365 дни на психотерапията: 85 – Осъзнаване

Постигането от пациента в процеса на психотерапия на отчетливо, ясно разбиране за по-рано неосъзнати аспекти и взаимовръзки в собствения психичен живот, за вътрешните (интрапсихични) проблеми и конфликти, за особеностите на собствените поведение и емоционално реагиране, на отношенията с околните, а също така на причините за формирането и за развитието на тези психични феномени. О. В по-широк смисъл означава също и формиране на адекватно разбиране за другите хора и околния свят. В рамките на психотерапията обаче терминът О. характеризира преди всичко постигането от пациента на разбиране за самия себе си, за собствения психичен живот, за взаимовръзките и взаимоотношенията вътре и със самия себе си, с другите хора и заобикалящия го свят, т.е. О. спомага за изграждането на адекватни разбиране за себе си, Аз-образ, представи за самия себе си чрез интегриране в съзнанието на по-рано неосъзнат материал. О. играе определена роля на практика във всички съществуващи психотерапевтични направления и школи, макар неговото значение и тежест в психотерапевтичния процес и фокусът (исторически или интерперсонален, „тук и сега” или „там и тогава”) на представите за самия материал на О., за методите и прийомите, използвани от психотерапевтите за постигане на О., да се определят напълно от базовата теоретична ориентация.

Основната цел на психоанализата (психоанализ), изразена от Фройд (Фрейд, Freud S.) е: „Където е бил Ид, там да бъде Егото“. Психоанализата използва знанието за специфични прийоми и особеното (психоаналитично) разбиране на психичното функциониране при избора и при провеждането на психотерапевтичната намеса (психотерапевтическое вмешательство). С цел да развие Аза на пациента като един от компонентите в структурата на неговата личност, психотерапевтът, с помощта на специални технически прийоми (терапевтичен  съюз, свободни асоциации, анализ на сънищата, интерпретации на защитите и преноса, висока честота на психотерапевтичните сеанси и др.), се стреми да доведе пациента до О. на защитните психични механизми на неговите преносни реакции, в частност, в този вид, в който те се проявяват в хода на взаимодействието „пациент-психотерапевт“. Задачата на психоанализата и на психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия) се състои също така в това да разкрие характера на психотравмиращите преживявания на личностните конфликти у пациента и да го освободи от тях по пътя на постигането на инсайт (инсайт) и катарзис (катарсис), чрез О. на изтласканите влечения, чрез разбиране на психичните причини за невротичните симптоми. Най-важното умение, което трябва да притежава психоаналитикът, се явява неговата способност да съотнася съзнателните мисли, чувства, фантазии, импулси и поведение на пациента с техните безсъзнателни предшественици  (Greenson R. R., 1994). Разбирането (наред с изслушването и отговарянето с последващо завръщане към изслушване на пациента) се явява една от четирите фази при реализиране на методиката за изразяване на мислите и чувствата на пациента в хода на психоаналитична психотерапия (Luborsky L., 1984). О. е свързано с неизбежната съпротива (сопротивление) на болния, най-вече по силата на действието на специални механизми, възпрепятстващи това О. Успешното преодоляване на съпротивата в процеса на психотерапия завършва с О. на механизмите на дезадаптивна психична защита (психологическая защита).

О. на ирационалните нагласи при „неадаптивните когниции” („автоматичните мисли”) или при основните механизми, които предизвикват разминаване между това, което човек възприема и как той оценява възприетото, се явява основна задача на когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия). Основният смисъл на когнитивната психотерапия се свежда до твърдението: правят ни нещастни не вещите и явленията, а начинът, по който ги възприемаме. Сблъсквайки се в различния условия с провокиращото проблема събитие, пациентът се обучава да осъзнава как ирационалните нагласи изменят възприемането на събитието. Описването на събития, водещи до последици, които заставят да се обърнеш към лекар, не би трябвало да изисква особени условия, ако при описанието на пациента не се смесва онова, което се е случило и онова как той възприема и оценява събитието. В резултат на повторните сблъсъци с последното, пациентът в хода на психотерапията се учи да променя начина, по който го възприема. И накрая, той се обучава в стратегии за рационално (многовариантно) поведение спрямо събитието, разширява диапазона от стратегии за решаване на проблема. Необходимо е на пациента да се припомня, че проблемите, довели го при психотерапевта, по правило, се създават не от една ирационална нагласа, а от няколко, намиращи се в определени взаимовръзки помежду си (йерархични, паралелни, артикулационни). Основната задача на психотерапевта и пациента е постигането на О. на характера на тези връзки. Въпросът относно това с кое да се започне, обикновено се определя съвместно с пациента. Към основните прийоми на когнитивната психотерапия, които позволяват да се осъзнаят ирационалните нагласи, се отнася промяната на ракурса към събитието. Вместо да се фиксира върху това, което предизвиква у него продължителна болестна емоция, се концентрира върху въпроса за това какво предизвиква у него тази емоция и впоследствие осъзнава излишната широта на прилагането на ирационалните си нагласи, излишната им персонализация и в следствие на това, придобива способността да ги замени с по-точни и гъвкави, по-малко егоцентрични, по-адаптивни и реалистични такива. Задача на психотерапевта е последователно да структурира тези процеси, да помогне на пациента да си изработи нови алтернативни правила (рационални нагласи), които да ръководят неговото поведение. Успешното решаване на тази задача се определя от процеса на О. и от умелото използване на неговите механизми от психотерапевта.

