365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 22 – Арт-терапия

Изучаването на арт-терапията започва през 20-те години на XX век с фундаменталния труд на Принцхорн (Prinzhorn H., 1922). В Русия през 1926 г. излиза първата монография, посветена на А. – книгата на П. И. Карпов „Творчеството на душевноболните и неговото влияние върху развитието на науката и техниката” (Творчество душевнобольных и его влияние на развитие науки и техники), в която проблемът за творческите проявления при психичните заболявания се разглежда не само в медицински, но и в исторически и биологичен аспект. В САЩ изобразителните средства в психотерапевтичния процес за първи път прилага през 1926 г. Люис (Левис/Lewis N. D. S) при анализа на сънищата на неговите пациенти. Теоретично основите на терапията с помощта на изобразителното изкуство произлизат от психоаналитичното учение на Фройд (Фрейд/Freud S.), макар самият той да не се интересува от такъв тип психотерапевтични възможности на арт-терапията, от аналитичната психология на Юнг (Юнг/Jung C. G.), който използва собствените си рисунки за потвърждение на идеите си за персоналните и универсалните символи до динамичната теория за терапевтичната помощ чрез графично себеизразяване на Наумбург (Наумбург, Naumburg M., 1966). По-късно важно влияние на развитието на А. оказват психотерапевтите с хуманистична насоченост.

Терминът „арт-терапия” (art — изкуство, artterapy (буквално) — терапия чрез изкуство) е особено разпространен в страните с англоезично население и означава най-често лечение чрез пластично изобразително творчество с цел въздействие на психоемоционалното състояние на болния. В руската психотерапевтична литература се използва също термина „изотерапия” (изотерапия) или „художествена терапия” (художественная терапия), макар че те не са аналогични на англоезичния термин и донякъде свиват неговия смисъл.

В А. на пациентите се предлагат разнообразни занимания с изобразителен и художествено-приложен характер (рисунки, графика, живопис, скулптура, дизайн, малка пластика, резба, пирография, дърворезба, батик, гоблен, мозайка, фреска, витраж, изработване на всевъзможни изделия от кожа, тъкани и др.), които са насочени към активизиране на общуването с психотерапевта или в групата като цяло за постигане на по-ясно, тънко изразяване на собствените преживявания, проблеми, вътрешни противоречия, от една страна, и за творческо себеизразяване — от друга. Понастоящем в А. се включват такива форми на творчество като видео-изкуство, инсталация, пърформанс, компютърно творчество, при които визуалният канал на комуникация играе водеща роля.

А. е сборно понятие, което включва множество разнообразни форми и методики, което обяснява липсата на общопризната класификация на разновидностите ù. Кратохвил (Кратохвил/Kratochvil S.) разделя А. на сублимационна, дейностна и проективна. Делфино-Бейли (Дельфино-Бейли, Delfino-Beighley C.) разграничава 4 основни направления в прилагането на А.:

1) Използването ù за лечение на вече съществуващи произведения на изкуство то по пътя на техния анализ и интерпретациите (интерпретация) им от страна на пациента (пасивна А.);

2) Подбуждане на пациентите към самостоятелно творчество, като при това творческият акт се разглежда като основен лечебен фактор (активна А.);

3) Едновременно използване на първия и на втория принцип;

4)Акцентиране върху ролята на самия психотерапевт, на неговите взаимоотношения с пациента в процеса на обучение в творчество.

Класификацията, представена в книгата на Р. Б. Хайкин (Р. Б. Хайкин, 1992) „Художественото творчество през погледа на лекаря” („Художественное творчество глазами врача”) включва в себе си няколко нива на лечебно действие и на адаптация в случаите на прилагане на А.

  • Социално-личностно ниво на адаптация: в основата на адаптиращото действие лежи неосъзнатата съзидателна, хармонизираща, интегрираща сила на естетичното и творческото начало, заложени в изкуството.
  • Личностно-асоциативно ниво на адаптация: облекчаването, компенсацията се постигат за сметка не само на естетичното действие, колкото вследствие на снижаването на напрежението, обусловено от отреагирането на различни конфликтни, гнетящи преживявания и тяхната сублимация.
  • Асоциативно-комуникативно ниво на адаптация: лечебното действие на А. се постига чрез включване на интелектуални операции (проекция, обсъждане и осъзнаване на конфликта), чрез облекчаване на психотерапевтичния контакт и достъпа на лекаря до психопатологичните преживявания, без да се изисква естетичен компонент, доколкото резултатът се постига дори при най-простото проективно представяне на проблема.
  • Преимуществено социално-комуникативно ниво на адаптацията: в качеството на адаптиращи се използват приложните възможности на творчеството — А. се разглежда опростено, като един вид заетост, като вариант за организация и за прекарване на времето, който принципно не се отличава от другите аналогични методи.
  • Физиологично ниво на адаптация: отчитат се физическото, физиологичното, координационно-кинетичното влияние на пластичното изобразително творчество върху организма и психиката.

