365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 31 – Внушение

На латински език suggestio — подаване на информация, която се възприема без критична оценка и оказва влияние върху протичането на нервно-психичните и соматични процеси. Чрез В. се предизвикват усещания, представи, емоционални състояния и волеви подбуди, а също така се оказва въздействие върху вегетативните функции без активното участие на личността, без логическа преработка на възприеманото.

Основно средство за оказване на В. е словото, речта на сугестора (суггестор, човек, който провежда В.). Неречевите фактори (жестове, мимика, действия) обикновено оказват допълнително влияние.

Предлагат се различни класификации на В.: на В. и на самовнушение (самовнушение); на пряко В. или на открито такова; на косвено или на закрито; на контактно и дистантно В. В медицинската практика се използват съответните прийоми на В. в състояние на бодърстване, в състояние на естествен, хипнотичен и наркотичен сън.

В. в състоянието на бодърстване присъства в една или друга степен на изразеност при всяка беседа на лекаря с болния, но може да се прояви и в качеството на самостоятелно психотерапевтично въздействие. Формулите на В. обикновено се произнасят с повелителен тон, с отчитане на състоянието на болния и на характера на клиничните прояви на заболяването. Те могат да бъдат насочени както към подобряване на общото самочувствие (съня, апетита, работоспособността и др.), така и към отстраняване на отделни невротични симптоми. Обикновено В. в практиката се предшества от разяснителна беседа за същността на лечебното В. и от убеждаване (убеждение)  на болния в неговата ефективност. Ефектът на В. е толкова по-силен, колкото по-голям авторитет притежава в очите на пациента лекарят, който провежда В. Степента на реализация на В. се определя също така от личностовите особености на болния, от изразеността на „магическата” му настройка, от вярата във възможността едни хора да влияят върху другите с помощта на неизвестни за науката средства и способи.

В. в състояние на естествен сън на деца, осъществявано по пътя на нашепване на фрази, прилагат И. В. Вяземски (И. В. Вяземский (1903)), Бурдон (Бурдон (Burdon Ch., 1904) и др. То се провежда с тих, но внушаващ глас. Фразите, насочени към задълбочаване на съня, се редуват с лечебно В., като между тях са предвидени паузи. В рамките на всеки сеанс се провеждат до 6 серии от такива В. Лечението чрез този метод е трудно осъществимо, което може да бъде свързано с прекалено лек, повърхностен сън, който води до леко пробуждане, на рязко изразена ориентировъчна реакция или на прекалено дълбок сън, при който не се постига сугестивно въздействие. Най-широко приложение В. по време на естествен сън намира при лечението на фобии и на истерични симптоми при децата (вж Сомнопсихотерапия по Перламутер/ Сомнопсихотерапия по Перельмутеру). Не бива да се изключва обаче това, че при тези условия общуването със спящия е от типа на хипнотичната комуникация.

Широко разпространено е В. в състояние на хипнотичен сън с лечебна цел.

При използването на методиката на наркопсихотерапията (наркопсихотерапия), лечебното действие на В. се реализира в условията на изкуствено предизвикан наркотичен сън. Към методите, близки до наркопсихотерапевтичните, се отнася прилагането с психотерапевтична цел на газова смес на кислород и азотен окис (вж Наркопсихотерапия с помощта на газова смес на азот и кислород/Наркопсихотерапия с помощью газовой смеси азота и кислорода).

Косвеното В. (косвенное В.) се явява основа на разработването на опосредстващата и потенционираща косвена психотерапияято получава развитие в последно време в трудовете най-вече на курортните психотерапевти. За разновидност на косвеното В. може да се смята плацебо-терапията (плацебо-терапия), при която се назначава плацебо-препарат (лат. placebo — да се харесам, да удовлетворя) — безвреден препарат, прилаган под формата на някакво лекарствено средство.

Самовнушението е методика на В. на някакви мисли, желания, образи, усещания, състояния на самия себе си. В психотерапевтичната практика се прилагат различни методики на самовнушение. Най-често те представляват варианти на отдавна предложената методика на самовнушението по Куе (самовнушение по Куэ (Coue E., 1928). Самовнушението се явява основа (или един от съществените механизми на лечебното действие) на много други методи за психотерапия (вж Автогенна тренировка/ Аутогенная тренировка).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s