365 дни на психотерапията: 61 – Метаанализ на резултатите от изследването на ефективността на психотерапията на Граве

През 1994 г. беше публикувана книгата на Граве и др. (Граве и др., Grawe K. et al.) „Психотерапията в процес на промяна: от конфесия към професия” (Психотерапия в процессе перемен: от конфессии к профессии), в която са анализирани резултатите от ефективността на психотерапията, приведени в литературата. В тази статия са използвани материали от анализа на този фундаментален труд, който прави Лаутербах (Lauterbach W., 1994).

Преди 20 години назад наличните тогава статистически методики за сравнение на резултатите от разнообразните изследвания на ефектите и на видовете психотерапия са лошо разработени. Люборски и Зингер ((Luborsky L, Singer В., 1975) сравняват резултативността на различните видове психотерапии чрез просто изброяване на техните преимущества. Авторите не откриват статистически достоверни различия в ефективността на изследваните психотерапевтични подходи. Тяхното обобщение: „Всички печелят и всеки заслужава наградa” («Все выигрывают и каждый заслуживает награды») (цитат от „Алиса в страната на чудесата” на Л. Карол) успокоява психотерапевтите от всички школи, разтревожени от конкуренцията. Неоправдано е това, че тази фраза охотно се цитира и днес, особено от онези школи в психотерапията, които изобщо не изследват ефектите на своите методи при лечението на хората, сякаш от науката е доказано, че всички разнообразни психотерапевтични подходи дават еднообразни резултати.

От онова време до днес броят на разработките, анализиращи психотерапевтичните методи нарастват, усъвършенстват се и начините за изучаване и статистическите прийоми за сравняване на резултатите. Какво подбужда Граве така щателно да анализира буквално всички емпирични изследвания на ефектите и ефективността на психотерапията? Той се безпокои от дълбокия разрив между резултатите от изследванията на психотерапията и нейната практика. Ако ръководителите на органите по здравеопазване знаеха за тези резултати, то те биха увеличи броя на кабинетите по психотерапия, тъй като прилагането на съвременните методи за психотерапия излиза на здравеопазването 3 пъти по-евтино, отколкото лечението без подкрепата на психотерапията. Психотерапевтите също, знаейки за тези резултати, не биха били така привързани единствено към онези методи, в които те вярват, и биха прилагали онези от тях, които са оптимални за конкретните пациенти. Защо обаче нито ръководителите, нито психотерапевтите не знаят за тези резултати? Просто защото те са достъпни само за тесните специалисти-изследователи: броят на публикациите е огромен, резултатите и научното им качество са в такава голяма степен разнообразни, че никой до този момент (времето, когато Граве решава да направи метаанализа – бел. прев.) не се е опитал да ги прегледа и да направи интегрални изводи от тези данни. Именно това прави Граве в своята книга.

Граве изследва 2 въпроса: 1. Какво е количеството на научно-емпиричните изследвания в различните психотерапевтични подходи, какво е тяхното научно ниво и какви са резултатите от тях? 2. Какви психотерапевтични подходи са сравнявани и какви са резултатите от тези сравнения? Граве и неговите сътрудници събират всички публикувани до 1984 г. изследвания с приемливо научно ниво (т.е. в тях е проведена сериозна психотерапия и има статистическо сравнение на групи пациенти); те се оказват 3500. След това изследователите избират от общото количество онези разработки, които изследват индивидуална или групова психотерапия (групповая психотерапия) с не по-малко от четири изследвани възрастни и в които тези групи се сравняват с контролни такива. Остават 897 източника; те представляват сами по себе си съвкупност от научно приемливите изследвания на психотерапията с възрастни пациенти, публикувани в продължение на 30 години. Всички хуманистични и психодинамични методи са анализирани 153 пъти. Най-често са изследвани когнитивно-поведенческите методи — 452 изследвания, междуличностните методи — 63, методите за релаксация 66, автогенната тренировка 14, хипнозата — 19, медитацията — 15, еклектичните и комплексните подходи — 22 изследвания.