          Всеки от елементите в класификацията допуска използването на изкуството и на експресивния творчески вариант, когато творят самите болни, и в импресивния, когато се използва възприятието на вече готови произведения на изобразителното творчество.

        В световната литература съществуват различни възгледи към механизма  на лечебното действие на А. — креативни, сублимативни, като проективни представи, А. като заетост и др.

Креативните представи са представи, според които адаптационното въздействие на А. върху психиката може да се разбира във връзка със самата същност на изкуството. На първи план се издига вярата в творческата основа на човека, в мобилизацията на латентните творчески сили, която сама по себе си оказва терапевтично въздействие. Теоретичната основа на подобни представи е хуманистичното направление в психологията, което разглежда личността като психично образувание, в което изначално действат духовни, алтруистични потребности, които определят нейното поведение. Във всеки човек се предполага съществуването на възможности, на скрит потенциал, който може да се освободи, да се мобилизира за облекчаване на самореализацията на личността, да насочим последната към социалното и индивидуалното ù интегриране. Задачата на А. не е да направи всички хора художници или скулптури, а да пробуди в индивида активност, насочена към реализацията на неговите пределни творчески възможности. Акцентът в терапията се поставя върху творческата активност, върху способността да се създава, върху това да се подбуди пациента самостоятелно да създава.

Според възгледите на Голдщайн (Гольдштейн, Goldstein K.) творчеството е едно от средствата за преодоляване на страха, възникнал във връзка с конфликтите, формирани у човека, поведението на когото се управлява от стремежа към реализация на личността. За творческите хора е добре да концентрират своята енергия, своите сили, за да преодолеят препятствията и да разрешат вътрешните и външните конфликти.

По мнение на Маслоу (Mаслоу/Maslow A.), основен източник на човешката дейност се явява непрестанният стремеж към самоактуализация (самоактуализация) и себеизразяване. При болните от неврози тази потребност е блокирана и изкуството може да бъде един от начините тя да се възстанови. Говорейки за начините, водещи към самоактуализация, Маслоу я свързва с миговете на величествено преживяване на красота и екстаз. Задачата на психотерапевта е да помогне на хората да усетят тези мигове, да създадат условия за тяхното възникване, да помогнат на пациента да се освободи от потиснатото, да осъзнае собственото си Аз. Сдържането на творческата сила е причина за неврозите, а смисълът на психотерапията е в нейното освобождаван, ето защо стимулирането на творчеството може да служи и като психопрофилактично средство.

Поддръжниците на гореописаните възгледи извеждат на преден план творчеството не просто като действие, като процес, а подчертават също и неговата естетична страна. Интегриращата роля на изкуството се заключава в това, че творческият процес намалява напрежението, водещо към нервозите и обективизира вътрешните конфликти. Анастази (Анастази/Anastasi A.), Фоули (Фолей/ Foley I. P.), М. П. Канонова (М. П. Кононова) използват интегративно-креативните възможности на изкуството като начин за борба с дезинтеграцията и с безпорядъка в психиката, като средство за влияние на характера на построяването на зрителните представи, като способ за регулация и за реконструкция на Аза при загуба на чувството за реалност.

От позицията на адаптацията, А. се определя като интегриращ адаптационен механизъм, който предоставя възможност на човек да заеме активна позиция по отношение на възможностите за приспособяване към средата, тя спомага за общата хармонизация на личността.

