365 дни на психотерапията: 40 – Групово движение

Груповите форми на психологическо въздействие стават истинско знамение за времето си предвид тяхната икономичност и ефективност, често много по-високи в сравнение с постиганите при индивидуална работа. И макар да е очевидно, че в групата всеки поотделно взет участник получава по-малко внимание, отколкото при индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия), съществуват редица причини, които обуславят развитието и успеха на Г. Д. Животът е социално явление и индивидът изпитва потребност от емоционална топлина и от контакти с други хора. Социалните противоречия и бюрократичните аспекти на обществото могат да предизвикват чувство на обърканост, на недоверие, безсилие и т.н. Скрити фактори като натиска от страна на партньорите, социалното влияние и конформизмът, постоянно съществуващи в групите на работа, в приятелските групи и семейството, стават очевидно в специално организираната група и въздействат върху индивидуалните житейски нагласи и повлияват промяната на поведението. В резултат на това афективните преживявания, възникващи в изкуствено създадена обстановка, могат да се пренесат естествено във външния свят.

Става дума за малките социални групи, създадени във времето, чиито участници с помощта на назначен водещ правят своеобразен опит за интензивно общуване. При обозначаването на такива групи често се използват различни взаимозаменяеми термини. Използват се в качеството им на сродни понятия „интензивен групов опит” («интенсивный групповой опыт»), „лабораторно обучение” («лабораторное обучение»). Терминът „групи за опит” («experiental groups») широко се използва по отношение на груповите модели, които спомагат за придобиване на житейски опит и за личностен ръст.

Членовете на психокорекционните групи се явяват активни участници, поощрявани да разглеждат себе си като субекти на техните собствени изменения. Появата на различни видове психокорекционни групи е обусловено от стремежа към себеизразяване, характерен за хуманистичното направление. Тези групи са ориентирани към ръста и развитието на личността, а не само към болестта и нейното лечение, ето защо те се използват в работата със здрави хора.

Интересът на психотерапевтите към работата с групи се засилва през 50-те-60-те години на 20-ти век, когато нарастват симпатиите към антиавторитарната контракултура, в центъра на която се оказват свободното себеизразяване и себеразкриване. Психотерапевтите обаче използват и не оценяват докрай опита в изучаването на груповата динамика (групповая динамика) от академичните психолози и социолози.

Адептите на груповата динамика признават авторитета на Левин ((Левин,  (Lewin K.)) в историята на развитието на психокорекционните групи и смятат неговата „теория за полето” за сърцевина на теорията на групите. Следвайки неговите позиции, те са уверени, че „обикновено е по-лесно да се изменят индивидите, събрани в група, отколкото всеки един от тях поотделно”. Вторият източник на Г. Д. са групите, създадени от Роджърс ((Роджерс, Rogers С. R.), в работите на когото акцентът се поставя върху развитието на личността, върху усъвършенстването на общуването.

Според Роджърс организираните групи за интензивен опит са едно от най-бързо разпространяващите се явления на 20-ти век и вероятно — едно от най-злачимите. До самия край на 60-те години на 20-ти век в САЩ традиционната психиатрия и клиничната психология странят от групите. Г. Д. обаче се развива и прониква в най-разнообразни организации. Групите се провеждат в промишлените предприятия и в университети, в религиозните общини и държавните учреждения, в учебните заведения и затворите. Създадени са групи от глави на големи корпорации и от непълнолетни престъпници, от колежани и техните преподаватели, от консултанти и психотерапевти, от изключени от училище ученици, от съпружески двойки, от семейни групи (включващи родители с деца), групи от хронични наркомани, от затворници, от медицински сестри, от възпитатели, учители, директори на училища, ръководители на предприятия. Вниманието привличат две основни категории: на първо място, хора, които поради своята дейност общуват с други хора, и на второ – онези, които имат трудности и проблеми.

Роджърс смята, че огромният интерес към Г. Д. и неговата популярност са свързани с нарастващата дехуманизация на културата, когато за човека като личност вече не става дума – важни са единствено неговото обществено и материално положение, и с нарастването на благосъстоянието, което позволява на индивида да се занимава със своите психични проблеми. Съществува психичен „глад” – за топли, тесни и искрени взаимоотношения, при които могат да се изразят непосредствените преживявания и емоции, без те да бъдат потискани и „обработвани”; да се споделят радости и скърби, да се изпробват нови форми на поведение. Когато участниците се приемат такива, каквито те са, се появява възможност за развитие. От философска гледна точка, Г. Д. е близко до екзистенциализма, доколкото то подчертава моментната проява на човешките чувства и умението да се цени днешния ден. Социалните функции на Г. Д. са преустройство на обществото, използване на Г. Д. в качеството на инструмент за социална промяна.

Групите се различават според целите и използваните методи. Сред психокорекционните групи могат да бъдат разграничени групите за организационно развитие или за подготовка на ръководители и за обучение в междуличностни умения; групите за личностен ръст; психотерапевтични групи (психотерапевтические группы). На практика целите и задачите на тези четири типа групи могат да се припокриват. Вътре във всеки тип съществува широк диапазон от разновидности, от ориентирани към информация или задачи до ориентирани към личността или разбирането, от центрирани върху ръководителя до центрирани върху участника; от рационални до афективно спонтанни; от строго структирани до неструктурирани; от кратковременни до продължително съществуващи; от обединяващи здрави хора до състоящи се от болни, проявяващи неадекватни емоционални реакции. Два параметъра се смятат за най-значими: ролята на водещия при структурането на групата и рационалността-ефективността на групата.

В една от класификациите, предложени от Роджърс, се разграничават два типа групи: за „организационно развитие” (организационное развитие) и за „сензитивен тренинг” (тренинг сензитивности). Терминът „сензитивен тренинг” (тренинг сензитивности) се използва за обозначаване на Т-групите и групите за среща (группа встреч).

Целта на членовете на Т-групите (или на групите за тренинг в човешки отношения) се явява изследването на междуличностните отношения и на груповата динамика, които те самите пораждат чрез своето взаимодействие.

Групите за сплотеност се прилагат в промишлените предприятия за създаване на ефективно работещите колективи; групите за развитие на организаторските навици обучава в групово лидерство; в центъра на вниманието на групите за творческо себеизразяване е себеизразяването чрез различни видове изкуства. Отделни видове терапия, развиващи се извън груповото движение (телесна терапия, психодрама/психодрама, гещалт-терапия/гештальт–терапия), намират широко разпространение в груповата работа, като се изпозлват механизмите на емоционалната подкрепа (эмоциональная поддержка)  и на идентификацията (идентификация).

За онези, които не са участвали в работата на тренинговата група, вълненията и споровете, предизвикани от Г. Д., могат да изглеждат някак загадъчни. Запитани относно техните чувства, членовете на групата отговарят примерно така: „Групата действително дава резултат, но какъв – не мога да обясня точно. Всеки трябва да изясни за себе си това”.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s