В хуманистичната психотерапия значението на процеса на О. и неговите основните механизми най-пълно се разкрива от концепциите за личността, приети в рамките на това направление. В концепцията за личността, описана например от Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.), някои аспекти от опита на индивида в процеса на неговото развитие придобиват характер, символизиран в О. на битието, О. на своето функциониране. Това Роджърс нарича Аз-опит. При взаимодействието на човека със средата и в частност – с неговите значими други, Аз-опитът в О. постепенно се развива до Аз-концепция (реално Аз, т.е. представа за самия себе си).  Друго важно звено се явява идеалното Аз — представата за това какъв човек би искал да бъде. Идеалното Аз в значителна степен се формира под външно влияние, под въздействие на норми и ценности, натрапвани на човека от неговото обкръжение и невинаги съгласувани с неговите собствени потребности и стремежи, с неговото реално Аз. Чрез О. на Аза у индивида се развива потребност от положителна оценка. Тази потребност според автора има централно значение за всички хора, явява се всеобхватна и постоянна. С цел да запази положителната оценка от страна на околните, започват да фалшифицират някои от преживяваните от тях оценки и да ги възприемат единствено по критерия доколко те са ценни са околните. Възниква съществено препятствие по пътя на развитието на психичната зрялост на индивида, на неговото развитие като самоактуализираща се личност и се формира невротично поведение.

Фрустрарането на потребността от положителна оценка (самоценка) предизвиква тревожност. Нивото на тревожност зависи от степента на заплаха на структурата на Аза. Ако този процес на защита е неефективен, преживяването напълно се символизира в О., а целостността на Аз-структурите се разрушава от неконгруентността на преживяванията, правилно символизирани в О. В резултат на това настъпва състояние на дезорганизацията. На посоченото по-горе разбиране за личността и за нейното функциониране съответстват и разработените от Роджърс основни принципи на клиент-центрираната психотерапия (клиент-центрированная психотерапия).

Следва да се разграничи личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарский, Исурина, Ташликов (личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова) като вариант на родна психотерапия, разработена в Психоневрологичния институт „В. М. Бехтерев“. О. в рамките на този метод е прието да се разглежда в 3 сфери: интелектуална (когнитивен аспект), емоционална и поведенческа.  Като цяло задачите на интелектуалното О. се свежда към следните направления: О. на взаимовръзката „личност—ситуация—болест”; О. на интерперсоналния план на собствената личност; О. на генетичния (исторически) план. О. на взаимовръзките „личност-ситуация-болест“ нямат определящо значение за същинската психотерапевтична ефективност, то по-скоро създава устойчива мотивация за активно и осъзнато участие на пациента в психотерапевтичния процес.  В емоционално отношение, в процеса на О. пациентът започва да разбира и да вербализира своите чувства, може да придобие искреност по отношение на чувствата към самия себе си, да разкрие своите проблеми и съответстващите им преживявания, да коригира емоционално своите отношения, да модифицира начина, по който преживява емоционалното си реагиране и по който възприема отношенията с околните. Способността на пациента да коригира своите неадаптивни реакции и форми на поведение, като отчита тяхното значение и функции в структурата на психопатологичните разстройства е основна последица на процеса на О. в поведенческата сфера. При личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарский, Исурина, Ташликов ((личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова), особено в нейната групова форма, има значение не само О., но и най-вече формирането на по-адекватно самосъзнание и разширяването на неговите граници.

На практика всички психотерапевтични системи придават важно значение на процеса на О. С внедряването на видеотехниката, в психотерапията се появи възможност за оказване на по-насочено влияние върху формирането на процеса на О. в различни сфери, което води до неговото ускоряване и съответно до повишаване на ефективността на психотерапията.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s