365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 32 – Видеообратна връзка в психотерапията

В нейната основа лежи използването на видеотехника, с помощта на която на пациентите се създават условия за самоконфронтация чрез представянето пред тях на обективно и неутрално отражение на тяхното собствено поведение, а в случаите на групова психотерапия (групповая психотерапия) на възможности за проверка и преглед на своите понятия за другите по отношение на възприятието на собствения Аз и на собствения Аз във възприятията на другите. Подобна практика повишава нивото на рефлексивност у пациентите, което те пренасят в отношенията си и извън групата. Именно по този начин, съдействайки за психотерапевтичната задача „да се преразгледа Аза”, по-ефективно и насочено могат да се интегрират нови позиции.

Според начините на прилагането ù и средствата за привличане на вниманието към съдържанието на представената информация се различават  (Кульгавин Л. М., Подсадный С. А., 1994) активна видеообратна връзка, при която избран фрагмент от видеозаписа се демонстрира на болния с подробни коментари на психотерапевта, и пасивна видеообратна връзка, когато видеосюжети се използват без анализ от страна на специалист. Според времето на представянето ù се разграничават пряка видеообратна връзка, т.е. предоставяна в хода на лечебните сеанси, и отсрочена, т.е. представяна при завършване на психотерапевтичните занимания; според съдържанието на избраните материали — на тематично-ориентирана, когато вниманието се фокусира върху възприемането преимуществено на невербалните способи на взаимодействие или върху разпознаването на вербално-логичните системи от знаци в структурата на речевото поведение, и на аморфна видеообратна връзка, ориентирана към възприятието и интерпретацията (интерпретация) на цялостното поведение на болните. Вариантите за използване на видеообратната връзка са представени в класификацията, разработена в Научно-изследователския психоневрологичен институт „В. М. Бехтерев” (В. М. Бехтерев).  По пътя на електронния монтаж са възможни също така изменения в пространствено-времевите характеристики на видеообратната връзка (с очевидно забавяне или ускоряване на разпознаваемите процеси).

Необходимите предпоставки или най-общи условия за ефективното използване на видеообратната връзка в индивидуалната и груповата психотерапия се свеждат до следното: 1) основните характеристики на видеообратната връзка се определят от целта и задачите на целия курс психотерапия и съответстват на общотеоретичната концепция, от която се ръководи психотерапевтът в своята дейност; 2) необходимо е да се отчита доколко видеообратната връзка помага на пациента да научи нещо ново за себе си или облекчава у него промяната на поведението му; 3) видеообратната връзка в много случаи е ефективна спрямо поведение, което пациентът може да промени и е безполезна, ако се отнася до това, върху което пациентът не може да окаже влияние; 4) видеообратната връзка носи повече полза в онези случаи, когато се обръщат към даден човек с молба за такава, а не когато тя бива натрапена: 5) важен аспект на полезността на видеообратната връзка е нейната своевременност: в едни случаи тя се отнася до поведението на болния в текущия момент (вариант на пряка видеообратна връзка), в други случаи е целесъобразно на пациента да се предостави сумирана информация за неговото поведение, т.е. при завършването на поредното психотерапевтично занимание или на няколко такива (вариант за отсрочена видеообратна връзка); б) видеообратната връзка не трябва да бъде прекалено продължителна (не по-дълга от 5-10 минути, по-рядко до 15-20 минути на занятие), в противен случай може да се постигне т.н. претоварване с видеообратна връзка: пациентът се оказва в невъзможност да възприема и интегрира голям обем информация; ако видеообратната връзка няма подчертано конфронтационен характер, то нейните негативни аспекти трябва да бъдат уравновесени от общата позитивна атмосфера; 7) видеообратната връзка води не само до промяна, но и да приемане на дадената форма на поведение на пациента.

Използването на видеотехника за целите на моделирането предполага избиране и демонстрация на болния на примери единствено на адаптивно поведение. От тази гледна точка моделирането се представя като вариант на позитивна видеообратна връзка. В основата на механизма на моделирането е въздествието, оказвано от страна на носителя на примера върху реципиента. То може да бъде реализирано по различни начини: непосредствено (въздействие чрез сетивните органи), осъществявано чрез личностните особености и поведенческите реакции, както и чрез методите „преддепониране” (преддепонирование) и „експониране” («экспонирование) и опосредствано чрез обсъждане на поведението на трето лице (по материали от видеозаписи) или чрез примери от литературата, живописта, кинематографията, т.е. чрез образци от поведението на реални или измислени герои. Ако за пример служат образци от собственото поведение, моделирането се превръща в самомоделиране или в автоекземплификация (аутоэкземплификация).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s