Представлява сама по себе си обосноваване на психотерапевтичната теория и практика на най-общите физиологични принципи и оттам разработване на цялостен подход към соматичната и психичната корекция със запазване на органичността на различните им съчетания (1946, 1968).
В основата на Б. К. Н. М. лежат 4 принципа, приложими в еднаква степен както към физиологичните, така и към психологичните системи:
- Мотивация — човекът, както и всеки друг жив организъм, се подбужда към дейност от своите биологични потребности.
- Интерпретация на социалната среда — човекът реагира не на самата действителност, а на своята представа за нея. Последното включва и представа за себе си, за своите възможности, потребности и т.н.
- Адаптация — решаващо значение за индивида има постигането или непостигането от него на целите, свързани с удовлетворяване на потребностите му. Ако целта е недостижима или се достига частично, той може или да измени стратегията и тактиката на своите действия, или частично/напълно да замени целта с друга.
- Конфликт и страх — ако между различните линии на поведение, насочени към удовлетворяване на потребностите, възникне противоречие, неразрешимо чрез наличните у индивида средства, се появяват напрежение и страх. Поведението става амбивалентно и деструктивно.
На основата на посочените принципи се изгражда общата стратегия за корекция, която дава, по мнение на автора, възможност ефективно да се използва цялото многообразие от средства и методи на съвременната психотерапия. За решаване на първата задача усилията на психотерапевта се насочват към изявяване на „концепцията за действителността” (концепция действительности), към която се насочва индивидът и в силата на която неадекватното поведение се представя като единствено възможно и рационално. Това се постига с помощта на две съвкупности от методи: общи (неспецифични/неспецифические) — разширяващи ориентационните възможности, и частни (специфични/специфические) — насочени тясно към разкриването на неадекватността на „концепцията за действителността” (концепция действительности). Втората задача на корекцията е да разкрие причините за напрежение и страх и да обоснове необходимостта от промяна на „концепцията за действителността” (концепция действительности), която лежи в основата на нарушенията. Третата задача е да се окаже помощ в търсенето на адекватна „концепция за действителността” (концепция действительности). Тук става дума за система от общоукрепващи мерки, които повишават способността да се открие подобна концепция, а също така и за специфична, тяснотерапевтична помощ. Мотивация за тази дейност се създава на втория етап в резултат на осъзнаването на напрежението и страха, от една страна, и връзката им с неадекватните представи на човека за света.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
