365 дни на психотерапията: 81 – Адлер

Алфред Адлер ((АДЛЕР  Альфред (Adler А., 1870-1937)) е основател на индивидуалната психология (индивидуальная психология). Ражда се във Виена, умира на 67 години в Шотландия по време на лекционно турне в европейските страни. Тежкото заболяване, което А. преживява в детска възраст, повлиява избора му да стане лекар и формира по-нататъшния му интерес към идеите за компенсациите на органичната непълноценност.

На 18 години А. постъпва във Виенския университет, където изучава медицина. По време на студентските си години А. се интересува от идеите на социализма. След завършването на университета работи като лекар-офталмолог, а след това като интернист. Постепенно интересите му се променят и той се насочва към неврологията и психиатрията.

През 1902 г. А. е един от първите участници в кръжок на психоаналитиците, организиран от Фройд (Фрейд, Freud S.). През 1910 г. по инициатива на създателя на психоанализата (психоанализ) А. е издигнат до поста първи президент на Виенското психоаналитично общество. Към 1911 г. теоретичните разминавания между Фройд и А. стават дотолкова сериозни и явни, че последният е принуден да се откаже от поста президент и да напусне Обществото. Той основава собствена Асоциация по индивидуална психология, чиито идеи започват да се разпространят в цяла Европа.

Освен с изследвания в сферата на психологията и психотерапията, А. се занимава с педагогика, с обучение на учители, с организация на консултативни центрове в училищата, където родителите могат да получат съвет по въпросите на възпитанието, на взаимоотношенията в семейството.

А. провежда лекционни пътувания в страни от Европа и Новия Свят и се ползва с репутацията на изключителен оратор. След като в Германия на власт идват нацистите, той напуска Европа и се премества в САЩ, където от 1932 г. преподава медицинска психология в колежа в Лонг Айлънд.

А. разработва холистична система, наречена индивидуална психология, която подчертава разбирането на всеки човек като интегрирана цялост, функционираща в социален контекст.

Основните принципи в учението на А., които са застъпени в концепцията на индивидуалната психология, са холизъм (цялостност), единство на индивидуалния стил на живот, потребност от кооперация, или обществено чувство (социален интерес) и насоченост на поведението към целта.

А. твърди, че целите и очакванията влияят повече на поведението на човека, отколкото миналият опит, а основен подбудителен мотив се явява стремежът към постигане на превъзходство и на адаптация към средата. Той подчертава детерминиращото влияние на социума върху всеки човек и важността на социалните интереси — чувството за общност, кооперация и алтруизъм. А. отхвърля антагонизма между съзнателното и безсъзнателното в човека. Той се явява един от първите, които фокусират вниманието върху ролята на неправилното семейно възпитание — на емоционалното отхвърляне и неглижирането — във възникването на неврозите.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s