Научно-емпиричното ниво на всички разработки не е прост проблем: той допълнително се оценява от авторите поне по 100 признака: характерът на изследванията и на публикациите (мястото на провеждане на психотерапията; авторите и тяхната специализация), планът на изследване (изучаваните фактори, контролните мероприятие — употребата на пресичащи се методи: първата група се лекува с първия метод, след това с втория; втората група се лекува с втория метод, след това с първия; съставът на групата, организацията на психотерапията  —  амбулаторна, групова и т. н.), пациентите (вид и тежест на разстройствата, мотивацията им, социалната им принадлежност и пр.); психотерапевтите (опит в работата с прилаганите психотерапевтични методи; професионално-груповата принадлежност — психолог, лекар, отношение към изследваната психотерапия, точно описание на прилаганите методи), наситеност на информацията, необходима за оценка на валидността на изследванията, наситеност на информацията, необходима за оценката на качеството на параметрите за измерване — време, способи, източници за тяхното измерване и разнообразие.

Анализът се провежда според следните параметри: 1) глобална оценка на успеха, 2) индивидуално-диференцирана проблематика или симптоматика, 3) общи формулировки на проблематиката или на симптоматиката на членовете на групата, 4) останали параметри на физическото и психическото състояние на човека; 5) промени в личността и способностите, 6) промени в използването на свободното време, 8) промени в работата или в професията, 9) промени в сексуалната сфера, 10) промени по психофизиологичните параметри, с помощта на които се оценяват всички изследвания по следващите фактори: клинична значимост, валидност на изследването, качество на информацията, внимателност на интерпретацията (интерпретация), разнообразие на измерваните параметри, качество и разнообразие на статистическата обработка; богатство на резултатите, значимост на техните индикации. Основание за получаването на резултати относно оценката на психотерапията се явяват споменатите 897 публикации и най-важните (но не всички публикувани) изследвания на психотерапията до 1993 г. Невъзможно е да се опишат резултатите от всички изследвания, включени в метаанализа. Много от методите изобщо не се изследват по научно приемлив начин. Към тях се отнасят аналитичната психология на Юнг (аналитическая психология Юнга, Jung С. G.), логотерапията (логотерапия), невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование), първичната терапия на Янов (первичная терапия Янова, Janov A.), трансценденталната медитация (трансцендентальная медитация) и много други. Близки на тези методи са и онези, които и към момента са слабо изследвани: дизайнанализ (дазайнанализ), биоенергетика (биоэнергетика), кататимни образни преживявания по Лойнер (кататимные образные переживания по Лейнеру, Leuner H.), индивидуална психология на Адлер (индивидуальная психология Адлера, Adler А.) и транзакционен анализ (трансактный анализ). Не са особено убедителни и изследванията на ефективността на арт-терапията (арттерапия), хореотерапията (хореотерапия) и музикотерапията (музыкотерапия) (макар че понастоящем от музикотерапията се интересуват сериозни изследователи, които започват тепърва да я изучават). И трите вида терапия не се препоръчва да се прилагат като самостоятелна форма на психотерапия, а да се използват заедно с основната такава. Същото може да се каже за прогресивната мускулна релаксация на Джейкъбсън (прогрессирующая мышечной релаксации Джекобсона, Jacobson E.), автогенната тренировка (аутогенная тренировка), психодрамата (психодрама), хипнотерапията (гипнотерапия) и йогата (йога); тези методи са изследвани, но се препоръчва да се се прилагат комплексно с основната психотерапия. Гещалт-терапията се изучава единствено в 7 проучвания, от които следва, че тя ефективно действа на широк кръг показатели.

