365 дни на психотерапията: 36 – Групова аналитична психотерапия по Фулкс

Фулкс (Фулкс, Foulkes S. Н., 1898-1976) изучава психиатрия в Хайделберг, Франкфурт, Мюнхен и Берлин. Сред неговите педагози са Крепелин (Крепелин, Kraepelin E.), Бергман (Бергманн, Bergmann G.), Клайст (Клейст, Kleist K.) — водещи учени на своето време. След като получава медицинското си образование, той прекарва две години в Нервологичния институт във Франкфурт, ръководен от Голдщайн (Голдштейн, Goldstein K.), който оказва върху Фулкс значително влияние. Особено силно го Фулкс е привлечен от идеите за цялостната реакция на организма на травма при пациенти с поражения на мозъка, а също така от положението на гещалт-психологията за отношенията между фигура и фон и за това, че трябва да се изучава цялостната ситуация, в която се намира даден човек (в частност, ситуацията на експеримента и присъствието на наблюдателя).

От Франкфурт Фулкс се мести във Виена, за да изучава психоанализата (психоанализ). Негов психоаналитик е Дойч (Дойч, Deutsch H.). Той участва в семинар, на който се срещат млади психоаналитици, сред които с особено влияние се ползва Райх (Райх, Reich W.), който развива своите идеи за техниката на анализ на характера. След като получава квалификация като психоаналитик, Фулкс се връща във Франкфурт, където става директор на клиниката в Института по психоанализа. Сред неговите сътрудници са Фром (Фромм, Fromm E.) и Фром-Райхман (Фромм-Райхманн (Fromm-Reichmann F.). Институтът по психоанализа се помещава в една сграда с Института по социология и психоаналитиците провеждат съвместни семинари със социолозите. Фулкс смята, че тези контакти му помагат да осъзнае еднаквото влияние, което биологичните и социо-културните фактори оказват върху човешкото съзнание.

По време на Втората световна война Фулкс работи като главен психиатър в Британската военна болница. За първи път в историята на съвременната психотерапия психодинамичният подход се прилага в цяла една болница. Своят опит във внедряването на принципите на психотерапевтичното общество в болницата с частично самоуправление, в организирането на дискусионни групи за персонала, на психотерапевтични групи (психотерапевтические группы) за пациентите, в предлагането на пациентите сами да организират своето свободно време и т.н., Фулкс описва в своята първа книга — „Въведение в груповата аналитична психотерапия” («Введение в групповую аналитическую психотерапию»). Основните изводи, до които той стига, са следните: 1) болницата трябва да функционира като терапевтично общество, неговата организация и дейност трябва да отговарят на основната задача на това общество — да възстанви здравето на болните хора; 2) самата болница като организация може да се „разболее”, т.е. да престане да изпълнява своите задачи и тогава тя самата се нуждае от лечение. В тази книга авторът формулира теоретичните основи на груповата аналитична психотерапия.

