365 дни на психотерапията: 71 – Методики за визуализация

Събирателно название на психотерапевтичните прийоми, насочени към изграждане и управление на зрителни образи във вътрешното субективно пространство. Пример за подобен образ може да бъде визуалната представа на фраза като „Черният котарак се мие”. При някои хора дори при бързо прочитане на тази фраза, в съзнанието им действително възниква образът на котарака. Разпространението на М. В. Е обусловено от това, че на практика всички хора са способни в по-голяма или по-малка степен да създават зрителни представи. Освен това се смята, че качеството на визуалния образ не влияе на ефективността на М. В. По правило, възможностите за прилагане на М. В. Се определят от конкретната теоретична концепция, в рамките на която е разработен основния психотерапевтичен метод, съставна част на които те се явяват. М. В. най-често се прилагат в поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия), с определен интерес към използването на зрителни образи да се характеризират практически всички основни психотерапевтични направления. Известно е, че още Фройд (Фрейд, Freud S., 1923) активно използва зрителните образи, възникващи в хода на психоанализата (психоанализ). Получени в рамките на асоциативен експеримент, те служат като материал, който се подлага на по-нататъшна преработка и интерпретация (интерпретация). Образите, постигнати от визуализация, в психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия) се разглеждат като една от формира на получаване на материал за анализ и в наши дни. Съвсем друго е отношението към зрителните образи в хуманистичната психотерапия. Тук емоциите, свързани с образа, се разбират като завръщане към повторното преживяване на емоционалния психотравмиращ опит. В гещалт-терапията (гештальт-терапия) взаимодействието със създадените образи на части на личността се разглеждат като важен етап на повечето психотерапевтични процедури и експерименти. В съвременните екзистенциални подходи преживяването на емоции, свързани с непроизволни визуални образи, встъпва като съществен елемент на екзистенциалния опит и на личностния ръст като цяло. В когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия) зрителните образи се явяват еквиваленти на когнициите и заедно с тях съствляват т.н. план на автоматизирано мислене, елементи на които може да бъде „себепредвиждането” («самопредвидение») — непроизволното създаване на образи на възможните, по правило, негативни, последици. Пример за такова себепредвиждане може да бъде ярката визуализирана представа на даден човек как той пада от високо в пропаст или картината на негативните социални последици в конфликтна ситуация (Beck А. Т., 1970). Такива себепредвиждания притежават мощна регулативна функция спрямо поведението, доколкото те се съпровождат от съответни емоционални преживявания. Посочените примери илюстрират интереса на различни психотерапевтични школи към визуални образи и демонстрират не само „пълноценните” (в съвременното разбиране за това) М. В., колкото манипулациите с визуални образи. По-последователното им използване с цел диагностика и управление на поведението на пациентите се осъществява в поведенческата психотерапия. Така при използването на методиката на имплозията, на болните с фобийни симптоми в автогенно състояние се предлага да възпроизведат последователни визуални образи на ситуацията, в която се изостря или възниква фобията, с цел намаляване на интензивността на негативните преживявания. В методиката на систематичната десенсибилизация (систематическая десенсибилизация) пациентът възпроизвежда все по-застрашителни зрителни образи, като негативните емоционални преживявания свързани с тези образи се отстраняват с помощта на мускулна релаксация (релаксация) и самовнушение (самовнушение). При някои варианти на класическата хипноза (гипноз) се внушават зрителни образи с определен терапевтичен смисъл. Посочените вариант на прилагане на образи, постигнати чрез визуализация, в поведенческата психотерапия съответстват напълно на определението на М. В., доколкото в тези терапевтични подходи се има предвид не само създаването на зрителни представи, но и управляването на образите от визуализацията с терапевтична цел. По-пълно възможностите на М. В. се разкриват в съвременни направления на психотерапията като невролингвистично програмиране (нейролингвистическое программирование), психосинтез (психосинтез), а също така психоимажитива терапия на Шор (психоимажинативная терапия Шорра), трансперсонална психотерапия (трансперсональная психотерапия), арт-терапия (арттерапия) и др. При първото посочено направление практически всички процедури на различни нива предполагат използване и управление на визуални образи. В концепцията за невролингвистичното програмиране на зрителните образи се отдава значителна роля във формирането на поведението и в отстраняването на симптоматиката в това число. Според създателите на този метод Бендлер и Гриндер ((Бендлер и Гриндер (Bandler R., Grinder J., 1976)), една от съществените причини за възникващите проблеми у човека е това, че в съзнанието самопроизволно се появяват визуални образи, които имат негативно емоционално значение. Тези спонтанни образи символизират и повторно възпроизвеждат (в термините на невролингвистичното програмиране „репрезентират”) преживяния опит и отразяват вътрешните закономерности, на които се подчинява функционирането на мозъка при кодирането и възпроизвеждането на миналия опит. Репрезентацията на опита се осъществява и по друг начин — с помощта на вербални образи (речеви образи), на кинестетични (телесни, сетивни), по-рядко на вкусови и обонятелни такива, но визуалните образи си остават най-честият вариант за кодиране на опита.