Сред другите механизми на лечебното действие на А. са отреагирането и сублимацията. Художествената сублимация възниква, когато инстинктивният импулс на човека се заменя от визуалния, от художествено-визуални представи. Както допускат поддръжниците на тази концепция, творчеството като една от формите на сублимация позволява да се проявяват, осъзнават, а също така изразяват и така да се отреагират в изкуството различни инстинктивни импулси (сексуални, агресивни) и емоционални състояния (депресия, тъга, потиснатост, страх, гняв, неудовлетвореност и т.н.). Така се намалява опасността от външни прояви на изброените преживявания в социално нежелателна дейност. Творчеството се разглежда като средство за максимално себеизразяване, което поазволява на пациента да прояви себе си по-ярко, отколкото в писмена форма или в речта, а лекарят получава пряк достъп към безсъзнателното. Клайн (Кляйн, Klein M) разглежда рисуването като компенсиращ акт, който позволява на болния да потисне бруталната агресия. Това потискане се случва по пътя на съзнателната творческа дейност и на случващата се в процеса на тази активност сублимация чрез изразяване в символичен вид на вътрешните конфликти и на несъзнателните стремежи. Арт-терапевтичните произведения способстват за навлизането на съдържанието на комплексите в съзнанието и за преживяването на съпътстващите ги отрицателни емоции. Това е особено важно за болните, които не могат да „изкажат” случващото се в тях и за които да изразят фантазиите си в творчество е по-лесно, отколкото да говорят за тях. Фантазиите, които са изобразени на хартия или вложени в глината, често ускоряват и облекчават вербализацията (вербализация) на преживяванията. В процеса на работа се ликвидира или снижава защитата, която се проявява при вербалния, обичаен контакт, ето защо в резултат на А. болния по-правилно и реално оценява своите нарушения и усещания за околния свят. Рисуването, както и съновиденията, снемат бариерата на „Его-цензурата“ (эго-цензуры), която затруднява словесното изразяване на безсъзнателните конфликти елементи.

Проективното рисуване не се явява А. в пълния смисъл на тази дума, доколкото при него не се поставя за цел постигането на естетически резултат. За разлика от предходните направления в работата с болни в този случай най-голямо внимание се отделя оттук на процеса на създаване. Водеща се явява целенасочената ориентация на психотерапевта към проективния аспект на процедурата и неговата съсредоточеност върху информацията. Функцията на проективната терапия се заключава в това, че проекцията на вътрешните представи изкристализира и укрепва под постоянната форма на сънища и фантазии. В хода на проективната А. трябва да се стимулира демонстрацията на чувства, на отношения, на състояния, за да може човекът да разбере тези чувства и да ги преодолее в себе си. Спецификата на проективното рисуване се заключава в това, че лекарят предлага на болния сюжет с проективен характер, а след това обсъжда и интерпретира рисунките му.

При разглеждането на А. като дейност се предполага, че изобразителното творчество действа по същия начин, както и други подобни форми на работа с болните, че целеустремената и плодотворна дейност, осъществявана при А., се явява „оздравителен процес” („оздровляющий процесс”), който отслабва нарушенията и обединява здравите реакции. Особено значение се придава на колективния характер на заниманията по А. На тях им се приписва катализиращ и комуникативен ефект, който способства подобряването на усещането за самия себе си, разбирането на собствената роля в обществото, на собствения творчески потенциал и преодоляването на трудностите в себеизразяването. Освен че А. е интересна, емоционално значима форма на заетост, тя също така е и допълнителен способ за общуване на болните помежду си. Съвместното творчество помага на пациента да опознае света на другия човек, което облекчава социалната адаптация.

Физическото и физиологичното влияние на А. се заключава в това, че изобразителното творчество способства за подобряването на координацията, за възстановяване и по-тънко диференциране на идеомоторните актове. Не бива да се подценява и непосредственото въздействие върху организма на цветовете, линиите, формите.

Някои автори се изказват против приписването на А. на изключителен терапевтичен ефекти и призовават към по-внимателна оценка на нейната полезност. Мадежска (Мадежска, Madejska N.) се изразява против разбирането на всеки творчески акт като терапевтичен, предвид това че лечението предполага „интеграция” отвън, т. е. влияние, насочено към пациента, докато творческата активност, обратно, произтича от самия болен. Против безусловното приписване на целителни способности на изобразителното творчество се изказва и Куби (Куби, Kubie S.), който чрез примери от житейските истории на известни художници показва, че творческият и невротичният потенциал се реализират по сложен начин и даже успешните творчески прояви често усилват и задълбочават невротичният процес, който, по такъв начин не може да бъде оздравителен. Федерн (Федерн/Federn P.) пише, че при психозите А. може да нанесе вреди, ето защо лекарят е длъжен да не проявява комплексите, а да се опитва да ги потисне или да забави всички възможни спонтанни експресии на безсъзнателното.