  1. Същността на човека е социална, а не индивидуална. Всеки човек е свързан със света, в който живее, с обществото, групата, част от която той е. Не може да се противопоставя вътрешното и външното, човека и обществото, тялото и съзнанието, фантазията и реалността — такова разделение такое би било изкуствено. Човекът се явява част от социална система и да го разглеждаш изолирано от другите, означава все едно да извадиш рибата от водата.
  2. Невротичната позиция, по самата си природа, е дълбоко индивидуалистична. Тя в същността си се стреми да разруши групата, доколкото се явява резултат от несъвместимостта на човека с неговата първична група. В същото време тя е фокус на деструктивни и агресивни тенденции.
  3. Невротичният симптом е изопачен израз на конфликтите на пациента, които никога не са били ясно формулирани и поради това са недостъпни на паметта или не могат да се изразят вербално. С помощта на симптома човекът съобщава за своите жизнено важни и безсъзнателни конфликти. Освобождаването от симптомите няма да се случи, преди пациентът да се научи да ги изразява в по-достъпна за разбиране от другите форма. Останалите членове на групата ще могат да разберат човека, единствено ако енергията (либидото), вложено в тези симптоми, се преобразува в нещо равнозначно и подлежащо на обмяна.
  4. Човек може да бъде изучен единствено в рамките на неговата естествена група, на първо място в семейството. Когато психиатърът анализира живота на пациента от дадена група, ще установи, че проблемите на болния представляват единствено част от по-сложни проблеми на цялата група, но също така ще може да наблюдава и различни ракурси в личността на пациента, ще може да установи, че нарушенията в неговата психика са свързани с някакъв аспект на неговия живот и на междуличностните му отношения. С други думи, психичните нарушения възникват в процеса на общуване и не могат да бъдат отнесени към един отделен човек.
  5. В ситуацията на Г. А. П. Ф. Нарушенията могат да бъдат определени и проследени по тяхното въздействие върху динамичните процеси в групата. Ако дадена пациентка например за първи път нарушава мълчанието в отсъствието на психотерапевта, трудностите ù в това да говори в групата частично могат да бъдат отнесени към психотерапевта. Ако обаче тя може да разговаря насаме с него, проблемът ù се състои в това, че тя не може да го споделя с другите.
  6. Психотерапевтичният процес може да бъде сравнен с изработването на по-ясен начин за комуникация. В този процес спомагат груповите фактори и техниката на психотерапевта: 1) намирайки се в група, пациентът се опитва активно да участва в общогруповия процес, т.е. да постигне разбиране от другите и да разбере опитите на другите да се изразят; 2) психотерапевтът (диригентът в терминологията на Фулкс) вижда „смисъла на онова, което се случва” в динамиката на групата и приема нея за основна координатна система. Средството, с което разполага, е вербализацията (вербализация), а крайната цел е изразяването в ясни словесни формули на онова, което могат да разберат и да споделят помежду си всички членове на групата. Той интерпретира съдържанието на взаимодействието като вътре, така и извън пределите на групата и реакциите на пациентите на тази реалност, а също така на отношението на пациентите към самите тях и към техните тела, особено на безсъзнателните аспекти на тези отношения.
  7. Основните цели на психотерапията са инсайтът (инсайт) и приспособяване. „Между тях съществува връзка: инсайтът без приспособяване не води до никъде, приспособяването без инсайт е непълно, но може да съществува. Приспособяването е по-важно от гледна точка на терапията, инсайтът — от гледна точка на науката. В рамките на груповата аналитична психотерапия протичат и двата процеса.
  8. Основният закон на груповата динамика (групповая динамика) е: най-важната причина, поради която пациентите, страдащи от невроза, могат да подкрепят нормалните си реакции един друг и да преодоляват невротичните такива, е това, че те съвместно представляват онази норма, от която всеки един поотделно се отклонява.
  9. Основната цел на психотерапевта е да обезпечи активното участие на групата в груповото взаимодействие. Той действа като „слуга” на групата, не „влачи” групата и в неговите задачи влиза това да освободи групата от зависимостта от психотерапевта (зависимость от психотерапевта). Той се стреми към това интепретациите на първо място да произтичат от самите членове на груата, групата е онзи инструмент, който той използва при всяка възможност. Психотерапевтът способства за това да се изяснят реакциите и противоречията, присъщи на пациента. На болния се осигуряват ситуации, при които той трябва да се „срещне” сам със себе си, в които той проектира самия себе си и своите фантазии и които той не може да избегне. Ткаа неизбежно пациентът се „среща” с другите членове на групата и техните проблеми, в които той, като в огледало, вижда своите собствени.

След Втората световна война Фулкс съвместява работата в болницата с частна практика. Той става консултиращ психотерапевт в известната болница Модсли (Modsley Hospital – бел. прев.) в Лондон, където организира психотерапевтично амбулаторно отделение, в което той се изявява в качеството на супервизор (супервизор) както на груповата, така и на индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия). Той също така преподава в Лондонския институт по психоанализа (Лондонский институт психоанализа), явява се и основател на Обществото за групов анализ (Общество группового анализа). Своите идеи и възгледи Фулкс излага в книгите „Терапевтичен групов анализ” (Терапевтический групповой анализ» (1964)) и „Групова аналитична психотерапия: методи и принципи” ((«Групповая аналитическая психотерапия: методы и принципы» (1975)). В тях той разглежда аналитичната група като създаваща възможност за взаимен пренос (перенос). Фулкс смята, че в терапевтичната група са създадени условия за възникване на пренос, когато в нея се формира търпимост, не се използват оценки, примат се всички възможни реакции на пациента. Отношенията между членовете на групата се развиват в особена атмосфера, в която поведението няма отрицателни последици.

  1. Специфична характеристика на аналитичната група е това, че тя се явява група от 7-8 пациенти и психотерапевт. Този брой от участници в групата е необходим, за да се наблюдават психичните реакции на пациентите в техния социален контекст. Групата е достатъчно голяма, за да се смята за представителна за обществото. В същото време тя е достатъчно малка, за да предоставя възможност да се проследяват реакциите на всеки отделен участник в нея и да се изследват причините за тяхното възникване.
  2. Личностите на участниците в групата се проявяват във взаимодействието им един с друг. Усилията на психотерапевта са насочени към това да се облекчат тези взаимодействия, да се подпомогне създаването на атмосфера на безопасност, той самият да използва своите възможности за интерпретация, а също така да подпомогне членовете на групата в преодоляването на съпротивата (сопротивление).
  3. Особено внимание се отделя на безсъзнателните аспекти на духовния живот и на по-примитивните реакции. Проявява се онова, което в обичайния живот остава скрито.

