365 дни на психотерапия: 97 – Психотерапия и религия

Още от времето на първобитните общества медицината и религията са свързани помежду си, доколкото често именно страданието (болестта) формира у човека религиозното чувство, мисълта за Бога. Боговете изпращат болестта и само те могат да избавят от нея. Посредник между болния и Бог в епохата на първобитните култури е жрецът или шаманът. Целият начин на живот на народите, намиращи се на ниско ниво на общественото развитие, техните обичаи, ритуали, прийоми за възпитание, отдавна са предмет на внимание от страна на етнолози, психиатри, психотерапевти и учени от други специалности, като ценен пример за това как религията влияе на психичното здраве на членовете на племето, е фигурата на шамана. Изучаването на традиционните ритуални празненства, а също така на прийомите, използвани от шаманите в примитивните култури в най-различни части от света, показват, че зад външната дива и нелепа форма, в която те се осъществяват, се крие дълбоко съдържание, което има не само психотерапевтично, но и психопрофилактично значение, като последното видимо дори е по-често срещано, отколкото първото.

Съвременната психотерапия едва неотдавна оцени достойнствата на груповите методи, докато в културно изостаналите общества колективният характер на психотерапевтичната практика е едва ли не най-главната отличителна черта  (Семичов С. Б., 1975). При извършване на шамански ритуал, освен пациента, се събира и цялото негово домочадие и други членове на обществото. Те не просто присъстват в качеството си на зрители, но и са активно въвлечени в терапевтичния процес, те усвояват тълкуванията на шамана, който по пътя на сугестията, действайки чрез прийоми от народния епос, преизгражда взаимоотношенията между членовете на семейството, предписва на всички и на всеки поотделно норми на поведение, формира нова ценностна система. Освен това, доколкото „злите духове”  («злые духи») понякога наказват не самия виновен, а неговите роднини и останалите членове на племето, то това значи, че всички са отговорни един за друг и затова оздравяването на всеки един става дело, в което интерес имат всички. Ярко изразен групов характер имат и различните ритуални тържества, които обикновено ознаменуват навлизането на човек, група хора или на цялата общност, в някакъв отговорен кризисен период (церемония по инициация на юношата, сватба, оргиастични празници, начало на лов или на война и др.).

Важна особеност на психотерапията в широкото разбиране на този термин в първобитното общество е това, че представата за болестта като резултат от магическо въздействие, използвана от шамана в неговите тълкувания, е разбираема за околните, доколкото съответства напълно на тяхното ниво на развитие, на собствената им картина на света, което прави хората възприемчиви по отношение на психотерапевтичното влияние. Друга характерна черта е значителната емоционална въвлеченост в терапевтичния процес на всички участници, които му се отдават напълно, нерядко достигайки до екстаз. И накрая, третата особеност се състои в отсъствието на какъвто и да било скепсис: както шаманът, така и всички останали участници са обхванати от фанатична вяра в успеха на цялото мероприятие. Пълното съвпадение между очакванията на шамана и на пациента е една от отличителните черти на подобно партньорство. Всичко това  —  общата за всички участници в групата ценностна система, емоционалната въвлеченост, вярата в успеха — се разглеждат в съвременната психотерапия като необходими условия, в голяма степен определящи резултата от нея. Високата степен на ефективност на магическата практика също едва ли буди съмнение.  Доколкото в първобитното общество психичното не се противопоставя на соматичното, психотерапевтичният, „медико-психологически” (медико-психологический) подход има място и при соматичните заболявания, като и тук той оказва благотворно въздействие. Една от причините за резултативността на шамана е в това, че той по-често работи с онези соматични заболявания, при които диапазонът на функционалните нарушения е достатъчно широк.