Показанията за прилагане на А. са достатъчно широки, още повече че нейното приложение може да се „дозира” от относително „повърхностна дейност” до задълбочен анализ на скритите индивидуални преживявания. Многопластовото въздействие на изкуството и на творчеството позволяват то да се прилага при пациенти на различна възраст в най-широки диагностични предели. При разглеждане на показанията за А., освен клиничната картина, интензивността на преживяванията и интересът към изобразителното творчество в преморбидния период и по време на болестта, готовността на неговия интелект и много други фактори. А. може да се използва като седативно (успокояващо) средство при психомоторна възбуда и агресивни тенденции; тя може да изпълнява функцията на отвличане и на заетост; способна е да облекчи социалният контакт при дезадаптация и да помогне да се изявят скритите преживявания; тя изпълнява активизиращи и адаптивни функции, действа също така и отпускащо.

Що се отнася до противопоказанията, то те са свързани със състоянията, които не позволяват на болния определено време да седи на работната маса или когато болният пречи на другите. Най-трудни за психотерапевта са болните с изразена психомоторна или маниакална възбуда, която не им позволява да съсредоточат вниманието си на обекта на действие. Противопоказания също така са нарушенията на съзнанието и тежките депресивни разстройства със затваряне в себе си.

Някои автори препоръчват заниманията с А. в качеството им на профилактично средство. Клумбиес и съавтори (Клумбиес с съавт., Klumbies G. et al., 1971) препоръчва свободното рисуване при задълбочаващи се разстройства на съня, Порембески-Грау (Порембески-Грау, Porembeski-Grau B., 1975) използва рисуване и игра с боички в качеството им на психопрофилактичен метод „съзидателен тренинг” (созидательный тренинг), според концепцията за който такива игри позволяват да се намалят стреса и фрустрацията, да се възвърне усещането за собствена ценност, човек да се освободи от съмненията в собствените способности.

А. може да се провежда с един пациент, със съпрузи, с цялото семейство, в групата и колектива. Психотерапевтът е необходимо да предостави на участниците необходимите за художественото творчество материали и инструменти: комплекти с бои, моливи, пастели, четки, глина за моделиране, а също така дъсчици, камъчета, парчета плат, хартия. Мястото на заниманията трябва да бъде добре осветено и такова, че участиците да могат свободно да се придвижват в него. Функциите на арт-терапевта са много сложни и се изменят в зависимост от ситуацията. Необходимо е той да е овладял определени умения в художествените и декоративните изкуства, така че при провеждане на А. не само да разказва за техническите прийоми на художественото творчество, но и да може да показва. От арт-терапевта се изисква систематично да се занимава самостоятелно с художествено творчество, което ще му позволи по-добре да чувства и да осъзнава много процеси, благодарение на които в значителна степен се реализира психотерапевтичният потенциал на метода.

На първия етап от заниманията с А. е необходимо да се преодолее съпротивата (сопротивление), свързана с разпространения „комплекс за неумение” (комплекс неумения), т.е. смущението преди непривичното занимание. Това е тясно свързано с изработването на определена нагласа към по-нататъшното лечение, доколкото от степента на личното участие, от активността на болния и от неговата въвлеченост в работата зависи ефективността на терапията. Информативният етап на работата включва запознаване на болния с основните техники от изобразителното изкуство, беседа за творчеството в неговите различни направления и стилове, посещения на музеи и изложби. На този етап се решават въпросите със социално-комуникативен характер. Съвсем не е задължително терапевтът да се придържа към някакъв строго определен набор от тези дейности, да съблюдава тяхната последователност. Темите обхващат различни области от живота на пациента или на групата и се явяват само ориентири. Те се предлагат по различни начини. Степента на инициативата в групата зависи от етапа на нейната работа. Докато групата е в началните етапи от своята работа, по-целесъобразно се явява арт-терапевтът да предлага теми, а по-нататък активността се предоставя на участниците в групата. Темите трябва да се предлагат в определена последователност, като се отчита първо естествената съпротива на пациентите, които не умеят да рисуват или да моделират, и на второ място — от първостепенните задачи на групата. Формулировката на темите не се явява самоцел, а основното изискване към темата е нейната потенциална способност да предизвиква последващо обсъждане.

Когато пациентът преодолее съпротивите си, което може да се определи по намаляването на формалността на работата му, арт-терапевтът може да пристъпи към непосредствено разрешаване на лечебните задачи. Изобразителното творчество усилва действието на словесното себеизразяване. Рисуването, моделирането, шевните изделия и др.. не са просто едно по-широко разкриване на съобщаваното от пациента, но и документ, към който човек може да се върне в бъдещ момент. Затова арт-терапевтът може да съветва пациента да си записва мислите, които възникват у него в хода на работата.

