365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 20 – Автентичност

Терминът произлиза от гръцкото authentikys — истински. Автентичноста е понятие, разработено в хуманистичната психология и психотерапия и отразяващо една от най-важните интегративни характеристики на личността. Според Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.), който активно използва този термин, А. е способността на човека в обшуването да се отказва от различни социални роли (на психотерапевт, на професионалист, педагог, ръководител и т.н.), което му позволява да проявява своите истински, свойствени единствено на него мисли, емоции и поведение. Наред със способността за безусловно приемане и емпатия (эмпатия), А. се явява задължителна съставна част на ефективното човешко общуване.

Границите на понятието А. не са ясни. Често в качеството на синоним на термина А. се използват също определения като пълноценно функционираща личност (Роджърс/Роджерс (Rogers С. R.)), свобода (Олпорт (Allport F.Н.)), самоактуализация (Маслоу/Маслоу (Maslow A.H.)), самост (самость, Юнг/Jung C. G.), цялостна личност (целостная личность, Пърлс/Перлс (Perls F.S.)), конгруентност ((конгруэнтность, Гриндер (Grinder J.)), Бендлер ((Бендлер, (Bandler R.)).

Психологическият смисъл на А. може да се определи като съгласувано, цялостно, взаимосвързано проявление на основните психологически процеси и механизми, обуславящи личностното функциониране. Проявата или липсата на проява на А. от тази гледна точка се наблюдава при сблъсък на личностните мотиви и интереси със социалните норми, с доминиращите тенденции в общественото съзнание. В тази ситуация автентичното поведение предполага целенасочено преживяване на непосредствения опит, което не е изкривено от психични защитни механизми. Човекът въвлечено възприема случващото се, след което непосредствено проявява своето емоционално отношение към него. Неговите мисли и действия са съгласувани с емоциите. В съвременните направления на психологията, които разработват формалната структура на комуникацията, поведението на такъв човек се оценява като конгруентно (т.е. от гледна точка на страничния наблюдател потъпващата информация по вербалния и невербалния канал е съгласувана).

В традициите на хуманистичната психология А. характеризира също някаква идеална личност, противоположна на невротичната такава. По пътя към А. се осъществява личностов ръст. В гещалт-терапията А., самостта се предшества от етапа на осъзнаване на относителността на социалните норми, на неефективността на поведенческите шаблони, на утвърждаване на собствената ценност с откриването в себе си на възможността да проявяваш различни, дори негативни емоции, с едновременното поемане върху себе си на отговорността за автентичното поведение в обществото. В този контекст А. не е образец за подражание, да кажем, образец на героя, а изстрадана в борбата със самия себе си свобода да приемеш собствените си неповторими особености и неповторима стратегия за изграждане на собствения живот. Като пример за автентично поведение може да служи поведението на участника в тренингова група (тренинговая группа), който, изпитвайки страх пред предстоящото групово обсъждане на въпроса: „Как се чувстваш сега?”, честно си признава, че се бои.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s