Определяйки психотерапевтичния процес в групата, Фулкс подчертава неговата неразривна връзка с процеса на общуване. Той говори за превеждане на симптома на езика на проблемите, които могат да се вербализират, подчертава значението на нарастването на взаимното разбиране в групата. Авторът описва придвижването към взаимно разбиране от ниво на символи и фантазии към ниво на осъзнаване (осознание) на смисъла и значението и сравнява този процес с осъзнаването на изтласканото в безсъзнателното в хода на индивидуалната психоанализа. Фулкс разграничава четири нива на общуване.

  1. Ниво на текущите събития (уровень текущих событий) — разказът за собствената житейска ситуация, за случващото се „тук и сега” в групата, възприемането на психотерапевта като авторитетна фигура.
  2. Ниво на пренос (уровень переноса) — отношенията и взаимодействията между членовете на групата се разглеждат в светлината на взаимните преноси. Групата може да се представи като семейство, нейните членове като братя или сестри, а психотерапевтът — като баща или майка.
  3. Ниво на телесните или на психичните образи (уровень телесных или психических образов). Това е най-примитивното ниво, на което членовете на групата могат да отразяват безсъзнателните елементи на Аза на другите участници в нея. Членовете на групата могат да проектират един у друг нежелателни и отхвърляни части на своето Аз, любими или ненавиждани вътрешни обекти или части от обектите. Групата в своята цялост символично представлява сама по себе си майка. Фулкс смята, че образът на тялото може да бъде отразен и представен от групата и нейните членове.
  4. Първично ниво (первичный уровень). Слаборазработено от автора на концепцията. По неговото определение това е ниво, на което възникват първични образи в съответствие с концепциите на Фройд (Фрейд, Freud S.) и особено с представите на Юнг (Юнг, Jung C. G.) за колективното безсъзнателно.

Уникалността на аналитичната група Фулкс вижда в това, че групата е нещо повече от просто сума от съставящите я нейни членове.

Възниква нова психична реалност — «груповата душа» (групповая душа, «psyche group»). Авторът въвежда понятието „матрица”, разбирайки под това комуникационна мрежа, която не е само междуличностна, но също така трансличностна и надличностна. Отделните нейни участници, подобно на невроните в нервната система, са единствено възлови точки в рамките на определена структура. Това положение повтаря общия възглед на Фулкс за човека като за възелче в мрежата на междуличностните отношения. Аналитичната група пресъздава матрицата, в която се развива личността.

В групата се възпроизвеждат два основни проблема на социалния живот: отношенията на човека с други хора и с групата като цяло, от една страна, и регулирането на отнпшенията между групата и психотерапевта. Тези проблеми наподобяват проблемите на детето, изграждащо отношенията си със заобикалящия го свят, с майката, като човек и символ, а по-късно в неговото приспособяване към триъгълната едипова ситуация и към съществуването, присъствието, статуса и значението на бащата.

Анализирайки функциите и позициите на психотерапевта в групата, Фулкс разграничава следните три аспекта:

  1. «Какъв е той всъщност” (Каков он есть на самом деле). Личността на психотерапевта има огромно значение. Далеч по-важно е какъв той е, а не толкова какво прави. Ако е достатъчно уверен в себе си, той няма да се стреми към това да изглежда безупречен и в никакъв случай няма да споделя безсъзнателните фантазии на групата за лидера или за бащата, притежаващ магическа власт. Той трябва да е такъв, какъвто е в действителност, но, безусловно, да е достатъчно адекватен и компетентен.
  1. „Какво той репрезентира” («Что он репрезентирует»). Той е обект на преноса както на всеки отделен пациент, така и на групата като цяло. Често той репрезентира или Свръх-Аза на групата или идеалното „Аз”. Психотерапевтът е длъжен да репрезентира фундаменталния принцип на аналитичната ситуация, по израза на Фройд — „да олицетворява любовта към истината” — а също така демократичните принципи, лежащи в основата на груповата аналитична ситуация.
  1. „Какво той прави” («Что он делает»). Психотерапевтът създава и поддържа аналитична атмосфера, той слуша, възприема, приема. Понякога той става активен лидер в групата, понякога се ограничава до нивото на интерпретациите, понякога дори самото му присъствие е достатъчно за работата на групата.

Фулкс подчертава, че не съществува единна роля или методика, които правят психотерапевта добър специалист. Осъзнаването от страна на пациента на онова, което той прави обаче, се явява необходимо условие за това.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s