Оценка на дългосрочната психоанализа. Неудовлетворителната ефективност на обичайното (т.е. недългосрочното) психоаналитично лечение, психоаналитиците обясняват с това, че се изискват няколко стотин или дори повече сесии (3-5 пъти седмичио), за да се достигнат необходимите отношения с пациента, за да се установят психоаналитичните причини за симптомите, да се преизгради личността на пациента и да се постигне положителна промяна в симптоматиката му. В продължение на 100 години това твърдение не е доказано: най-старият и известен метод на психотерапия не се изучава на приемливо научно ниво. Изключение е анализът на дългосрочната психоанализа в клиниката на Менингер (Menninger K. А.), който, по мнение на Граве, се оказва най-голямото, щателно, убедително и дълго спрямо останалите изследване на психотерапията и се провежда от екип от най-сериозните изследователи на психоанализата в САЩ в естествени условия. През 50-те години в тази клиника подбират 22 пациенти за група, в която се провежда дългосрочна психоанализа, и 20 пациенти за група, в която се провежда супортивна психоаналитична психотерапия (суппортивная психоаналитическая психотерапия), отсъства контролна група. До края на лечението нито пациентите, нито психотерапевтите не знаят за това, че тяхната терапия се изследва. В дълговременната група 15 пациенти регулярно посещават 1017 сесии в продължение на 6 години, 2 пациенти се лекуват все още по време на крайния отчет, т.е. 25 години след началото на терапията; 4 пациенти прекратяват лечението след 16 месеца и 316 сесии; 1 пациент умира след 7 години 1238 сесии. В групата за супортивна психотерапия 14 пациенти се лекуват регулярно, участвайки в 316 сесии в продължение на повече от 4 години, 2 пациенти все още се лекуват по време на окончателния отчет; 5 пациенти прекратяват терапията си след 2 години и 202 проведени сесии, един от тях се самоубива. Оказва се, че психоаналитиците са склонни да включват пациенти с по-изразена симптоматика в групата за супортивна психотерапия и че в продължение на разкриващата психотерапия половината от пациентите се нуждаят от супортивна, а не от разкриваща психотерапия.

Терапевтичните ефекти на разкриващата, дългосрочна психотерапия се оказват много по-слаби, отколкото прогнозират психотерапевтите. Предполагаемите ефекти на супортивната психотерапия са по-умерени и те са достигнати. Изследванията в клиниката Менингер показват, че чрез дългосрочната психоанализа се постигат добри резултати у 40 % от пациентите и умерено подобрение у 20%; добри резултати обаче са получавани и с други методи при значително (10-20 пъти) по-малки разходи. При 40 % от пациентите не настъпва никакво подобрение дори след няколко години лечение; но е далеч по-добре да се констатира неуспеха след 20 сесии, отколкото след няколкостотин или след хиляда. При 11 пациенти не се наблюдава подобрение: 6 от тях умират (по мнение на изследователите суицидът е свързан с психоанализата); у 3 пациенти възниква психоза, което е свързано по мнение на изследователите с отношението им към психотерапевта; у 2 пациенти подобрение не се наблюдава (без ятрогенни разстройства). Граве обобщава резултатите от тези изследвания: положителни индикации за дългосроната психоанализа не се установяват, затова пък има контраиндикации: у пациентите с по-изразена симптоматика има опасност от ятрогенни ефекти.

По-добре се изследват междуличностните методи, включително интерперсоналната психотерапия (интерперсональная психотерапия) на Клерман и Вайсман (Klerman G. L., Weissman M. М.). Проведени са 10 изследвания, които включват почти 1000 пациенти с депресия или с нервна булимия. Тази психотерапия се явява съвсем нов подход, тя се концентрира на междуличностните отношения. Научното ниво на изследванията, започнали едва преди десетилетие, е високо и резултатите от терапията са достатъчно убедителни.

Повденческите методи за терапия на семейни двойки също се изследват често (29 разработки) и се прилагат много успешно; те включват цял набор от поведенчески прийоми, включително тренинг за взаимодействие в комуникацията.

