365 дни на психотерапията: 43 – Двигателна терапия

Изходна теоретична предпоставка на Д. Т. е тезата, че движението на тялото е основа на всички житейски прояви, включително на когнитивните и емоционални такива.

Лечебното използване на движението, танца и на определени дихателни режими датират още от медицината на първобитните народи и в целебната практика в античните храмове на Ескулап. Целенасочено тези методи се използват в медицината от средата на 30-те години на XX век, като сред първопроходците има както психоаналитици  – Райх ((Райх (Reich W.)), Ференци ((Ференци, Ferenczi S.)), Дойч ((Дойч, Deutsch F.)), така и психиатри като Гиндлер ((Гиндлер (Ginndler E.)), Далкроз ((Далькрозе (Dalcroze E.)), Мйдей ((Медо/Meday Н.)), Лабан ((Лабан/Laban R.)), Мидендорф ((Миддендорф (Middendorf I.)). Морено ((Морено, Moreno J.)) въвежда през 1937 г. понятието „терапия чрез тялото” ((«терапия тела», body therapy)). Представителите на това направление в психотерапията виждат човека като тяло, което се мести в пространството, времето и социалния контекст. Изразът на тялото, неговата реч изисква отчитането на невербалната комуникация, на експресията, проявяваща се в движението и танца.

Могат да се разграничат три основни форми на Д. Г. Към функционалните методи се отнасят лечебната гимнастика, физиотерапията, дихателната терапия, методите за релаксация (релаксация), масажът и хореотерапията. Функционалните методи имат за цел стимулирането и оптимизирането на психофизическите функции — възприятието за схемата на тялото, отношението към него, чувствителността, експресивността и способността за мускулна релаксация. Показанията към Д. Г. преди всичко се отнасят до продължително хоспитализираните болни, гериатричните, психосоматичните и наркологичните контингенти. Активизирането на невербалната експресия оказва положителен ефект и в случаите на затруднения във вербалното себеизразяване. Най-добър ефект функционалната Д. Т. постига при включването в двигателния тренинг на психодинамични аспекти в комбинация с  други форми на индивидуална и групова психотерапия (групповая психотерапия). Включването на телесния компонент в процеса на психотерапия позволява да се разширят възможностите на чисто вербалните намеси.

Методите на конфликто-ориентираната Д. Т. водят своето начало от пионерските трудове на Райх, който подчертава значението на взаимовръзката между „структурата на характера” (структура характера) и телесната експресия. Основната цел на Райх не е функционалният тренинг, а изследването на изтласкания психотравматичен материал, който се проявява в сферата на телесната експресия. Невротичните конфликти намират своето отражение в определени конфигурации на мускулно напрежение, които Райх обозначава като „брони на характера” («панцирь характера»). Те могат да бъдат разкрити и разрешени единствено чрез пряко проникване в сферата на двигателната експресия на болния. Ограничаването на свободата на движение от мускулното напрежение се съпровожда от емоционални състояния като разочарование, загуба, любов, тревога. Още през 1935 г. Райх установява, че съпротивата (сопротивление) на болния на аналитичния процес винаги се съпровожда от непроизволно нарушение на дихателните движения, стимулацията на които способства себеразкриването. Последователи на Райх като Лоуен ((Лоуэн (Lowen A.)), Пиракос ((Пирракос (Pierrakos J.)), Ракнес ((Ракнес Raknes О.)), Бойсен ((Бойзен (Boeysen G.)) формулират принципа на „бионергийния анализ” (биоэнергетический анализ), насочен към разкриване на преживяванията, към стимулация на адекватното изразяване на блокираните емоции по пътя на по-дълбокото възприемане на мускулното напрежение. Този метод по своята същност се явява една от модификациите на психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия). В Д. Г. се използват методи  от тимопрактиката, от концентративната и интегративната Д. Г. Тимопрактиката има за цел разкриването и осъзнаването (осознание) на заложения в „телесната памет” неосъзнат биографичен материал с помощта на непосредственото увличане в движение, чрез въздействие върху мускулатурата и дишането. За разлика от метода на Райх, тук на първо място не се използва стимулирането на възприемането на телесната сфера, а структурираните тренингови форми. Концентративната Д. Г. се явява психоаналитично ориентиран метод, който съчетава функционални и разкриващи подходи. Този метод показва добри възможности в използването на „телесния език” за изява и корекция на дефектите в ранното развитие. Интегративната Д. Т. е разработена от Илин (Ильин (Iljine V.)) на основата на импровизационния тренинг, предложен от К. С. Станиславски (К. С. Станиславский) за психофизическа подготовка на театралния актьор. Концепцията на Илин представлява опит за интегриране на психоанализата (психоанализ), на феноменологичната теория за тялото на Мерло-Понти (феноменологическая теория тела Марло-Понти, Merleau-Ponty M.) и на теорията за социализацията на тялото (social body) на Кемпър и Вулф ((Кампер (Kamper D.) и Вульфа (Wulf С.)). Основните положения в концепцията са следните: ролевите движения на тялото се интернализират в себевъзприятието в зависимост от техния социален контекст, като те става матрици на формиращото се чувство за собствена идентичност. Интегративният модел на личността представлява сам по себе си сплав между нейния индивидуален и социален аспект. Идентичността се разглежда като възприятие за своето движещо се тяло в социалния контекст и във времето. В този процес участва също динамиката на безсъзнателните личностни компоненти. В хода на терапията се разкриват негативните аспекти на телесната идентичност, двигателните корелати на емоциите, свързани с неосъзнат конфликт, които се проявяват в мимиката, жестовете и в психосоматичните симптоми. Функционалният тренинг, фокусиран върху значимите преживявания, способства за разрешаване на дълбинни личностни конфликти, за нормализация на телесната експресия, за хармонизация на възприятието за собствената идентичност и за оптимизация на социалното функциониране.

Включването на Д. Т. в комплексното лечение, наред с други психотерапевтични подходи, отразява тенденцията към интеграция на различни стратегии, характерна за съвременната психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s