Сред ритуалните празници, които имат психопатологично значение, са описани такива, по време на които периодично се допуска престъпване на някои общоприети правила на съвместния живот и на свободното изразяване на емоции, приема се неспазването на някои забрани, действащи в друго време. Обичаите, санкциониращи такава непосредствена реализация на желанията, се разглеждат от съвременните изследователи като изпълняващи функцията на „лечебен регрес” (целебний регресс), В особено критични за общността периоди се извършва обредът „изгнание на злото” (изгнания зла), при който хората, въоръжени с пръчки и с въодушевление, се обединяват, гонят въображаемия зъл дух и го мятат в пропастта, във водата и т.н. В резултат на това се постига сплотяване на целия колектив, като същевременно се „изгонват” потиснатите тревога и гняв, след което „хората спят по-леко, по-спокойно и стават по-здрави”. Нерядко като отдушник, като начин на отреагиране служат ритуалите, по време на които участниците встъпват в чужда роля, слагат си маски и т.н. Всички тези обичаи се разбират от съвременните изследователи като своеобразни форми на катарзис (катарсис) или на отреагиране. Съществуват обаче също и ритуали, целта на които се състои в това да постигнат обратното — да повишат толерантността към фрустрация, да възпитат сдържаност. Към тях в известен смисъл може да се отнесе процедурата на изповедта и прошката. При това изповедта не се адресира толкова към шамана, колкото към потърпевшите членове на племето на болния. Тук може да се отнесе и обичаят подрастващите, преминаващи през инициация, да се полагат в една постеля с жени и да се учат по този начин на сдържаност.

Своеобразен обичай, широко разпространен сред много примитивни народи, е ритуалът „изкупителна жертва” (козел отпущения). По време на тази церемония, извършвана например в периода на суша, глад или епидемия, „изкупителната жертва”, която може да бъде животно (маймуна, крава), но и дори човек, приема върху себе си цялата вина, всички злодеяния на останалите членове на племето и принася себе си в жертва. Ритуалът „изкупителна жертва”, както и този на изповедта, спомага за намаляването на нивото на тревожност, усилвайки „психичните защитни механизми” (психологические защитные механизмы).

Особен психотерапевтичен прийом е т.н. „изцеление чрез посвещение” (исцеление через посвящение), когато пациентът открива в себе си призванието на изцелител и в процеса на последващо обучение, а след това на самостоятелна практика, постига механизма на собственото първоначално заболяване. Психотерапевтичен прийом, неотдавна открит от изследователите на племето маори, народ от Нова Зеландия, е практиката на временното отшелничество, към който туземците отдавна прибягват, за да възстановят здравето си в състояние на криза.

Това, че ритуалите се срещат във всички примитивни култури и обикновено имат групов характер, безусловно свидетелства за жизнено важното значение и на това и на другото за съществуването на колектива. Смисълът на ритуалите, свързани с особено отговорни моменти в живота на човека (например при встъпване в нова социална роля), се състои в свеждането до минимум на дълбочината и продължителността на вътрешния конфликт, свързан с такава важна стъпка. Ролята на групата в този случай се заключава в това, че тя освобождава човека от товара на взимането на решение. След психологическата обработка индивидът се възражда и встъпва по съвсем нов начин в един съвсем нов живот. Колективният характер на ритуалите усилва чувството за безопасност на всеки човек чрез отъждествяването с групата, която включва не само живите, но също така и починалите и обожествените предци.

Всичко това насочва към допускането, че в първобитните култури съществува определено „разбиране” на механизмите на възникване на нарушенията на психичното здраве и в тези общества са известни начините за неговото поддържане и укрепване. Религията играе водеща роля в това.

По-нататък се формират два противоположни подхода към обяснението на произхода на болестта и нейното лечение. Привържениците на първия се стремят да обяснят причината за болестта от емпирично-рационална позиция и да приложат съответните каузални видове терапия. Подкрепящите религиозно-магическия подход търсят причините за патологията в свръхестествените сили и прилагат ирационални лечебни методи, които се основават на псевдонаучни хипотези. Тези два подхода си съперничат и до днес. Жителите и на градовете и на селата често повече вярват в събиращите треви и в магьосниците, отколкото в притежаващия подходящо образование лекар, защото първите разглеждат своите лечебни функции като изкуство, а не като наука. Надареният с целебна сила шаман се сравнява с получилия медицинско образование психиатър по крайния резултат: шаманът понякога при лечението на психози (например на такива с психогенна природа) постига големи успехи. В течение на столетия, хората изпълват митовете, сказанията, религиозните си вярвания със същества, които притежават свръхестествена сила и винаги влияят на въображението на човека и на неговите фантазии.

