365 дни на психотерапията: 72 – Механизми на груповата динамика по Байон

Английският психоаналитик Байон, един от най-видните теоретици в психологията на групите и груповата психотерапия (групповая психотерапия) Байон (Байон, Bion W. R.), получава своя опит с  работата в групи по времето на Втората световна война, бидейки директор на рехабилитационния център към военната психиатрична болница. По-късно работи в клиниката Тависток в Лондон, където изучава психодинамиката на малките групи.

Изходна теоретична предпоставка на концепцията на Байон се явяват идеите на Фройд (Фрейд, Freud S.) и Клайн (Кляйн, Klein M.) за психодинамичните механизми на груповите ситуации. Теорията за Едиповия комплекс (эдипова комплекса) демонстрира огромната важност на семейните групи в развитието на човека. Хипотезите на Клайн за ранните обектни отношения и за примитивните защитни механизми позволяват да се разбере, че първите контакти на детето с майката и с други лица от най-близкото обкръжение имат специфично влияние върху неговото последващо развитие, доколко възникващите у детето и тези групи емоции могат впоследствие да се реактивират в различни ситуации от живота на възрастния.

Наблюдавайки групи, членовете на които имат за цел да изпълнят някаква обща задача, Байон обръща внимание на това, че поведението на отделните членове и общогруповите феномени понякога носят характера на повтарящ се специфичен стереотип. Използват се средства, които не могат да доведат до решаване на задачата. Проявява се ирационалност на поведението, интелектуална бедност в разговора, неспособност за критични съждения, съвършено нехарактерни за поведението на тези хора в извънгрупова ситуация. Възникналите в групата ситуации се съпровождат от обши емоции, за които членовете на групата не си дават сметка, доколкото групата не се оказва готова да ги обсъжда. Изпълняването на заданията се възпрепятства от някаква регресивна първична активност. Изследвайки теи общогрупови феномени, Байон въвежда редица собствени термини: групов манталитет — групова култура, базисни нагласи, групи от базисни нагласи или работни групи, работни групи.

Хипотезата за съществуването на групов манталитет произтича от факта, че групите често функционират като единно цяло, дори ако нейните членове нямат съзнателно намерение да се държат така и не осъзнават това. Груповият манталитет Байон определя като контейнер с приноса на всеки един от участниците в целенасоченото функциониране на групата. Той се формира от някакво единодушно мнение, воля за действие или желание. Той може да противоречи на желанието, мненията и мислите на отделните хора, да предизвиква у тях отрицателни емоционални реакции. Климатът в групата представлява сам по себе си производно на конфликта между груповия манталитет и желанията на отделните членове, като и конфликтът и желанията имат безсъзнателен характер. Такава организация, понякога примитивна и рудиментарна, се обозначава от Байон като групова култура. Това понятие включва структурата на групата в дадения момент, задачата, която тя изпълнява и организацията, която групата приема с тази цел.

Базисната нагласа е термин, който определя специфично качество, съдържание на груповия манталитет, което позволява да се разберат емоционалните феномени на груповото взаимодействие. Нагласата се явява базисна по силата на това, че е формирана от интензивни примитивни (т.е. характерни за по-ранни етапи на развитие) емоции, от които зависи как ще се организира групата и как ще се изпълняват нейните задания. Груповата култура винаги се определя като действаща в момента базисна нагласа, която отразява примитивната колективна фантазия за магическо всемогъщество в постигането на зададената цел и в удовлетворяването на желанията. Ирационалното съдържание на нагласите определя поведението на членовете на групата. Нагласата винаги първоначално е неосъзната и често противоречи на съзнателните рационални мнения в групата.

Байон описва три типа базисни нагласи:

  1. Нагласата на зависимост предполага убеждение (убеждение) на групата в това, че някой, от който тя зависи, е длъжен да обезпечи нейната безопасност и да удовлетвори абсолютно всичките ù потребности и желания. Това убеждение на групата се съпровожда от фантазии за божеството-пазител, съмненията в чиито доброта, могъщество и мъдрост са кощунствени и недопустими. В психотерапевтичната група (психотерапевтическая группа) такава нагласа се съпровожда от завишени очаквания за успех на лечението, от пасивна позиция на групата, която предполага, че цялата работа трябва да се съпровожда от бързо обезценяване на лидера и търсене на някой, който да го замести.
  2. Нагласата борба-бягство се състои в това, че групата е убедена в съществуването на общ враг, защитата от който може да се състои или в неговото унищожение (борба) или в избягването му (бягство). В психотерапевтичните групи ролята на врага може да се натрапва на един или на няколко членове на групата, на лица и фактори от обкръжаващия свят, от болести. В такива групи често възниква разкол, характерни са ситуации, когато част от групата е враждебна към психотерапевта, а друга част се прекланя пред него.
  3. Нагласата към образуване на двойки се заключава в общата убеденост, че нещо или някой в бъдеще ще избави групата от нейните актуални проблеми и ще удовлетвори всичките ù желания. Това е вярата в идването на месията. Подобно олицетворение на надеждата често се проявява при влюбените двойки в лицето на още нероденото им дете, което се очаква като същински спасител. Като важно в подобни случаи се възприема не решаването на проблемите в настоящето, а надеждата за бъдещето.

Всички базисни нагласи се явяват защитни механизми, които отразяват инфантилното поведение на решаване на проблеми. Те имат за цел избягването на фрустрацията, която възниква, когато контактът с реалността и ученето (научение) на това как да се решават проблеми предполагат усилия и са изпълнени с отрицателни емоции. Значението им се определя от онази закономерност, по силата на която те възникват при груповото въздействие на възрастни хора, когато трудностите в съвместното решаване на проблемите принуждават участниците към колективен безсъзнателен регрес до инфантилния период на съществуване, оставяйки така неизползван натрупаният индивидуален житейски опит.

Поведението в групите с базисни нагласи е непроизволно и не предполага сътрудничество между участниците, за разлика от работната група, в която тази характеристика е ключова. Степента на готовност към регрес до базисна нагласа, Байон обозначава като валентност, заимствайки този термин от физиката. Закономерностите в динамиката на взаимодействието, установени при изучаване на малки групи, са действителни по принцип и за произволно големи групи (армия, религиозно общество, социална класа).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s