365 дни на психотерапията: 57 – Краткосрочна психодинамична психотерапия

Терминът „краткосрочна” (краткосрочная) е предложен през 50-60-те години на XX век от представителите на психоаналитичното (психодинамичното) направление в психотерапията. До днес продължават острите дискусии за възможностите и допустимостта на краткосрочните форми на психотерапевтична помощ, които встъпват в противоречие с базисния психотерапевтичен постулат за „дълбина и дългосрочност” (глубинность—долгосрочность».

Независимо от това, че курсът психоанализа, който провежда самият Фройд (Фрейд, Freud S.) е относително кратък (от 3 до 6 месеца), а някои от неговите най-близки ученици (Ференци/Ференци/ Ferenczi S.) и Ранк (Ранк, Rank О.)) целенасочено ограничават психотерапията в 10-12 занимания, единствено историческата необходимост на периода след края на Втората световна война, както и количественото и качественото разширяване на необходимостта от психотерапевтична помощ (в нуждаещите се от нея вече се включват и по-бедни и защитените от обществото слоеве на населението), заставят ортодоксалните психоаналитици да се откажат от своите позиции. Предмет на обсъждането и на изследванията става радикалната терапия с продължителност само няколко години и възможностите за краткосрочни нейни форми. Поддръжници и основоположници на К. П. П. са Александер (Александер,  Alexander F. G.), Сифнеос (Сифнеос, Sifneos Р. Е.), Малан (Малан, Malan D. Н.), Ман (Манн, Mann J.), Дейвънлу (Девенлу, Devanloo H.), Балинт (Балинт, Balint M.), Мармор (Мармор, Marmor J.).

Независимо от различията в техните психотерапевтични позиции, могат да се изброят и общи принципи на К. П. П., които се отнасят до целите, подбора на пациентите, фазите и използваните прийоми:

  1. Приема се за краткосрочна психодинамичната терапия, целенасочено ограничена до 1-40 занимания (най-разпространеният вариант е 10-12) с честота на срещите с пациента приблизително 1 път на седмица.
  2. Целта на К. П. П. е да се постигнат поведенчески изменения във областта на конфликта, която е на фокус, за разлика от нагласата на ортодоксалната психодинамична психотерапия към личностно развитие по пътя на тоталното преодоляване на комплекса от основни конфликти.
  3. Съответно целите на водещия стратегически принцип на К. П. П. са да се очертае и преработи фокалния конфликт, в повечето случаи с едипова природа (съперничество, проблеми от типа печалба-загуба и т.н.). Маркерите на този фокален конфликт са свързани с посочени от пациента травми от ранното детство, повтарящи се стереотипи на травматични преживявания, връзка между дадения конфликт и една фигура на пренос (перенос) (бащин или майчински) и с проявите на блокажи (инхибиции/ингибиции) в някоя област от живота на пациента. Косвен показател за адекватен избор на фокален конфликт е афективната ответна реакция на пациента на неговата „пробна” (пробная) интерпретация на конфликта.
  4. Изискванията към ролевата позиция на психотерапевта са: способност за афективен контакт с пациента, съчетан с „добросърдечно отсъствие на грижа” («добросердечное отсутствие заботы»), активност в контакта и интерпретациите (за разлика от позицията „неутрално огледало” на ортодоксалния психодинамичен психотерапевт).
  5. Определени изисквания към пациента. Показания: наличие на фокален конфликт с едипова природа или загуба на мотивация, наличие на опит най-малко с едно значимо взаимоотношение, способност да за рефлексия върху чувствата и конструктивна реакция на пробната интерпретация. Противопоказания: изразена депресия, психотични нарушения (от параноиден и/или нарцистичен характер), тенденции към патологично отреагиране на преживяванията (суицидно или наркоманно поведение). Косвено противопоказание е преимущественото използване от пациента на механизмите на проекцията и отрицанието. К. П. П. в значително по-голяма степен отколкото дългосрочната психотерапия е ориентирана към способността на самия пациент да обобщава и използва материала, получен в процеса на психотерапия.
  6. Фази на К. П. П. Първата фаза на подбор е насочена към диагностика на мотивацията и на силата на „Аза” на пациента и към определяне на фокалния конфликт (1-2 първи занимания) и към сключване на терапевтичен договор (психотерапевтический контракт). Втората фаза е посветена на преработката на фокалния конфликт. Заключителната трета фаза на сепарацията е насочена към разрешаването на преноса и към достатъчно директивното завършване на психотерапията. Обсъжда се въпросът как да се съобщи на пациента още в началото на терапията кога ще е точната дата на приключване на психотерапията, но се смята, че такъв технически подход е препоръчителен за начинаещия психотерапевт, доколкото той го спасява от преживяването на вина и от чувството, че „изоставя пациента”. Естествено у болния остава възможността отново да се обърне към лекаря при възникване на проблем. Но дори в случая на планиране на повторен курс лечение, прекъсването е полезно за проверка в практиката на получените инсайти (инсайт).
  7. Освен обичайните за психодинамичната психотерапия реконструктивни прийоми на когнитивното и идентификационното учене, тук се използват и специфични техни модификации. Водещият технически принцип „кресло вместо кушетка” («кресло вместо кушетки») означава за психодинамичния психотерапевт ориентация към чувството за срам на пациента вместо чувството за вина, експлоатирано в ортодоксалната психодинамична психотерапия. Анализът на защитата и на съпротивата (сопротивление) в процеса на К. П. П. се центрира върху избран от психотерапевта фокален конфликт, а интерпретацията на преноса се ограничава с едно значимо лице от миналото, свързано с този конфликт.
  8. Водещият психотерапевтичен принцип в К. П. П. е преработването на фокалния конфликт, който се явява причина за блокирането в значими за пациента житейски сфери — това му позволява да преживее възвръщане на енергията и на активността, които могат да бъдат използвани за разрешаване на житейските проблеми.

Понастоящем се формират и по-новаторски подходи в К. П. П. Така например Зиндел (Зиндел, Zindel Ph., Швейцария), нарушавайки „аналитичното табу” (аналитическое табу), използва ериксоновската хипноза (эриксоновский гипноз) за ускоряване на фазата на свободните асоциации (свободние асоциаций) и за преработка на психодинамични конфликти. Много психодинамични психотерапевти започват да отделят все по-голямо внимание на положителните ресурси на пациента. Така К. П. П. служи като своеобразен мост за преход от аналитичната психодинамична психотерапия към съвременната интегративна психотерапия (интегративная психотерапия).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s