365 дни на психотерапията: 94 – Психотерапия във втората половина на живота

Това са различни форми на психотерапия (индивидуална, семейна, групова), която отчита особеностите на пациенти на възраст повече от 40 години. Този възрастов период, наречен в литературата втора половина на живота (вторая половина жизни, Kohler Ch., 1968), който се характеризира с начало на психичното и физическото старее, много автори разглеждат като кризисен. За „кризата на средната възраст” (кризис середины жизни) пише например Юнг (Jung C. G.). Навлизането в този период е свързано с повишен риск от заболявания. Значителна част от функционалните психични разстройства, от които се разболяват възрастните хора, са депресиите, реакциите на отказ, невротичните нарушения. Към патогенните фактори, наред с биологичните предпоставки (по-голямата предразположеност към болести с хронично протичане, които способстват общия спад на психофизическата активност, понижаването на физическия тонус, забавянето на обмяната, дисбалансът на биогенните амини и др. (Тибилова А. У., 1988)) се отнасят също социални, социално-психологични и психологични фактори като неустойчивата работоспособност, нарушенията в семейния живот, страхът пред физическите и психическите проблеми, нежеланието да се остарява, трудностите в психичната адаптация към изменението на привичните условия и привичното обкръжение, повишаващата се потребност от постигане на успехи (Тибилова А. У., 1988; Колер, 1968; Konechny R., 1974, и др.). При хората от тази възрастова група често възникват многочислени физически и психични симптоми. По време на приема лекарят може да наблюдава всички оттенъци на техните прояви – от обичайно описание на оплакванията до хипохондрична фиксация. При диагностично-терапевтичните дейности по отношение на тези болни особено внимание трябва да се отдели на разбирането на психосоциалната ситуация на пациентите от тази възрастова група. На начина, по който се преживява началото на стареенето, влияят индивидуалните психични особености на пациента и неговия предходен жизнен път, във връзка с което е важно да се определи кои невротични прояви са предизвикани действително от началото на стареенето и кои са се формирали по-рано, през предходните десетилетия. В същото време обаче съществуват редица характерни за този период на живота събития, които спомагат за възникването на психично напрежение, познаването на които може да предупреждава за евентуално психично разстройства.

Сред тези събития важна роля играе промяната на професионалната ситуация. Снижаването на работоспособността и трудната адаптация към постоянно изменящите се изисквания и условия, нелекото придобиване на нови знания и овладяването на стремително постъпващата нова научно-техническа информация водят до понижаване на самооценката, особено при хора с по-ранни нарушения на самооценката в процеса на личностно развитие. Компенсацията на нарушената самооценка протича или по пътя на целеустремено решаване на професионалните задачи при изключително енергична активност или по пътя на възникването на симптомокомплекс, който „оправдава” загубата на пациента на предхнодната работоспособност. Както отбелязва Акерман (Аккерманн, Ackermann F., 1960), нарушената самооценка при пациентите в четвъртото десетилетие на живота може да се поддържа от позитивни преживявания при отделни социални успехи и подеми, но паралелно се изгражда една нестабилна индивидуална оценъчна структура. Особено това се отнася до онези, които до средата на живота са били особено работоспособни, активни, решавали са професионални задачи, изискващи многообразни нови знания и нестандартни подходи. Конфронтацията (конфронтация) на подобни пациенти със снижаването на тяхната работоспособност често предизвиква у тях невротична симптоматика, която може да се разшири до изразено състояние на невротичен страх и на депресивна клинична картина. Наред с понижаването на работоспособността у хора от този възрастов период, Шулте (Шульте, Schulte W., 1956) отбелязва формиране на самообвинения за пропуснатите възможности, загуба на смисъла на живота (жизнена фрустрация, екзистенциален вакуум по Франкъл, Франкл, Frankl V. E., 1990). Понижаването на самооценката, нарастващата неувереност се проявяват у тези пациенти не само в професионалната сфера, но и в общуването с други хора както в домашното обкръжение, така и на работа. По правило степента на своето остаряване човек оценява според постоянния си опит в общуването с млади хора, от междуличностните реакции на своето обкръжение. Опасението да не получи негативни оценки от околните във връзка със загубата на гъвкавостта на интелекта си, понижаването на концентрацията на вниманието, свиването на кръга на интересите, неразбирането от младите хора на проблема за стареенето водят до намаляване на социалните контакти. Компенсаторното социално поведение, изразяващо се в подчертана авторитарност в присъствието на хора на по-млада възраст, прекомерното позоваване на житейския опит са едно своеобразно боязливо пазено, по думите на Колер, богатство на старостта, което обаче изостря едва започващият конфликт с обкръжението.

