365 дни на психотерапията: 41 – Хуманистична психоанализа

Изследвайки природата и обществената същност на човека, характера на „болестта” на съвременното капиталистическо общество, идеалите за „здравото” общество и за автентичния човешки живот, съчетавайки различните учения за човека и най-вече психоанализата (психоанализ), екзистенциализма и философската антропология, Фром (Фромм, Fromm E.) се стреми да създаде „диалектично- и хуманистично-ориентирана психоанализа”, която синтезира марксистките и психоаналитиччните теории за личността, обществото и културата. В основата на Х. П. лежи идеята за обществената обусловеност на психиката, за разбирането на човека в контекста на социалните условия на неговото съществуване. Целта на този вид психоанализа е човек да опознае своята вътрешна природа, да подпомогне разкриването на потребностите, на смисъла на живота и на ценностните аспекти на човешкото битие.

В концепцията за същността на човека на Фром, централен проблем се явява вътрешно присъщото на човешкото съществуване противоречие между индивидуалното битие в природата, битието на „хвърления в света не по своя воля” и онова, което излиза извън границите на природата, благодарение на „способността да се постигне осъзнаване (осознание) на самия себе си, другите, миналото и настоящето”. Историческият процес на развитие на цивилизацията води до формирането на две основни тенденции у човека – на неговия стремеж към свобода и до отчуждението в него. Според Фром свободата на човека обединява негативната „свобода от” и положителната „свобода за”. Развитието на човечеството се движи по пътя на увеличаването на „свободата от”, което води до отчуждаване, което става всеобхватен фактор на човешкото съществуване, в резултат на действието на който той „губи своята самост”, придобива свобода, но се лишава от социална защита. Така възниква механизмът на „бягство от свободата”. Авторът на концепцията разграничава три безсъзнателни психични механизма, които регулират отношенията между човека и обществото: 1) мазохистичните и садистични тенденции, доминирането на които води до формиране на авторитарен характер, проявяващ се в позицията: животът се определя от силите, намиращи се извън човека; 2) деструктивизъм – стремеж на човека да разруши света, за да не бъде разрушен от него; 3) автоматичен конформизъм, който се заключава в идентифицирането на потребностите, на нормите на индивида с одобряваните от обществото ценности. В резултат на това изчезват противоречията между Аза и света, а заедно с това и съзнателният страх от самотата и безсилието. Цената обаче, която плаща човекът е голяма и тя се изразява в загубата на самия себе си.

Откъснат от природата и лишен от своите естествени връзки, човекът е заплашен от самота, поради което той се стреми да възстанови единството си със света. В съвременното технократско общество обаче преобладават „непродуктивните”, неавтентични форми на междуличностна комуникация. Една от тях е получила названието „симбиотично отношение” („симбиотическое отношение”). Човек може да избегне самотата като подчини на себе си на дадена група, на Бога, на друг човек. Индивидът идентифицира себе си с цялото, с онази сила, на която той е подчинен. В противоположен случай той преодолява самотата по пътя на господството, стреми се да се обедини със света като си извоюва власт, като прави другите част от себе си. И в двата случая обаче се губи свободата и се нарушава целостността на човешката личност. На тези позиции Фром противопоставя любовта като „продуктивна ориентация”, при която човек се обединява със самия себе си, с другите хора, благодарение на активността и творчеството.

Противоречивостта на човешкото съществуване авторът разкрива чрез две форми на дихотомия – „екзистенциална” („экзистенциальная”) и „историческа” (историческая). Най-съществената „екзистенциална дихотомия” е тази между живота и смъртта. Поради неспособността на човека да направи избор, възникват тревога и безпокойство, които пораждат още една „екзистенциална дихотомия”, доколкото „цената, която човек плаща за осъзнаването им е неувереността”. Стремежът на личността да запази своята уникалност и да установи отношения с другите хора, в рамките на които човек се идентифицира със света, също водят до „екзистенциална дихотомия”. Към „историческите дихотомии” Фром отнася противоречията, създавани и разрешавани в процеса на историческото развитие; той смята, че „човек може да реагира на историческите противоречия, като ги анализира посредством своята собствена дейност, но той не може да „анулира” екзистенциалните дихотомии, независимо от това, че може да реагира спрямо тях по различни начини”. Отстраняването на „историческите дихотомии”, които зависят от съществуващите социални условия, може да протече в процеса на изграждане на „хуманистично общество”. Доколкото „екзистенциалните дихотомии” са заложени в самата човешка природа, те могат да бъдат разрешени по пътя на разкриването на готовността на човека за любов, вяра и размишление. Г. П. е начин да се възстанови хармонията между човека и обществото, тя спомага да се пробудят критичните елементи в процеса на осъзнаване на личността.

Фром смята, че човек трябва да осъзнае колко неавтентично е неговото съществуване в съвременното общество, за да може впоследствие да реализира заложените в неговата същност възможности. „И макар някои потребности да са общи за всички хора, като глада, жаждата, секса, потребностите, които създават различия в характера на човека – любовта и омразата, желанието за власт и стремежът към подчиение, насладата от сетивните удоволствия и страхът пред тях — всички те са продукти на социалния процес. Сами по себе си най-прекрасните и най-безобразните склонности на човека представляват не компоненти на една фиксирана и биологично зададена човешка природа, а резултат на социалния процес, който сътворява хората.” В книгата „Революция на надеждата” („Революция надежды”), авторът излага своята програма за преобразуване на буржоазните социални структури по посока на хуманизацията на човека и обществото. Необходимо е да се създадат ценности, при наличието на които човек би могъл да се откаже от своите социални маски и да разголи своите истински потребности. Тези ценности трябва да подпомагат неговото развитие. В търсенето на нови „психодуховни ориентации” на човека, Фром се обръща към философията на любовта, която спомага за отстраняването на дистанцията между хората, за преодоляването на дихотомията на човешкото съществуване, за възстановяването на хармонията между човека и обществото. Според Фром любовта е единствената, която дава верен и „удовлетворителен отговор на проблема за човешкото съществуване”, тя се явява висша хуманистична ценност.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s