Интерперсонално-ориентираният подход на системната-семейна психотерапия (системная семейная психотерапия (Хейли  (Хейли (Haley J.), (Минухин Минухин (Minuchin S.), (Сатир Сатир (Satir V.), (Селвини Сельвини (Selvini M. и др.)) се изучава в 8 изследвания. Тези методи са насочени към анализ на отношенията между пациентите и техните близки и успешно ги преобразуват, което често води до намаляване на симптоматиката.

Относително добре се изследват и такива психотерапевтични подходи като психоаналитичната психотерапия 12 разработки със средно научно качество, средна продължителност на терапията 14 месеца и 57 сесии, краткосрочна психоанализа — 29 разработки с добро научно качества, средна продължителност на психотерапията 14 месеца и 16 сесии. Краткосрочната психоанализа намалява симптоматиката при пациентите със слабоизразени невротични и личностни разстройства. Отношенията с другите хора се подобряват, но единствено в резултат на груповата, а не на индивидуалната психотерапия (индивидуалньная психотерапия). Общото състояние на пациентите според самите тях се подобрява единствено след завършването на продължителната психотерапия. Трудно се поддават на лечение пациенти със страхове, фобии и психосоматични разстойства.

Клиент-центрираната психотерапия на Роджърс (Клиент-центрированная психотерапия Роджерса, Rogers C. R.) се изследва в 35 разработки с добро научно качестве, в които се оценяват разнообразни резултати. Средната продължителността на лечението е 20-33 занимания. Резултатите от изследванията показват, че разговорната психотерапия по Роджърс намалява симптоматиката, подобрява общото състояние на пациентите и често — отношенията  с другите хора и способства за личностния ръст на пациентите. Тя е показана и ефективна при лечение на всички невротични разстройства, а също така благоприятна при лечението на алкохолизъм и шизофрения, и често се комбинира с методите на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия). Отбелязва се обаче, че пациентите със социални страхове и онези, нуждаещи се от указания и ръководства по-трудно се поддават на психотерапия по Роджърс.

