365 дни на психотерапията: 76 – Мотивирано внушение по Иванов

Отнася се към хипносугестивните психотерапевтични методи. Предложен е от Н. В. Иванов (Н. В. Иванов, 1959) в качеството му на спомагателен метод в случаите, когато психотерапевтичната беседа (психотерапевтическая беседа) не дава бързи осезаеми резултати или ако болните се нуждаят от това срещите им с психотерапевтът да носят характера на определено лечебно мероприятие, на лечебна „процедура”. В методиката се използва логически обосновано „мотивирано внушение във внушен сън” («мотивированное внушение во внушенном сне» ((Бехтерев В. М.; Лёвенфельд (Lowenfeld I.)), прилагано от К. И. Платонов (К. И. Платонов).

Преимущество на метода, в сравнение с императивния, „отменящ” психичната симптоматика хипносугестивен прийом, по думите на Н. В. Иванов, се явява неговата приложимост не само в сомнамбуличния, но и във всеки един стадий на хипнотичен сън, което значително разширява неговите показания и възможности за използване. Основните особености на метода се съдържат в неговия поетапен характер. На първия етап психотерапевтът трябва да постигне добър контакт с болния и определена психотерапевтична податливост на последния с помощта на седативна хипнотерапия (гипнотерапия). Едва след 3-4 сеанса настъпва известно подобрение в състоянието на болния, а психотерапевтът придобива представа за степента на внушаемост на болния, за най-трудно отстранимите негови симптоми, за конкретни обстоятелства в неговия живот, които поддържат невротичното му състояние. На следващия етап от неговото лечение, като се отчита получения материал в първите сеанси, се прилага система от мотивирани внушения (внушений), т.е. внушения, които логически обосновават, убеждават, разясняват закономерната необходимост от настъпване на подобрение под формата на принципната обратимост на заболяването. Общият план на построяване на системата от мотивирани внушения съвпада с провеждането на активна психотерапия по Иванов (активная психотерапия по Иванову). Първоначално внушението е насочено към отстраняване на страховете и на опасенията на болния, свързани с тежестта на неговото заболяване и към превключване на вниманието му към различни признаци за подобрение на състоянието му. След това следва да му се внуши да реагира по-спокойно на патогенни обстоятелства в живота на болния, които възпрепятстват неговото оздравяване. По-нататък, във все по-нарастваща степен, му се подчертава необходимостта от активно протоводействие на болестните страхове и към активно изпълнение от страна на болния на всички мероприятия, способстващи за неговото подобрение. За разлика от методиката на активната психотерапия, психотерапевтът изказва своите мисли не под формата на обсъждане, дискусия с болния, а като логически обосновани заключителни формулировки, като обобщаващ материал, получен при поредното посещение на болния.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s