липса на патологични изменения в очния сегмент – бел. прев.); сурдомутизъм (глухонямост без налична органична причина за това), астазия-абазия (невъзможност на човек да стои прав, без да има данни за смущения в двигателната функция – бел. прев.). При вегетативната невроза конфликтът е по-дълбок, емоционалното напрежение се реализира чрез вегетативни нарушения под формата на дисфункции на сърдечно-съдовата, стомашно-чревната, дихателната и други системи. Тези разстройства се явяват вегетативни компоненти на вътреличностовия конфликт. При психосоматичното заболяване конфликтът не се осъзнава напълно и в резултат на хроничното емоционално напрежение възниква соматично разстройство.

А. допълва вертикалната скала на своята класификация, в основата на която е степента на изтласкване на емоционалния конфликт, с хоризонтална, при която характерът на соматичното заболяване се определя от типа емоционално състояние. Той смята, че определени емоционални конфликти въздействат избирателно върху функционирането на различни органи и системи. Така възбудата, гневът влияят на сърдечно-съдовата система; хопохондричните преживявавания, чувството за самота, печалта въздействат на трофичите функции и се проявяват под формата на нарушения в работата на стомашно-чревния тракт; конфликтите между сексуалните влечения и тяхното външно потискане водят до дихателни дисфункции. В своя подход А. се опира на изследванията на Кенън (Кеннон, Cannon W. В.); симпатиковата система отговаря з подготовката към реакции на борба и бягство, парасимпатиковата регулира анаболните процеси. Под влиянието на парасимпатиковата система индивидът се отделя от външните проблеми в своето вегетативно съществуване, а активацията на симпатиковата система го обръща отново с лице към външния свят.

А. разграничава две групи емоционални състояния, съчетаващи се с напрежение на вегетативната нервна система. Към първата група се отнасят потисната агресивност, сдържаният гняв, враждебността към външния свят които чрез симпатиковата активация спомагат за развитието на хипертония, на сърдечно-съдови нарушения. Хроничното мускулно напрежение може да бъде патогенетичен фактор за появата на артрит, повишаването на съдовия тонус съответно за главоболие, мигрена. Влиянието върху ендокринната система води до развитие на тиреотоксикоза, до диабет.

Втората група е изградена от неудовлетворените потребности от увереност, защитеност, от приемане на околните, от нереализираните сексуални желания, които способстват за възбуждането на парасимпатиковата система, на холинергичните структури и води до развитие на патологии на стомашно-чревния тракт: язвена болест на дванадесетопръстника, язвен колит, а също така до бронхиална астма и кожни заболявания (невродермит). В основата на различните форми на нарушения на храненето стои чувството за вина като централен емоционален проблем.

Представите на А. за дълбочината на изтласкаването на емоционалния конфликт, която е различна според нивото на разреждане на свързаното с конфликтна емоционално напрежение (експресивно при истеричната конверсия, вегетативно при вегетативната невроза, соматично при психосоматичните заболявания), от една страна, и връзката между определено емоционално състояние и дадено соматично заболяване, от друга, изграждат основата на неговата концепция за специфичния емоционален конфликт.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s