Източниците на магическото мислене (Kocova Z., Hausner M., 1979) са различни, а именно: бягство от реалността в измислен живот; богата фантазия; жажда за необичайни, свръхестествени преживявания и впечатления; стремеж към обясняване на различни феномени; неистинна интерпретация на различни периоди от развитието на човечеството; страх пред свръхестествените сили и желание да си осигурят защита от тях; стремеж да се опознае бъдещето, да се обезпечи собственото благополучие в делата и да се избегне нещастието; проницателността с тълкуване на символите на щастието и предупреждаващите такива; магьосничеството — създаването на символите на властта, които биха могли да изменят житейския път на омагьосания в негова полза, а враговете — да накажат и унищожат; стремеж към безсмъртие, към вечна младост или поне към дълъг живот; надежда за необичайно, свръхестествено разрешаване на проблемите; тенденция към прилагане в живота на предания и измислици, а също внедряването им в съзнанието на децата; стремеж към справедливост, възнаграждаване на добрите и наказване на лошите или тук, на земята, или след смъртта; алчност и умишлена измама.

Сред промените, които спомагат за проявата на магическото мислене са: психични и психопатологични процеси; вродени ейдетични способности; внушение (внушение) и внушаемост, безкритичност и лековерност, надценяване на традициите и традиционното мислене и вярвания; нарушения на паметта; мечти наяве и тяхното случайно съвпадение с реални събития; повърхностно мислене; кататимно и аналогизиращо мислене, неадекватна мисловна символика, съждения постфактум и на основата на отделни, единични факти, на емоционални,  а не на обективни аргументи; нарушения в ориентацията в представите за ценностите, погрешно надценяване.

Както вече бе посочено по-горе, елементите на груповата психотерапия (групповая психотерапия) съществуват още в примитивните древни общества и при тяхното изучаване се подчертава значението на обичаите и ритуалите. Понастоящем с тяхното изследване се занимават не само етнологията и етнографията, но също така социологията, културната антропология, психологията, психиатрията, психотерапията и други научни дисциплини. Доказано е, че примитивното общество представлява само по себе си първия модел на психотерапевтично общество, а много от лечебните фактори и технически прийоми, използвани в него за укрепване на психичното здраве, осъзнато или неосъзнато се прилагат и в съвременната психотерапия. През 80-те години на XX век в Чехословакия за лечение на психозите се използват някои подобни методи за психотерапевтично въздействие: социодрама в рамките на ритуалните празници; психодрама и психомелодрама при психозите; театър на куклите (марионетки) при психозите (вж Етнотерапия на Гауснер и Кочова, Этнотерапия Гауснера и Кочовой).

Въпросът за отношението между П. и Р. засягят в своите трудове много известни изследователи: Юнг (Юнг, Jung С. G.), Мей (Мей, May R.), Фром (Фромм, Fromm E.), Франкъл (Франкл, Frankl V. E.) и др. Според последния религията е един от феномените, с които се сблъсква психотерапията. По принцип за психотерапията религиозността и атеизмът са съществуващи явления и психотерапията е задължена да заема неутрална позиция спрямо тях. Психотерапията трябва да се прилага по отношение на всички хора, вярващи или не, от всеки един психотерапевт, независимо от неговия светоглед. С други думи, за психотерапията религията може да бъде само предмет, но не почва, на която тя се изгражда. Смятайки медицината за тази почва, Франкъл приема, че е необходимо тя да се разграничава от теологията.

Целта на психотерапията е да лекува душата, докато целта на религията е да спаси душата. Ако обаче религията, съгласно нейната изходна насоченост, дори и слабо, се вълнува и грижи за неща като оздравяването или предотвратяването на болестта, то тя дори — без да е умишлено — оказва психохигиенно и дори психотерапевтично действие. Това се случва, благодарение на факта, че религията дава на човека безпрецедентната възможност, която той не може да намери другаде, да се увери в трансцендентното, в абсолютното. В психотерапията също може да се установи аналогичен непреднамерен страничен ефект, доколкото в отделни случаи се отбелязва, че пациентът в хода на психотерапията се връща към отдавна загубени източници на изначална, подсъзнателна, изтласкана религиозност. И макар това да се случва понякога, психотерапевтът няма право да си поставя такава цел. Всъщност в този случай той се обединява с пациента на основата на общата им вяра и действа изхождайки от нея, но още в самото начало не се обръща към него като към болен.

Религията в психотерапията е необходимо да се отчита по една проста причина: логосът в логотерапията (логотерапия) по Франкъл, предполага смисъл. Човешкото битие винаги се стреми да надхвърли собствените предели, винаги е устремено към смисъла. Най-главно за човешкото битие си остава осъществяването на смисъла. Ако психотерапията разглежда феномена на вярата не като вяра в Бога, а като по-широка вяра в смисъла, то по принцип тя има право да включи вярата като явление в сферата на своето внимание и да се занимава с него.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s