В литературата, посветена на психотерапията на втората половина на живота, се подчертава значителното преобладаване сред пациентите на тази възраст на лицата от женски пол и причина за това е по-изразената емоционалност, психосексуалност, отсъствие на смисъл на живот вследствие ограничаването на кръга от интереси (Jaspers K., 1948; Stern E., 1955, Колер, 1968, и др.). Колер отбелязва, че формирането на т.н. специфични женски личностни характеристики е обусловено не само от биологични причини, но и от социалните условия. Социално-икономическата зависимост, неравенството с мъжете в обществената и професионалната сфера забавят развитието на зрялата личност. Инфантилната личностна структура усложнява конструктивното разрешение на конфликтните условия, възникващи при жените в средата на живота. Порасналите деца, омръзналото еднообразие от домашни задължения, свиването на сферата на извънсемейните интереси, понижаването на сексуалната привлекателност и на оценката на самата себе си като жена се преживяат от последната като съществуване във вакуум и се съпровождат от нарастване на чувството за беззащитности, от възникване на невротична симптоматика, от депресивни колебания на настроението.

Психотерапевтичната работа с пациенти във втората половина на живота се осъществява с отчитане на описаните особености. Още на етапа на събиране на анамнестични данни следва да се избяга фиксирането на вниманието на пациента върху необратимите психосоматични процеси, свързани с началото на стареенето. Съобщаването от психотерапевта за старческите симптоми или прояви, при недостатъчно позоваване на съхранените сили на пациента, могат да се окажат ятрогенни. Безразсъдните забележки на лекаря, направени по повод на пациентката, влязла в периода на климактериума и посочващи връзката между нейното състояние и хормоналната нестабилност, често формират у нея впечатлението за фатална предопределеност и пасивно поведение и създават почва за по-нататъшен ръст на невротичната симптоматика. Наред с анализа на актуалните индивидуални конфликтни ситуации, в задачите на психотерапията влиза също и обсъждането на преживяванията, свързани с очакванията за идващата старост. Така Колер смята за важно да се формира у пациента разбиране за възможността да се избегне „екзистенциалната неувереност” («экзистенциальная неуверенность»), която може да се сформира у него в ранния етап на живота при остаряването на роднините и познатите му. По мнение на автора, пациента трябва да бъде насочван към създаване на нови ценностни ориентации, у него да се стимулира интересът към изпълняване на различни социално-професионални задачи, да се поддържа неговото активно поведение. Регулираната, съответстваща на образователното ниво и на актуалната работоспособност професионална дейност приема ролята на стабилизатор на психическото състояние на пациентите от тази възрастова група. Професионалната дейност, включваща, по правило, комуникативен фактор, също противодейства на склонността на тези пациенти да ограничават социалните контакти. Проблемите за междуличностното взаимодействие могат най-ефективно да се решават в процеса на групова психотерапиярупповая психотерапия). В терапевтичната група (терапевтическая группа) се създава социална ситуация, в която пациента от тази възраст без вреда за своята самооценка може да изпитва готовността на младите да му окажат помощ. Груповата динамика (групповая динамика) позволява на пациента да види различни варианти на проявление на своята личност в междуличностните взаимодействия. Новият опит помага конструктивно да се управляват междуличностните отношения чрез адекватни на поставените задачи прийоми. Груповите ситуации, които представляват моделни ситуации от живота, показват на пациента, че конфликтът между поколенията, квалифициран преди като фатaлен, може да бъде разрешен. Влизането на жените-пациентки, социалният опит на които се е ограничавал досега от привичните рамки на домашните задължения, в нови за тях социални роли в процеса на различни форми на групова психотерапия, спомага за повишаването на самооценката и на самосъзнанието. За такива пациентки може да бъде полезно съчетаването на групова и семейна психотерапия (семейная психотерапия). Разбирането и от двамата съпрузи с помощта на психотерапевта на връзката на проблематиката на пациентката с развитието на невротичната симптоматика в повечето случаи помага да се намерят адекватни пътища за нейното отстраняване.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s