365 дни на психотерапията: 96 – Психотерапия в санаторно-курортни условия

Важно звено на лечебно-рехабилитационните мероприятия в нашата страна се явява санаторно-курортният етап, доколкото болните, нуждаещи се от психотерапия, представляват значителен процент от хората, насочвани към санаториуми. И. З. Вельвовски (И. З. Вельвовский, (1968), А. Т. Филатов (А. Т. Филатов (1972)) разработва научно-организационните основи на психотерапевтичната помощ за болните в санаторно-курортни условия и създава психотерапевтична служба в санаториумите, която получава широко разпространение: психотерапевтичните кабинети (психотерапевтические кабинеты) и отделенията в санаториумите понастоящем наброявяват повече от 300.

В психотерапевтичните кабинети на санаториумите основно се използва рационална психотерапия (рациональная психотерапия) и сугестивни методи за въздействие, обикновено с прилагане на съвременни радиотехнически средства.

Относително кратките срокове на пребиваване на болния в санаториума и големият брой на обслужваните болни налагат, от една страна, да се приспособят съществуващите психотерапевтични методики към условията на курорта, а от друга, да се използва определена техника за водене на болния от психотерапевта (активен характер на психотерапията, задължителното ù съчетаване с курортни фактори, психотерапевтично потенциониране […]). Лечението трябва да започва още в първите дни след постъпването на пациента в санаториума, за което спомага експрес-диагностиката с използване на стандартизирани и икономични по отношение на времето и труда клинико-психологически методики.

Психотерапевтичният кабинет на санаториумът представлява сам по себе си не просто център на извършваната психотерапевтична, психопрофилактична и психохигиенна работа, а и звено за деонтологично възпитание на целия персонал на санаториума.

Основна тенденция за развитието на курортната психотерапия, която е приложима към различни контингенти болни, се явява специализацията ù според отделните групи заболявания и санаторния етап на тяхната рехабилитация. Така например в кардиологичните санаториуми за болни, преживели остър инфаркт на миогарда, са организирани рехабилитационни отделения, в които се предполага щат за лекар-психотерапевт. В бъдеще се планира организация на специализирани санаториуми за болни с неврози и други гранични състояния, в лечението на които на психотерапията се отдава значителна роля. Психотерапията на санаторно равнище става особено ефективен компонент на лечебно-рехабилитационните мероприятия при лица с ампутационни дефекти на горните и долните крайници, при болни с гръбначни нарушения и др.

Основна задача на санаторната психотерапия понастоящем е по-широкото използване на адаптирани за санаторно-курортни условия съвременни форми на групова психотерапия (групповая психотерапия), функционални тренировки, поведенчески прийоми и др.

Внедряването на методите за групова психотерапия в практиката на работата в санаторните учреждения има принципно значение. На първо място, санаториумите в момента разполагат с най-голям брой добре оборудвани психотерапевтични кабинети, а на второ място, интеграцията на груповата психотерапия в работата на тези кабинети позволява да се разшири значително спектърът на прилаганите в тях методи (в повечето санаториуми до момента се използват преимуществено хипнотерапия (гипнотерапия), автогенна тренировка (аутогенная тренировка) и други сугестивни методи).

Опитът с групова психотерапия в санаторната практика в нашата страна все още не е голям. Н. К. Липгарт, А. Л. Гусов, А. В. Криничански и др. (Н. К. Липгарт, А. Л. Гусов, А. В. Криничанский, 1980), разглеждайки някои особености в провеждането на груповата психотерапия в комплексното санаторно-курортно лечение, предлага да се отчитат следните: пациентите не трябва да разчитат да се разрешат всички техни проблеми и конфликти: групата може да помогне единствено в началното формиране на адаптивно поведение (за което е желателно пациентите бързо да се включат в работата на групата) и във фокусирането на пациентите върху техните проблеми; последните трябва да осъзнават отговорността си за своята психотерапевтична активност, изхождайки от принципа: „Човекът се явява творец на собствената си съдба”, от груповата психотерапия трябва напълно да бъде снет воала на тайнствеността; вниманието на пациентите в процеса на заниманията се концентрира върху техните актуални проблеми и кризи, текущи намерения и планове; заниманията в психотерапевтична група (психотерапевтическая группа) са важен метод за лечение, от който произтича отговорността на всеки член на групата за участие в общата работа; методиките, насочени най-вече към разкриване на взаимоотношенията в групата са слабопродуктивни в тези условия.