Терапевтичната намеса е необходимо да се постигне с помощта на определена техника, за да може събитието да се репрезентира чрез друг образ, който предизвиква положителни или в краен случай неутрални емоции. Оттук произтична и интересът към разработването на специални М. В., ако визуалната репрезентация на опита се явява най-честият начин за презентация изобщо. Различните технически прийоми в невролингвистичното програмиране, които включват използването на визуални образи, се изграждат по следната схема:

1) щателно изучаване на формалния начин за представяне на проблемите (тщательное изучение формального способа презентации проблемы);

2) изучаване на начина за представяне на ресурса (позитивен опит, който се представя с помощта на субективно приятни образи) (изучение способа презентации ресурса (позитивного опыта, который презентируется с помощью субъективно приятных образов);

3) интегриране на ресурса с проблема (интеграция ресурса с проблемой);

4) провеждане на тест относно ефективността на въздействието (проведение теста на эффективность воздействия).

Щателното изучаване на начините за представяне на проблемите и на ресурсите се отнася до формалната страна на субмодалните различия, които не засягат съдържателната характеристика на образа. Важна особеност на М. В. при невролингвистичното програмиране е именно работата с несъдържателните характеристики на визуалната презентация, подобно на това ка психиатърът се интересува далеч по-малко от съдържанието на налудностите, отколкото извънсъдържателните му характеристики (начините, по които те се манифестират, връзката с реални житейски събития и пр.). Към формалните субмодални особености на зрителните образи се отнасят например наличието или отсъствието на ясна рамка у образа (една от М. В. се нарича „директен рефрейминг/рефрейминг”). Преодоляването на негативното действие на визуалния образ налага пациентът да допълни образа на проблема с рамка. Отчита се разположението на образа във вътрешното пространство (горе, долу, далеко, близко и др.), асоциативните или дисоциативните характеристики на образа (самият пациент при възпроизвеждането на образа се намира вътре или извън него), наличието или отсъствието на цвят (негативните образи на проблемите обикновено нямат цвят и са подчертано мрачни, а образите на ресурсите по-често се възпроизвеждат именно в цвят). Важни са и други характеристики: обемност на изображението, контрастност, големина, движение (като слайд или като филм) и др. Смисълът на изследването се състои в това да се изясни кои са най-важните субективни формални характеристики, които определят особеностите на емоционалното реагиране и принципът на отнасяне на визуалните образи към проблемния (отразяващ негативен опит) и ресурсния (репрезентиращ субективно приятен опит, който спомага за по-свободно поведение). Съществено в тази относителност е това, че независимо от наличието на известни закономерности, способността на всеки един човек да предизвиква едно или друго емоционално състояние се определя от уникален набор на такива субмодални елементи. В активната част на М. В. се предполага промяна на негативния образ на проблема. Съществуват няколко принципни варианта на изменение на визуалните образи, които съответстват на основните типове М. В. :

1) директно видоизменение на образа на проблема в ресурсно направление (прямое видоизменение проблемного образа в ресурсном направлении),

2) интеграция на ресурсния образ в образа на проблема (интеграция в проблемный образ ресурсного образа),

3) промяна на разположението на образа в контекста на другите образи в границите на континуума (изменение расположения образа в контексте других образов континуума).

