365 дни на психотерапията: 99 – Самовнушение

С., или автосугестията представлява процес на внушение/внушение, адресиран към самия себе си. С. позволява на субекта да предизвика у самия себе си едни или други усещания и възприятия, да управлява собствените си процеси на внимание, памет, своите емоционални и соматични реакции.

Същността на С., по И. П. Павлов (Павлов), се заключава в концентрираното дразнене на определена област от кората на главния мозък, което се съпровожда от много силно потискане на останалите отдели на кората, които представляват коренните интереси на целия организъм, неговите цялостност и съществуване. В изключителни случаи при С. дори унищожаването на организма може да протече без ни най-малка физическа борба от негова страна.

Действието на С., съгласно теорията на А. А. Ухтомски (А. А. Ухтомский) се обяснява с концентрираното дразнене на определени участъци на кората, т.е. възникване на доминанти на фона на намален коров тонус. При това състояние на кората, второсигналните следови процеси преобладават над реалното въздействие на средата.

В. Н. Куликов (В. Н. Куликов, 1974) отбелязва, че С. се формира във филогенетичен и отногенетичен план на основата на внушението. Първоначално в процеса на интерпсихични отношения между хората протича хетеросугестия, а след това способността на индивида да внушава на другите хора се интериоризира, става интрапсихична способност на личността. Това допускане се основава на учението за произхода на психичните функции на Л. С. Виготски (Л. С. Выготский) и на неговите ученици — А. Н. Леонтиев (А. Н. Леонтьев) и др.

Изказва се предположението, че автосугестията се основава на механизмите на обратна аферентация (обратная афферентация) и на изпреварващо отражение (опережающее отражение) (Бернштейн Н. А., 1961; Анохин П. К., 1975, и др.).

Принос в разработването на метода на лечебното С. внасят и родни изследователи. През 1881 г. И. Р. Тарханов (И. Р. Тарханов) публикува резултатите от едно от първите научно достоверни наблюдения на влиянието на С. върху непроизволните функции на организма. Я. А. Боткин (Я. А. Боткин) предлага през 1897 да обучава болни в съзнателно използване на С. за предотвратяване и преодоляване на невротичната фиксация на симптомите на соматичните заболявания. В. М. Бехтерев (Бехтерев) (1911) препоръчва да се лекува чрез С. в състояние на бодърстване, смята, че „най-подходящо време за С. се явяват периодът преди заспиването и периодът, който следва след пробуждането”. Той допуска, че „за всеки отделен случай трябва да бъде изработена определена формула на С., която трябва да се произнася от собствено име, в утвърдителна форма и в настояще, а не в бъдеще време.” Формулите на С. трябва да бъдат произнесени с тих глас „по няколко пъти … и при това в състояние на пълна концентрация”. В. М. Бехтерев цени ефективността на С. при неврозите, а също така го включва в системата за лечение на алкохолици, в качеството му на трета част от триадата (вж Психотерапевтична триада на Бехтерев).

Един от най-популярните прийоми за автосугестия се смята методиката на С. по Куе (С. по Куе). С. се явява основа (или един от съществените механизми на лечебно действие) на различни психотерапевтични методи: автогенна тренировка (автогенна тренировка), биологична обратна връзка (биологическая обратная связь), медитация (медитация), йога (йога), релаксация (релаксация).

С. успешно се прилага от много родни и чуждестранни психотерапевти. Н. В. Иванов (Н. В. Иванов, 1959) разработва методика за мотивирано С., предназначена за лечение на болни с алкохолизъм. След провеждане на беседа за алкохолизма, психотерапевтът въвежда група от 10-15 човека в хипноза (гипноз) и провежда мотивирано лечебно внушение. Първите сеанси, които се провеждат 2 пъти седмично, успокояват, внушават увереност. От 5-6-ия сеанс на болния се предлага систематично 2 пъти на ден за 2-3 минути волево да съсредоточи вниманието си върху кръга от мисли, че неговото решение продължително да запази въздържание ще стане постоянно качество: „Аз мога да кажа на себе си активно и повелително „не” във всяка съблазнителна обстановка”.

И. К. Шхвацабая и др. (И. К. Шхвацабая и др., 1985) предлагат методика за корекция на невротичните разстройства у болни с хипертонична болест, основана най-вече на лечебното действие на С. Първоначално пациентите се обучават в това да запомнят комплекс от усещания („образа на релаксацията”), изпитвани по време на заниманията с автогенна тренировка. По-нататък упражненията се изгражат така (самостоятелно или в група), че да се свърже „образа на релаксацията” с визуалния символ, в качеството на който се използва правилна геометрична фигура с център на симетрия („фигура на релаксацията”). В ситуация на емоционално психично напрежение болният възпроизвежда в продължение на 1-2 минути „образа на релаксацията”, спомняйки си или представяйки си „фигурата на релаксацията”.

Лечението със С. почти няма противопоказания. Дори в тежки случаи на истерия, когато разясняването не помага, а хипнозата и автогенната тренировка не дават достатъчно добър ефект и могат да се съпровождат от усложнения, предчувствайки своя припадък с помощта на С. („Не трябва да се случи припадък!”) може да го „отблъсне” или да не го допусне.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s