365 дни на психотерапията: 46 – Имплозивна терапия по Стемпфъл

Имплозията е методика на наводнението (методика наводнение), приложена във въображението. Предложена е от Стемпфъл (Стампфл, Стампфл (Stampfl T. G.) през 1967 г. Разликата между нея и систематичната десенсибилизация (систематическая десенсибилизация) е в това, че на пациента се предлага да си представи най-страшните ситуации в продължение на възможно най-дълъг период от време, без предварително обучение в релаксация (релаксация). Целта на имплозивната терапия е да предизвика интензивен страх, който ще доведе до намаляване на страха в реална ситуация. Угасването на страха протича в резултат на дългото пребиваване в ситуация, която по-рано е била съпроводена от страх, но в момента вече това не е така, защото ситуацията не води до последиците, предизвикващи страх.

При тази методика психотерапевтът актуализира във въображението на болния стимул или заместващ го стимул, към който е зафиксиран страхът, заставя пациента дълго да контактува с него, без обаче да въвежда други стимули (последствия), които подкрепят страха.

Освен този модел, Стемпфъл предлага и друг вариант на методиката, изхождайки от психоаналитичната теория, като смята, че в основата на страха лежат дълбинни психодинамични механизми. По правило, те са свързани с теми като агресията, наказанията, загубата на контрол, със сексуални теми. Ето защо преди да се представят във въображението на пациента сцени, имащи отношение към симптома, на последния се предлагат и още няколко теми:

  1. Агресия. Пациентите си представят сцени, фокусирани върху значими за тях лица (родители, съпруга, братя и др.). Нивото на агресия варира от изразяване на враждебност до високи, неконтролируеми степени, които водят до увреда или до смърт на обекта на агресия.
  2. Наказание. Пациентът си представя себе си като жертва на агресия или на други враждебни действия. Наказанието е резултат от извършването на някакво забранено действие.
  3. Загуба на контрол. Задават се сцени със загуба на контрол върху сексуалните или агресивните импулси. На пациентите, които се боят да не полудеят, се предлагат ситуации, по време на които те си представят, че са хоспитализирани в психиатрични болници, че са затворени там за цял живот и т.н.
  4. Сексуални теми. Представляват сцени с отношение към Едиповия комплекс (комплекс Эдипа), комплекс на Електра (комплекс Электры), сцени на кастрация, хомосексуалност, фелацио.

Техниката на имплозията включва няколко етапа. На първия, диагностичен етап се съставя схема на йерархията на страховете. На болния се обяснява механизмът на лечебно действие на метода, подчертава се важността на неговото активно участие в лечението, казва се, че той трябва да си представя във въображението си редица сцени, в които ще е необходимо да бъде максимално въвлечен, да си представи максимално точно ситуацията или предмета зрително, да го почувства осезаемо, да си спомни звукови или други характеристики на ситуацията или предмета, които по-рано са предизвиквали страх. Вторият етап включва това пациентът да си представи ситуацията (същинска имплозия). На болния се представя ситуация, която по-рано е предизвиквала най-силен страх. Наблюдавайки поведението на болния, лекарят преценява степента на въвлеченост на болния и интензивността на изпитвания страх като последица от въвлечеността. Силният страх предизвиква моторна активност — общото напрежение на мускулите на цялото тяло и на отделни групи мускули например на дъвкателната мускулатура, ограничения в движенията или съкращения на някои мускули, мимически реакции. Освен това, могат да се наблюдават вегетативни реакции (съдови реакции по лицето, потене, сърцебиене).

Задачата на психотерапевта е да поддържа достатъчно интензивно ниво на страха. Ако нивото на тревога се снижи, той въвежда допълнителни опасения, свързани със ситуацията, за да усили страха. Тази намеса на психотерапевта се повтаря няколко пъти в хода на занятието, докато нивото на тревога не намалее съществено. Необходимо е това ниво да се поддържа в продължение на 40-45 минути. След края на процедурата се обсъждат пречките, възпрепятствали значителната емоционална въвлеченост, пациентът получава домашно задание да проведе самостоятелно подобни тренировки поне веднъж на ден. В следващите занятия могат да се използват и други ситуации, които будят страх, доколкото угасването на вече проиграните ситуации протича с бързи темпове. Обикновено цялото лечение обхваща няколко занятия, след което може да се премине към техниката на наводнението. По-долу в качеството на пример ще приведем вербализацията (вербализация), която помага да се поддържа високо ниво на страх при фобия от мишки: „Представете си, че пипате мишка в лаборатория… Тя започва да хапе пръстите Ви… след това бяга по ръката Ви… Неочаквано силно загризва ръката Ви, а след това я чувствате вече по тялото си… Тя достига шията Ви и я хапе… Усещате опашката ù по лицето си…  Тя се качва на главата Ви… оплите се в косата Ви… Опитвате се да я хването с окървавената си ръка, но тя се съпротивлява… Изведнъж се спуска по лицето Ви и скача в пазвата Ви” и т.н.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s