365 дни на психотерапията: 100 – Самоанализ

Анализ, който самият индивид извършва по отношение на собствените му съждения, преживявания, потребности и постъпки. За разлика от близкото по смисъл понятие рефлексия (от къснолат. reilexio — обръщане назад, отражение)  — самонаблюдението, размишлението над собствените преживявания и мисли — понятието С. в голяма степен концентрира вниманието върху процесуалния аспект на собствената психика и се оличава с целенасоченост и произволност на процеса на анализ.

С. е неотменна част от всяка една психотерапия. Още по време на първите беседи психотерапевтът се запознава със С. на пациента, доколкото опитите за анализ на собственото психично състояние обикновено предшестват обръщането му към лекаря. В рамките на първите занятия лекарят не просто се запознава с болния, но и си съставя първоначална представа за причините за неговото заболяване. По думите на В. Н. Мясишчев (В. Н. Мясищев (1958)), това понякога е много трудно и в такива случаи е особено важно пациентът да играе активната роля, а лекарят да се опира на него при очертаването на причините за болестта. В повечето случаи в разсъжденията и оценките на болния се откриват заблуждения и грешки, водещи го до безизходица, от която той не може да се измъкне сам. Пред психотерапевта стои задачата да насочи С. на пациента по един психотерапевтично продуктивен път.

Психотерапията, като система за лечебно въздействие на психиката и чрез психиката, е насочена към промяна на всички основни сфери: емоционална, когнитивна и поведенческа. Много автори отбелязват особената роля на когнитивния компонент в процеса на тези изменения. Единствено осъзнатите изменения в психиката на болния гарантират според тях ефективността на психотерапевтичните въздействия и стабилността на техните резултати. Болният като обект на подобно въздействие се явява едновременно и субект, активен и цялостен по своята природа. Всяка информация, встъпваща в противоречие със самосъзнанието, трябва да бъде интериориризирана от личността, за да може последната да запази своята цялостност. В процеса на психотерапия на С. на пациента обикновено съответстват концепции, които поддържа психотерапевтът.

Ролята, която изпълнява С. в процеса на психотерапия не е еднаква в различните нейни методи. В сугестивната психотерапия (суггестивная психотерапия) С. играет второстепенную роль. Но и тук С. се явява необходимо звено при запознанството с пациента, при подготовката на болния за прилаганите методики, в беседите между сеансите на внушение (внушение), в оценката на резултатите от внушението  (Лебединский М. С., 1959). Значително по-важно място С. заема не в симптомо-ориентираната, а в насочената към значителни личностови изменения психотерапия, при която активността на пациента придобива особено значение. В зависимост от базовата теоретична ориентация и от прилагания метод, психотерапевтът фокусира С. на пациента към три страни на неговата психика, които се разглеждат в качеството им на основна детерминанта на личностното развитие и поведение.

В методите на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия), освноното внимание при която се съсредоточава върху обучаването на пациента в нови, по-адекватни норми на поведение, предметът на С. на болния се явяват неговите връзки със социалната среда преимуществено на поведенческо ниво.

В рационалната психотерапия (рациональная психотерапия), същността на която е логичното повторно убеждаване на човека, обучаването му в правилно мислене (доколкото съгласно Дюбоа, Dubois P.), психогенията е последица от погрешни съждения, обусловени от недостатъчно истинна информация), което определя като предмет на анализ стават логическите построения, конструкции, търсенето на логически грешки.

В психоанализата (психоанализ), в усилията си да подпомогне прехода на безсъзнателните, изтласкани от съзнанието представи в съзнанието, психотерапевтът насочва вниманието на болния не към реалността, не към актуалната ситуация, а към преживяванията му от ранното детство, към сексуалните му влечения. Изтласкани от съзнанието и проявяващи се в свободните асоциации (свободных ассоциациях), в съновиденията, в грешките при писане и тези на езика, тези съдържания стават предмет на работата на психоаналитика. Предполага се, че пациентът по нов начин ще оцени събитията от своя живот, ще осъзнае ролята на отдавна преживяното и изтласканото, което ще го излекува.

Целта на клиент-центрираната психотерапия (клиент-центрированная психотерапия), недирективна по своя характер, е увеличаването на конгруентността на пациента, на откритостта му към опита, повишаването на нивото на реалистичността и обективността на възприятията за него самия и за околните. Психотерапевтът единствено създава доброжелателна обстановка, пациентът сам формулира своите проблеми и търси изход от неблагоприятните ситуации. С. тук е насочена към чувствата, изразяването на които в процеса на психотерапия става все по-свободно, а също така към разпознаване и диференциране на собствените чувства и възприятия, включително по отношение на собственото „Аз”, на околните хора и взаимоотношенията между тях.