Като пример за ефективното директно видоиземенение на образа на проблема може да се даде случаят на пациентката С., 36 г., намираща се в реактивно състояние след гибелта на сина ù, блъснат от кола пред очите ù. Обичайната психотерапия и фармакотерапия не дават очакваните резултати, доколкото през по-голямата част от времето С. си представя ситуацията на катастрофата и чувства, че не може „да излезе от тази ситуация”. Образът на проблема е обемен и асоцииран — пациентката сякаш се намира вътре в тази картина и намирайки се там, вижда кръвта на сина си, усеща как тя се лее по ръцете ù. Използван е следният прийом, смисълът на който се свежда до извеждане на С. извън рамките на проблемната ситуация: при визуализация на асоциативния образ на проблема, психотерапевтът предлага на пациентката бързо да приседне на стоящото до нея кресло и да се понаблюдава „отстрани”. Тази процедура се повтаря няколко пъти в продължение на три-четири дни, през които болната се научава самостоятелно да се дисоциира от образа на проблема и състоянието ù се подобрява значително.

Като пример за интеграция на образа на проблема и на ресурса може да служи М. В. „замах” (взмах). Същността на метода се състои в това, че в образа на проблема се помещава умален, но по-интензивен потенциално ресурсен образ, който при интензификация на образа на проблема „се разгръща и изтласква образа на проблема” (Бендлер, 1978). Ще приведем неговата постъпкова структура при лечението на неувереност у М., 28 г. Първата стъпка е да се определи образа на проблема неувереност („Когато се чувствате неуверени, как си представяте себе си?”). Втората стъпка е да се определи образа на ресурса („Как си се представяте, когато се чувствате уверени в себе си?). Третата стъпка е подготовката на образа на ресурса, усилването на неговата мощ („Направете го още по-привлекателен за Вас, добавете например яркост и цвят”), привеждането му в активна форма („Смачкайте го в малка мощна светла топчица, готова да се разтвори и да „взриви” проблема), четвърта стъпка — интеграция на проблема и ресурса („Нека сега с тази топчица, готова да се взриви, да достигнем до проблемната ситуация, и когато Вие видите образа на своята неувереност, позволете на Вашата светла топчица да се разгърне и да взриви проблема”). Тази операция се повтаря няколко пъти; след интеграцията отново се визуализира ресурса, отново се привежда в активна форма, след което отново се интегрира с проблема. Петата стъпка е тестване на ефективността („А сега отново си представете, моля,  проблема”. Този тест се смята за ефективен, когато при опит пациентът да си спомни проблема, спонтанно се възпроизвежда образът на ресурса.

Пример за третия вариант на М. В. е т. н. „линия на времето” («линия времени») — крива в субективното пространство, която отразява начина за представяне на субективното време на пациента. Построяването на „линия на времето” се свежда до това болният последователно да си представя някакъв простичък образ на повтарящо се събитие. Спомняйки си как се е случвало това събитие в миналото и представяйки си как то ще протича в бъдещето, пациентът може да установи различия в местоположението на образа на това събитие в зависимост от времето. Според авторите на невролингвистичното програмиране най-чест вариант е следната конфигурация на „линията на времето” („линия времени”): миналото — образите на събитията се разполагат в крива, като най-далечните събития са долу вляво, а най-скорошните са разположени точно отпред на нивото на очите; бъдещето — от настоящия образ пред очите до далечните събития в бъдещето горе вляво в субективното пространство. Има значение и цветовото оформление на образите в различните части на субективното време. Смята се за нормално следното цветово оформление: миналото се обрисува в светло-кафеви или златисти тонове, образите са ясни; настоящето носи всички цветови оттенъци и съответства на случващото се; образите от бъдещето са размити, със сребристо-синкави оттенъци. Психологическият смисъл на подобно оформление е в това, че за оптималното състояние на човека е необходимо той да възприема миналото като далечно и приятно, настоящето като ярко и разнообразно, а бъдещето като отдалечено и примамливо. При наличието на проблем е възможно да се появи нарушение в „конструкцията на линията на времето” — изопачавания, възли, разриви и др.

Макар М. В. да са получили известно разпространение, до настоящия момент не са провеждани научни изследвания на тяхната ефективност и значение в практическата психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s