365 дни на психотерапията: 65 – Методика „Маска“

Вариант на косвена (опосредствана) психотерапия. В този случай медицинският персонал предварително подготвя болния за процедурата, която се състои в инхaлирането на „ново, изключително ефективно” лекарство, което е „специално поръчано за болния” и ще бъде използвано в особени условия. Пациентът сяда на стол, на лицето му се слага наркозна маска, намокрена с неизвестна на него течност със силна миризма и когато той започне да я вдишва, върху пациента се осъществява внушение (внушение), насочено към възстановяване на нарушените функции, обикновено с истерична природа (мутизъм, трайни хиперкинезии, парализи и т.н.).

За първи път използването на методиката „маска” се посочва в лекциите на изтъкнатия невропсихиатър Флексиг (Флексиг, Flechsig P.), която се провежда в Лайпциг през 1924 г.; представена е девойка, която си мисли, че задницата ù е от стъкло. Боейки се да не я „счупи”, тя не сяда и не ляга по гръб. Флексиг обещава на пациентката да отстрани всички нейни стъклени части по оперативен път. В присъствието на студенти болната поставят да седне на стол, на лицето ù поставят ефирна маска, един от асистентите разбива над главата ù стъклен съд, професиорът произвел съответното внушение, след което болната станала, спокойно седнала на предложения ù стол и обявила, че се чувства напълно оздравяла.

Косвеното внушение (косвенное внушение) с използването на „маска” по-често се прилага при фиксирани истерични нарушения като завършителен етап на личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов (личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова), като с това внушение се цели да се се подготви пациента за „отказ” от симптома (който изпълнява приспособителни адаптивни функции) по пътя на осъзнаването (осознание) на специфичната съдържателна връзка между този симптом и вътрешните конфликти, а също така на генезиса на този конфликт. Използването на „маска” в тези случаи убеждава в ценността на симптомо-центрираните методи, ако тяхното прилагане се основава на адекватното разбиране на механизмите, действащи при развитието на невроза и се включва в системата от патогенетично-обоснована психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s