Началото на груповата психотерапия е предшествано от беседи с отделните пациенти с цел подготовката им за участие в работата на групата и създаването у тях на мотивация за този често непознат за тях вид психотерапия. За тази цел служи и общата беседа с членовете на групата с елементи на рационална психотерапия — осветлява се ролята на психичния фактор в произхода, протичането, излекуването (или компенсирането) на заболяването. Предвид обичайния срок на пребиваване в санаториума (24 дни), по-целесъобразна е работата в отворена психотерапевтична група, съставът на която частично се обновява за сметка на новопостъпващите в нея пациенти. Заниманията се провеждат всекидневно по час и половина.

От големия арсенал на методи за групова психотерапия за санаторните условия е целесъобразно да бъдат подбрани онези, които позволяват още от първите занятия пациентите да бъдат заинтригувани, да се обединят, да получат материал за себепознание и да формират групова дискусия (групповая дискуссия). Такива методи са преди всичко психогимнастиката (психогимнастика), проективната рисунка (проективный рисунок), методиката на разиграването на ролеви ситуации и др. Уместно е също така да се използват, особено за фокусиране на вниманието върху отделните, по-трудни пациенти, прийоми като „психотерапевтично огледало” («психотерапевтическое зеркало»), „корекция на мащаба на преживяването” («коррекция масштаба переживания»), „лечебна перспектива” («лечебная перспектива»), конструктивен спор (конструктивный спор).

За разлика от техниката на провеждане на групова психотерапия в отделенията по неврози, при работа в санаторно-курортни условия в голяма степен се планира съдържанието на всяко следващо занимание, а също така се предполага по-активна позиция на психотерапевта. При разумно съблюдаване на принципа за свободното, неограничавано от нищо изразяване на собствените емоции, отношения и нагласи, се намалява напрежението на групата от първите занимания, в резултат на което дейността на групата придобива по-целенасочен характер.

Работата на групата се изгражда, като се отчитат биографичната, тематичната и взаимодействената ориентация на заниманията. Изборът на методики за всяко занимание се определя от конкретната ситуация в групата (от нивото на нейното развитие, степента на сплотеност и взаимно разбиране на членовете ù). На първите занимания е целесъобразно да се използват невербални методи, с тях могат да започнат и последващите занимания, като постепенно се преминава към дискусия и се увеличава времето за нейното провеждане. Методики като психогимнастика и други невербални прийоми спомагат за сплотяването на групата, за установяване на емоционално взаимно разбиране, стимулират заинтересуваното, насочено общуване.

В санаторните условия в процеса на групова психотерапия по-широко могат да се използват музикотерапия (музыкотерапия), библиотерапия (библиотерапия). Заниманието може да започне с музикотерапия в нейния рецептивен вариант („музикална загрявка”): в този случай в продължение на 5-7 минути се прослушва музикално произведение с последващ преход към обичайна работа. Това значително повишава емпатичния потенциал както на отделните участници, така и на групата като цяло.

Особеност на груповата работа в санаторно-курортни условия, по мнение на Н. К. Липгарг и др. (Н. К. Липгарт и др. (1980)), се явява също необходимостта от оценка на терапевтичния ефект на всяко едно занимание, за което се използват както субективният отчет на болните, така и наблюденията на лекуващия лекар.

И накрая трябва да кажем, че най-важното условие за успеха на груповата психотерапия в санаторната практика се явява високата професонална подготовка на психотерапевта, неговите опит, тактичност, наблюдателност, скорост на реагиране на събитията в групата, умението да ги интерпретира бързо и точно. Прието е високо да се оценяват професионалните възможности на психотерапевтите, работещи в курортни условия, тяхното владеене на методите хипноза (гипноз), автогенна тренировка и др., без съмнение е и тяхната способност ефективно да използват методите за групова психотерапия, която позволява да се решават не само чисто лечебни задачи, но и въпроси, свързани с психохигиената (психогигиена) и психопрофилактика (психопрофилактика) в курортите.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s