365 дни на психотерапията: 42 – Декапсулация на Чолаков

Представлява един от катартичните методи, създаден от българския психиатър Чолаков (Чолаков К., 1933). През последните десетилетия декапсулацията, така както и репродукцията, е щателно изследвана клинико-терапевтично и експериментално от известния български психотерапевт Атанасов (Атанасов А., 1990).

Първото описание на декапсулацията дава Чолаков в неговата монография „Психофизиологичната декапсулация като каузално лечение на психоневрозите” през 1933 г., а 7 години по-късно (1940) в книгата „Основи на учението за неврозите”, той представя ново нейно описание. В тези две монографии е предложено психологично обяснение на този психотерапевтичен метод. По-късно, през 1952 г., Чолаков променя названието на своя метод на „кортикодинамична декапсулация” и дава патофизиологично обяснение на неврозогенното действие на психичната травма и съответстващата обосновка на декапсулацията. Основната област на приложение на декапсулацията, по мнението на автора, е в областта на функционалните неврогенни заболявания, породени от психотравма. Последните водят до „дисоциационно” отношение към предшестващия и последващия душевен живот. В този термин намира отражение приемственият характер на декапсулацията по отношение на метода на репродукцията на афективните преживявания на друг български учен — Кръстников (Крестников Н., 1929).

Декапсулацията се провежда по следния начин. Болният се въвежда в същата обстановка и се намира в същата поза, както и при репродукцията, а именно лежейки в отпуснато състояние със затворени очи. Посредством думи той бива въведен в хипноза с умерена дълбочина (докато все още е възможен контакт с психотерапевта). Ако психичната травма е известна, вербално се внушава нейното повторно преживяване, а ако е неизвестна, сугестията се насочва със следните думи: „Тежкото дишане, сърцебиенето, треперенето, страхът и мъките, които вие изпитвате, ви напомнят случай, когато вашето състояние е било такова, каквото е сега”. Това води до бързо преживяване на психотравмата. Чолаков обяснява лечебното действие на своя метод преди всичко с механизми на психично ниво. Той смята, че при тежко преживяване на силен афективен заряд, отделни преживявани елементи остават изолирани, сякаш „капсулирани” в психиката на болния, те единствени не засягат асоциативните връзки между предметното съдържание на психотравмата и вегетативните прояви („свръхтравматичен остатък”/сверхтравматический остаток). Ето защо и сугестията е насочена към това да се предизвика тежко дишане, сърцебиене и др. По-късно Чолаков (1955) дава физиологично обяснение на капсулацията, разглеждайки я като огнище на силна възбуда, около което по индукция възниква изразена зона на потискане. От техническа гледна точка, репродукцията и декапсулацията се отличават една от друга: при репродукцията лекарят е пасивен, той нищо не внушава на пациента, докато при декапсулацията той сугестира болния по посока на преживяване на психичната травма, хипнотизира го. Завършвайки сеанса, лекарят внушава на пациента добро настроение след процедурата и по този начин доста често успява да смекчи етапа на временно влошаване на състоянието на болния в началото на катартичната психотерапия.

Могат да се изброят следните преимущества на репродукцията: тя е приложима и при нехипнабилни болни, въздържането от сугестивна намеса води към последващо репродуциране на психичните травми, които се появяват не хронологично, а съобразно степента на изразеност на прекомерна възбуда (по-рано се репродуцират по-леките травми), вследствие на това репродукцията дава точна представа за причините за невротизацията. Това прави този метод подходящ за изследване на обусловените от психотравми неврози и на самия пациент.

Декапсулацията има и други положителни страни. Тя съответства на стремежа на много психотерапевти да ръководят активно лечението. Чрез заключителна положителна сугестия, те често противодействат на влошаването на настроението на болния. Очакването, че чрез хипноза ще може да се ускори отреагирането, обикновено не се потвърждаа. Илюзорни се оказват и очакванията, че психотерапевтът ще може да диктува дълбочината на хипноидното състояние по свое усмотрение. Както правилно отбелязва С. Я. Лившиц (1929), провеждайки хипноанализ (гипноанализ), че отреагирането на психотравмата съответства на определена дълбочина на хипноза, наречена от него „чувствителна точка”. Нерядко успешно хипнотизираният до определена дълбочина пациент при отреагиране изменя тази дълбочина.