Теоретична, методическа и научно-емпирична обосновка на когнитивно-поведенческата психотерапия се явява психологията. До 60-те и 70-те години на XX век психологията на бихевиоризма изследва основно онези психични процеси у човека и у животните, които учените могат обективно да наблюдават: поведението като резултат от възприятието (восприятие), ученето (научения), мотивацията (мотивация), емоциите (емоции), развитието (развитие) и социалните фактори (социальные факторы). На базата на психологията на поведението се развиват прийоми за модификация на поведението — методите на поведенческата психотерапия. Когнитивната промяна в психологията, т.е. изучаването не само на непосредствено наблюдаемите процеси през 60-те и 70-те години, стимулира развитието на новите, когнитивни методи на лечение. По мнение на психодинамичните психотерапевти, когнитивно-поведенческите методи се отнасят към поддържащите, а не към разкриващите методи на психотерапия. Те се отличават от хуманистичните и психодинамичните с това, че при различните разстройства са показани различни целесъобразни методики, които се развиват на основата на изследването на ефектите и се потвърждават от методологичната теория. Поради това че пациентите най-често страдат не от един, а едновременно от няколко проблема, които взаимно се усилват един друг (например алкохолизъм, дефицит в социалната сфера и депресия), в тяхното лечение се съчетават различни методики. Методите на когнитивно-поведенческата психотерапия се развиват в зависимост от резултатите на емпиричните изследвания на действащите фактори, ефекти и ефективност, ето защо броят на подобни изследвания е много голям — 452 източника. Систематичната десенсибилизация (систематическая десенсибилизация) е изследвана 56 пъти на високо научно ниво. Специфичните страхове, например социалните и сексуалните фобии, много добре се поддават на лечение, като колкото повече пациентите се боят от ситуацията, толкова по-добри са терапевтичните резултати, в частност при пациенти с изпитна тревожност. Пациенти с разнообразни страхове — с агорафобия, с общо състояние на тревожност и едновременно с депресия се поддават по-малко успешно на лечение. Диапазонът на ефектите се ограничава със симптоматиката на страха; по тази причина десенсибилизацията често се комбинира с други поведенчески методи. Най-ефективни при многообразните страхове, включително и паническите, се явяват методиките за конфронтация със ситуации, от които пациентите се боят; те са изследвани 62 пъти на отлично научно ниво. Повечето от тези разработки клинично са много значими и валидни; качеството и разнообразието на информацията, параметрите, статистическата обработка и резултати са високи; те включват катамнези, като конфронтирашите методи се сравняват с други поведенчески прийоми. В поведенческата психотерапия съществуват 3 вида конфронтация: постепенна конфронтация в реални ситуации (in vivo), усилена конфронтация в реални ситуации (наводнение) и усилена конфронтация във въображението (имплозия). Конфронтирущите методи в реалните ситуации (in vivo) са показани при фобии, при панически и натрапливи състояния. Ефективността е много висока, лекуват се пациенти не само с обща ин индивидуално формулирана проблематика и симптоматика, т.е. с фобийни и натрапливи състояния, но и с проблеми в областта на работата, на свободното време и на общото им състояние. Продължителността на психотерапията включва по-малко от 20 занятия в течение на 10 седмици, но отделните занятия продължават докато пациентът не постигне спокойствие в продължение на поне 1,2-2. Колкото по-изразена е симптоматиката и колкото по-дълго е занятието, толкова по-забележими са ефектите на конфронтацията. Конфронтацията със ситуациите, от които пациентите се боят — драматично преживяване, засягащо емоционално не само пациента, но и психотерапевтите, оправдано носи на преживелите я пациенти чувството за героизъм. Груповата психотерапия (с 4 пациенти) е още по-ефективна, отколкото индивидуалната. Конфронтацията във въображението (имплозия) се явява по-малко ефективна. Макар симптоматиката да намалява у пациентите в повечето групи, единствено в 60% от терапевтичните групи ефективността е значително по-висока, отколкото в контролните групи, а на индивидуално формулираната проблематика и симптоматика имплозията практически не влияе. Имплозията, както и десенсибилизацията, оказва незначителен ефект при агорафобии, а също така при специфични фобии. В сравнение с други методи, конфронтацията в реалността (а не във въображението) има преимущества, ефективността ù е по-висока, отколкото на медикаментите (бета-блокерите). Тренингът в социална компетентност усъвършенства социалните възможности на пациентите в трудни за тях ситуации с помощта на различни методики: постепенно подобрение по модел, ролева игра, диференцирано подкрепление (подкрепление), поведенчески упражнения и др. Ефектите и ефективността на тренинга се изследват на високо научно ниво в 74 разработки с материала от 3400 пациенти. Лечението преминават пациенти с изразена неувереност в себе си и със социални фобии, а също така и с други диагнози: депресия, психози, алкохолизъм, сривове или болестни реакции вследствие на на тежки семейни, професионални, социални преживявания, катастрофи, изтезания, инвалидност и др. Тренингът често се съчетава с когнитивни и други поведенчески методи или с медикаменти. Терапията продължава 6-15 занятия, а при 15 изследвания — и 40. Ефективността на тренинга е висока: във всички групи пациенти не само значително нараства увереността в себе си и се преодоляват социалните страхове, но и се подобряват отношенията в социалната и професионалната сфера, а също така общото самочувствие; в половината група тренингът води до значително отслабване на депресията, мигрената и сексуалните разстройства. Тренингът за социална компетентност не лекува алкохолизма, но методиката влияе благотворно на междуличностните отношения при болните от алкохолизъм, като ефективността на тренинга се увеличава при съчетаването му с когнитивни методи.