В патогенетичната психотерапия на Мясишчев (патогенетическая психотерапия Мясищева) и в личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов (личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова), чиято цел е осъзнаването (осознание) от пациента на противоречивите потребности и мотиви, на нарушените отношения, които го водят до невротичен срив, и в резултат от това — регуляцията на потребностите, формиране на съзнателно отношение и разрешаване на психотравмиращата ситуация, задачата на психотерапевта се състои в това да насочва С. на пациента не само към неговите субективни преживявания и оценки, а също така и към външните условия на неговата социална среда, нейните особености, към взаимоотношенията със заобикалящите го хора.

Първостепенна роля С. играе също така в разговорната психотерапия (разговорна психотерапия), насочена към разбиране и самостоятелно изменение от пациента на онези страни от неговата личност, които възпрепятстват самоактуализацията (самоактуализация). Характерно понятие в системата на разговорната психотерапия е самоексплорация (самоэксплорация (Helm J., 1978), т.е. степента, до която болният включва в беседата своето собствено поведение и своите лични емоционални преживявания, анализира ги и прави на тази основа изводи за себе си. Основната задача на психотерапевта тук се заключава във вербализацията (вербализация), в отразяването на преживяванията и чувствата на пациента, която не трябва да излиза извън рамките на тяхното осъзнаване, което способства за по-активната роля на болния в психотерапевтичния процес.

В гещалт-терапията (гештальт-терапия), чиято цел е да се увеличи личностният потенциал, да се мобилизират собствените ресурси на пациента, на първи план встъпва преживяването на контакт със самия себе си, повишаване на степента на осъзнаване на различните нагласи и способи за поведение и мислене, които са се закрепили в миналото и запазват устойчивостта, а също така осмисляне на тяхното значение и функция в настоящето. Задачата на психотерапевта се състои в това да създаде ситуация, в която пациентът да търси и експериментира, в която той сам да провери кое може да е ценно и подходящо и кое вредно за него. Анализът на преживяванията е основан на принципа „тук и сега”

— болният бива помолен да анализира какво прави той в момента, какво се случва с него и около него в тази минута, като акцентът се поставя върху осмислянето на това „какво и как” се случва.

В транзакционния анализ (трансактный анализ), насочен към оказване на помощ на болния в удовлетворяването на потребността му от оптимален контакт, психотерапевтът запознава пациента с основните понятия на транзакционния анализ (3 състояния на Аза: Родител, Дете, Възрастен), обяснява механизмите на поведението и на неговите разстройства. В процеса на психотерапия болният се обучава самостоятелно да анализира ситуацията от позицията на Възрастния, т.е. да проверява и да оспорва ирационалните и прекалени изисквания на Детето и на Родителя, да предвижда последствията от погрешните стъпки, а също така да решава рационално проблемите, с които се сблъсква в живота.

В груповата психотерапия (групповая психотерапия) С. на пациента има сложен характер. Негово съдържание стават не само собствените преживявания и постъпки на всеки един участник в групата, но също така и неговите взаимоотношения с другите членове на колектива и най-вече това как му се струва, че го виждат другите. Така С. в груповия процес е своеобразно двойно огледално отражение на индивидите един в друг, взаимно отражение, чието съдържание се явява субективният вътрешен свят на партньора в общуването, който на свой ред отразява вътрешния свят на самия рефлектиращ.

В хода на С. пациентът се сблъсква със значителни трудности, но те имат и свое положително значение. Да се прибегне до С. като един от видовете самопомощ в нашето собствено развитие съвсем не е лек избор. От индивида той изисква голяма решителност и самодисциплина. В това отношение С. не се отличава от други житейски ситуации, които способстват личностния ръст.

В психотерапевтичния процес, в който участват минимум двама — пациент и психотерапевт, С. протича у всеки един от участниците в нея. Когато психотерапевтът изработва една или друга психотерапевтична стратегия и тактика, се опира на анализа на собствените си чувства и съждения по отношение на своя пациент. В някои психотерапевтични направления С. на пациента играе съществена роля. Така например в психотерапията в рамките на психоаналитичното направление анализът на контрапреноса (контрперенос) е особено важен елемент в работата на психотерапевта.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s