Макар че репродукцията и декапсулацията и до днес обикновено се противопоставят, у тях има твърде много обединяващи ги черти (Атанасов, 1990). И двата прийома са се появили приблизително по едно и също време, в една и съща клиника, авторите им се вълнуват от едни и същи въпроси, докато ги създават и тези въпроси те обсъждат разгорещено. Сходството се вижда и в способа, по който Чолаков декапсулира неизвестни психотравми — в тази сугестия са заложени елементи на фазите, описани от Кръстников: тежко дишане, сърцебиене, треперене (органична фаза), страх и мъка (емоционална фаза). Узунов, Заимов (Узунов Г., Заимов К., 1968) смятат, че Кръстников открива репродукцията, преди това да направи М. М. Асатиани. И репродукцията, и декапсулацията, по-щателно са изучени и по-точно са описани от българските учени, в сравнение със сходните на тях лечебни методи, например психокатартичен метод на Брейер (психокатарсический метод Брейера) и хипноанализа на С. Я. Лившиц (гипноанализ С. Я. Лившиц).

За разлика от репродукцията, която „освобождава място” за недеформираните закономерности на катарзиса, при декапсулацията се наблюдава интерференция (взаимно усилване) и взаимодействие на 3 фактора: 1) проява на катарзис; 2) явлението хипноза, насочена в значителна степен (но не напълно) от лекаря; 3) личността на болния и неговото състояние.

Проявите на дисоциация при декапсулацията често са неотчетливи. Така у група болни, които са били лекувани чрез декапсулация с всекидневно регистрирани сеанси, трите фази (органична, емоционална и фаза на представите) могат да бъда лесно разграничени единствено в малко повече от половината случаи, докато в същото време у четвърт от болните органичната и емоционалната фаза протичат бързо — примерно за 1 минута (или дори по-малко) преди фазата на представите). В латентната фаза при всички пациенти се прилага хипноза, като дълбочината й остава неизменна по време на отреагирането при декапсулацията у две трети от болните.

Периодите на временно влошаване при декапсулацията имат някои особености. Едно от преимуществата на тази техника пред другите катартични методи е възможността да се смекчи периода на влошаване, който е характерен за отреагирането. Смекчаването протича, когато се провежда сеанс с положителна сугестия. Тази положителна страна на декапсулацията обаче задължава лекаря внимателно да оцени протичащото подобрение: той не е длъжен да съсредоточава вниманието си единствено на сугестивния ефект, който може да скрива и да маскира ефекта от отреагирането. Добрият сугестивен ефект не е дълъг и при болния може да възникне „псевдорецидив” (псевдорецидив, Чолаков, 1940), което налага необходимостта да се продължи лечението.

Предполага се, че при декапсулацията лекарят се намира в по-издодно положение, доколкото контактът с болния се запазва, макар и в отделните сеанси у част от пациентите лекарят да се възприема като лице от психотравмиращата ситуация. Подобно положение възниква и при репродукцията, като разликата е единствено в това с кого бива идентифициран психотерапевтът. Така при декапсулацията лекарят може да се идентифицира с лице, което се отнася лошо към болния, което се случва по-рядко при репродукцията, а не е случайно: болните сугестивно биват насочени към различни преживявания, свързани с контакта им именно с тези лица, които се отнасят враждебно към тях. Декапсулацията като по-активна техника, при която психотерапевтът преднамерено търси, сондира и намира психотравмата, помага да се открият по-голям брой причини за психотравматизацията.

Независимо от проблемите, произтичащи от сравнението на отделните катартични методи, декапсулацията е по-удобна, както за болния, така и за лекаря. Тя обаче се прилага по-рядко, отколкото репродукцията или други психокатартични методи, доколкото далеч не всички пациенти се поддават на хипноза, което се явява задължително предварително условие за използване на декапсулацията, докато в същото време репродукцията е приложима при всички пациенти.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s