Централна теоретична и емпирично доказана обосновка на ефективността на когнитивните методи се явява допускането, че мислите, убежденията, предположенията, очакванията (т.е. опасенията, надеждите) (мысли, убеждения, предположения, ожидания (т. е. опасения, надежды) се управляват от поведението, чувствата и емоционалните състояние. Зависимостта може и да е обратна. Чрез такива взаимодействия се стабилизират психичните системи. Ако успешно се измени една страна на взаимодействието обаче, тогава другата страна във взаимосвързаната система също трябва да се измени. Този принцип намира отражение в много метоид на поведенческата психотерапия: пациентите под ръководството на психотерапевта успешно се учат да се държат по-уверено или да не се боят в сложни за тях ситуации, като в крайна сметка действително у тях расте чувството за увереност или намалява страха в подобни ситуации. Когнитивната психотерапия по Бек (когнитивная психотерапия по Беку) включва редица методики за лечение на депресии, страх и разстройства на личността. Когнитивната ù част се състои в установяването на патогенните, т.е. неадекватните мисли, убеждения, предположения, очаквания, които предшестват патологичните (неадекватни) чувства (депресия, страх) или поведение. Мислите се проявяват по различни начини — в разговора, в систематично записаните (в специални дневници) мисли, чувства, поведения, събития, в конфронтацията, ролевата игра и др. Патогенните, неадекватни мисли, психотерапевтът променя с помощта на сократовския диалог  (сократовский диалог) и по пътя на сравнението с реалността, представна и описана от самия пациент. Ефективността на когнитивната психотерапия по Бек се изучава от 1977 година в 16 изследвания на високо научно ниво и с голям успех. Терапията продължава от 4 до 24 седмици, в 7 изследвания са провеждани по-малко от 10 занимания. Във всички групи всички измервани параметри (симптоматика, личност, общо състояние) значително се подобряват както в сравнение с контролните групи, така и в катамнезата. В 2 от 3 изследвания съпоставката на когнитивната психотерапия с психоаналитичната доказва значителното превъзходство на първата.

Изследва се също така и ефективността на психотерапията на депресията по Левинсън (психотерапия депресии по Левинсону,  Lewinsohn P. M., 1974). Предполагайки наличието на порочен кръг на пасивност, дефицит на положителните, радостни преживявания предвид давещата, парализираща депресия, психотерапевтът систематично преизгражда, стимулира или възстановява активността, предприемчивостта на пациента с помощта на различни поведенчески методики. Ефективността на психотерапията по Левинсън се изследва и потвърждава 17 пъти. Броят на заниманията не превишава 16.

Методите за релаксацията се изследват не само като допълнителен прийом в комплекс с други, но и като самостоятелен вид лечение. Ефективността на хипнозата се анализира в 19 разработки на средно научно ниво. Добре се поддават на лечение, в сравнвние с контролната група, пациенти с болки, психосоматични разтройства и безсъние. Подобряването на другите параметри (например на личностните проблеми) се наблюдава рядко. Автогенната тренировка се използва в Германия и Русия по-често, отколкото прогресивната мускулна релаксация, докато в САЩ е обратното. Автогенната тренировка се изследва в 14 разработки с добро научно ниво. Изненадваща е неочаквана ù относително ниска ефективност. Симптомите намаляват при по-малко от половината от изследваната група пациенти, 6 сравнителни изследвания показват, че само в 2 групи лечението протича по-успешно, отколкото в контролните, а в 5 от 13 случая при съпоставката с други релаксационни методики автогенната тренировка дава по-лош симптоматичен ефект, отколкото други методи и само в един случай — по-добър.

