365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 29 – Биологична обратна връзка

Български език — Биологична обратна връзка

Руски език —Биологическая обратная связь

Английски език  — biofeedback

В основата на този метод лежи принципът за целесъобразно саморегулиране на непроизволните функции с използване на системата за външна обратна връзка. Методът Б. О. В. се прилага единствено в онези случаи, при които се осигурява предоставяне на информация за състоянието на физиологичните функции за същия човек, който генерира тази физиологична информация, който е неин източник. В обичайни условия ние не получаваме точна количествена информация за състоянието на нашето физиологичните функции, например за честотата на пулса или за стойността на артериалното налягане. С помощта на Б. О. В., която позволява да се регистрират и най-фините изменения във физиологичните процеси, човек може да се научи съзнателно да ги управлява. Методите, основани на използването на Б. О. В., се прилагат в различни области на медицината: за управляване на биоелектрическата активност на мозъка при болни с епилепсия, като терапията с Б. О. В. е насочена към потискане на патологичните патерни в ЕЕГ; за повишаване на ефективността на възстановителната терапия при постинфарктни болни; при лечението на различни видове главоболие.

Изхождайки от многократно потвърдената връзка между разширяването на съдовете, отнасящи се до системата на външната сънна артерия, и усилването на напрежението на мускулите на главата и шията, от една страна, и мигрената, от друга, Коен и др. ((Коэн и др. (Cohen M. et al., 1980)) прилагат в група от специално избрани болни с мигрена Б. О. В. на свиване на артериите в темпоралната област, затопляне на пръста – охлаждане на челото, намаляване на напрежението в мускулите от челната област. Всеки пациент получава по 24 сеанса тренинг в Б. О. В. в продължение на 8-10 седмици по 3 сеанса седмично. Сеансът се състои от 10-минутен изходен период на отдих и 20-минутен тренинг. Във всички тренинги експерименталната обратна връзка се осъществява с помощта на тон, подаван чрез високоговорител, поместен до главата на пациента. Задачата на пациента при появата на тона – сигнал е да се намали силата на тона, което съответства на намаляване на амплитудата на електромиограмата и да се повиши силата на тона, което съответства на увеличаването на разликите в температурите на пръста и челото, като желаният резултат е по-топъл пръст спрямо челото (по този начин косвено се определя и ефекта на вазоконстрикция (състояние, характеризиращо се със свиване на периферните кръвоносни съдове – бел. прев.); при Б. О. В. чрез тонуса на черепните артерии, пациентите пожелават да се намали силата на тона, което съответства на повишаване на съдовия тонус.

Анализът на това грижливо изпълнено проучване показва: 1) преките физиологични изменения на изследваните системи не корелират с терапевтичния резултат, който и без това е доста скромен: 2) няма значение методът на Б. О. В. (черепни артерии, електромиограма, температура). Поради това и механизмите на терапевтичния ефект следва да се търсят не само в измененията, свързани с физиологичните системи.

Вероятните обяснения са следните: 1) плацебо ефект, благодарение на участието на пациентите в експеримента (съставяне от тях на специални диаграми) и внимание към тях от страна на изследователите; 2) регресия „към средата”, доколкото пациентите търсят помощ в моменти, когато се чувстват особено зле; 3) ефект на обща релаксация; 4) познавателен ефект от преживяването на Б. О. В. — възникваща у пациента представа за оказвания от него контрол върху физиологичната му система.

Последната точка е особено интересна. Пациентите твърдят, че Б. О. В. ги учи на навици за самоконтрол (самоконтрол), какъвто според тях преди това те не са притежавали. Ето защо не степента на физиологично изменение встъпва в качеството на критична величина, а степента на вяра на пациента в неговите възможности да осъществява контрол. Ако това е така, то този ефект може да се отчете при опитите за оптимизация на терапевтичния резултат.

За необходимостта да се отчитат психичните фактори при използването на Б. О. В. (повишаването на самооценката на пациента, самовнушение/самовнушение, плацебо-ефект и др.) свидетелстват и данните на родни автори. Н. Л. Артемчук, Л. Н. Лежепекова ((Н. Л. Артемчук, Л. Н. Лежепекова (1977)) показват, че при наблюдаваните от тях болни клинично подобрение се отбелязва и при отсъствие на съществени изменения в изучаваните физиологични системи.

В литературата от последните години се подчертава, че Б. О. В. (и съответно тренингът за релаксация/релаксация) трябва да се разглежда единствено като един от подходите към лечението на човека като цяло и да се прилага в съчетание с други медицински и психотерапевтични методи. „Излекуването” от хипертония ще изисква много повече от съзнателен опит на пациента да си намали сам кръвното налягане. Понижаването на артериалното налягане (или прекратяването на болката) не означава промяна на житейските обстоятелства, които са формирали стереотипизираната реакция. Поставя се също под съмнение това дали ще може и дори дали ще иска пациентът да управлява своите телесни функции в трескавата, бързо променяща се среда извън лабораторията и клиниката.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s