Преимуществото на А. се заключава във възможността да оцени поведението а пациентите по-задълбочено, да си състави мнение на кой етап от живота се намира болния, — в рисунките и изработеното от пациента могат да намират отражение не само настоящите му мисли, но и тези, отнасящи се до бъдещето и до миналото му, — а също така изявата на потиснатите и на скритите преживявания, изразени в изобразителна форма, може да стане ярък дневник на живота и на лечението. Ландгартен (Ландгартен/ Landgarten H., 1981) настоятелно препоръчва на пациентите да се връщат към своите стари работи „за усилване на инсайта (инсайт) и за изясняване на динамиката”. Смята се за важна и изявата на индивидуалната символика на всеки болен, която може да изразява неговите стремежи в различни моменти от живота.

Обикновено А. е популярна сред болните, макар и тук да не може да се говори за спонтанна творческа активност. Подобно отношение към изобразителното творчество може да се разглежда от гледна точка на неговото влияние върху терапевтичния процес, доколкото успехът му в голяма степен зависи от това как болните възприемат тези занимания, което и определя тяхната ефективност. Представите на болните за положителния терапевтичен ефект на заниманията се оказва до голяма обусловен от положителните емоции от собствената работа и общата нагласа на болния към лечението. В групата за арт-терапия естетичните и извънестетичните ефекти на лечебното въздействие тясно се преплитат с психотерапевтичните групови ефекти, например възможността за по-голямо комуникативно въздействие на творчеството на една и съща тема, катартичното и катализиращо влияние, изменението на самооценката и способността към преодоляване на фрустрацията. Груповата арт-терапия всъщност може да се смята за вариант на груповата психотерапия (групповая психотерапия), при която изобразителното творчество се използва като основен инструмент, потенциално обезпечаващ постигането на определен резултат. По-целесъобразно е да се използва в практиката единствено продължително лечение (понякога няколко поредни занимания), преди всичко с цел да се огигури въздействието на чистия творчески фактор. Освен това, продължителното занимание, оставящо пациента насаме с проблема му за по-дълго време, го заставя по-дълбоко да се потопи в него, да се концентрира по-интензивно върху проблема, да го анализира всестранно и да достигне до катарзис (катарсис).

При продължителната дейност се обогатява и груповото общуване, развива се чувството за групова сплотеност, за солидарност. Групите обичайно се състоят от 8-10 човека. Активното участие в А. е задължително условия за всички членове на групата. Началото на груповата работа задължително се предшества от специална беседа, в която се разяснява смисъла на А. за функционирането на групата и се демонстрират работи на участници в предишните групи. Освен това, на първите занятия могат да се провеждат творчески игри, насочени към обновяване на знанията на участниците с изобразителните материали, към снижаване на напрежението. Постепенно процесът А. престава да бъде проблем, изчезва страхът, намаляват изразите, свързани с трудностите в изобразителния процес и в центъра на вниманието се оказва не само произведението, но и неговият автор. Започва аналитично обсъждение, свързано с личността на автора, у болните възникват предположения по зададените теми, сериозни и обобщаващи оценки, емоции.

Обсъждането на работите протича непосредствено след завършването на рисуването, на моделирането, на изготвянето на други изделия. Дискусията започва с предложение на арт-терапевта пациентите да се замислят относно рисунките, да се вчувстват в своите изделия, за да разберат какво иска да им каже техният автор. Арт-терапевтът може да се включи в обсъждането от позицията просто на възприемащ като всички останали, но е препоръчително да направи това, особено в началото, под формата на въпроси към интерпретиращите, до0колкото интерпретацията на арт-терапевта се възприема от останалите с очакването той да е „всезнаещ” и това може да скове, да потисне инициативата на групата. Задачата на арт-терапевта при обсъждането е стимулиране на дискусията и използване на информацията, възникваща в хода на заниманието, не само по отношение на завършените работи, но и по отношение на поведението на членовете на групата.

А. придобива все по-голямо значение в психотерапията на болните от неврози (Хайкин Р. Б., 1977; Сабинина-Коробочкина Т. Т. и др., 1982; Подсадный С. А., 1999). За лечебно-адаптационната роля на А., дори при резистентните форми на психопатиите, свидетелства опитът на М. Е. Бурно (М. Е. Бурно), който подчертава, че терапията с творчество се явява важен компонент на индивидуалната и на груповата психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s