Граве провежда метаанализ на резултатите от 41 изследвания, публикувани до 1991 г., в които се сравнява ефективността на различните видове психотерапии, провеждат се минимум 6 занятия и се изучават 3 параметра на ефекта от терапията. Оказва се, че се съпоставят единствено онези методи, които са добре изследвани: клиент-центрирана психотерапия на Роджърс, психоанализа, семейна психотерапия (семейна психотерапия) (системна и поведенческа) и поведенческа психотерапия. Ефективността се определя с различни статистически прийоми. Оказва се, че разкриващите методи на психоаналитичната и разговорната психотерапия по Роджърс не се различават по степента на своята ефективност, малко се отличават по своята ефективност от поддържащите методи на семейната и поведенческата психотерапия, а поддържащите методи за лечение са много по-ефективни, отколкото разкриващите. Различието е толкова по-голямо, колкото по-обширна информация се използва при статистическата съпоставка. Метаанализът на изследванията (с прилагане на специални статистически процедури) показва, че поведенческите методи са почти 2 пъти по-ефективни, отколкото психоаналитичната психотерапия.

Изследванията на Граве и на неговите сътрудници позволяват да се направят няколко общи изводи. Поведенческите поддържащи методи са значително по-ефективни, отколкото разкриващите и помагат на пациентите да преодолеят проблемите си. Тренингът в социална компетентност повишава самоувереността; чрез конфронтация се преодоляват фобии и страхове; сексуалната терапия лекува фригидност; хипнозата облекчава болката; семейните проблеми се преодоляват чрез системна промяна в структурата на семейството; възстановяването на активността и промяната на нерационалните мисли лекуват депресията; поведенческият тренинг (поведенческий тренинг) помага на болните от алкохолизъм да усилят самоконтрола (самоконтроль) в ситуации на изкушение и т.н. Психотерапевтът разбира проблемите на пациента и активно способства за тяхното преодоляване, той не търси скритата мотивация и не придава на проблемите друго значение освен това, което им придава пациентът, а гледа на тях като на трудности, които пациентът не може да преодолее без помощ. Такъв подход сам по себе си вече помага на пациента, но той не обяснява ефективността на метода. Психотерапевтът е длъжен да знае и да умее да прилага дори в трудни ситуации специфични методики с потвърдена успешност в преодоляването на специфични проблеми. И така психотерапията помага да се преодоляват проблеми.

Това обаче е само една страна на психотерапията. Налице са и ефективни методи, с помощта на които психотерапевтът помага на пациента не само да преодолява проблеми, а и по-добре да разбере самия себе си, например разговорната психотерапия по Роджърс.

При работа с всеки нов пациент е необходимо да се реши нуждае ли се той от преодоляване на проблема или от това по-добре да опознае себе си. Пациентите с добро образование, с успех в живота най-често не се нуждаят от помощ за преодоляване на проблеми. На тях им е необходимо да разберат защо те се държат така, че да възникват проблеми. Ако такъв човек може да разбере това, той ще може да реши и проблемите си. Резултатите от много изследвания показват, че психоаналитичната терапия е най-вече пригодна при т.н. YAVIS-пациенти (young, attractive, verbal, intelligent, successful) — млади, привлекателни, словесни, интелигентни, успешни, при които симптомите са слабо изразени.

Никак не е удивително, че психотерапевтите, които се опитва добре да разберат самите си, предпочитат разкриващите методи за лечение и се отказват от поведенческите. Също така не е удивително, че поведенческите психотерапевти, у които възникват проблеми, никак не се нуждаят от поведенческа психотерапия — на тях им е необходимо да разберат самите себе си и своите проблеми, а когато тези проблеми се изяснят, тези психотерапевти по-добре от другите са способни да ги разрешат.

Резултатите от метаанализа показват, че на повечето пациенти им е нужна помощ в преодоляването на техните проблеми, а не установяване на скритите им мотиви. Изследванията на различни видове психотерапия свидетелстват за това, че ефективността на поведенческите и системните методи е по-висока. Много психотерапевти обаче смятат психодинамичните и хуманистичните методи за по-подходящи в тяхната работа.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s