365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 19 – Асертивен тренинг

Непосредствената цел на А. Т. е тренирането на уверено поведение, което спомага за формирането на увереност в самия себе си (асертивност). Под увереност в себе си се разбира способност на индивида да определя и да реализира в живота собствените си цели, потребности, желания, претенции, интереси, чувства и т.н. по отношение на неговото обкръжение. Понятието „увереност” предполага наличието на: а) субективни нагласи към самия себе си (да си разрешиш и действително да имаш претенции към себе си); б) социална готовност и способност адекватно да ги реализираш (да владееш собствените си претенции и да се стремиш да ги осъществиш); в) освободеност от социален страх и натиск (способност да регистрираш собствените си претенции). Увереното поведение не означава потискане на агресивните чувства, то спомага за намаляване на агресивното поведение и за изчезването на поводите за агресия. Основните цели на А. Т. се реализират чрез определени социални ситуации, които се тренират в ролева игра или в реални условия. Те обхващат 4 основни категории на самоосъзнато поведение: 1) предявяване на изисквания; 2) казване на „не” и критикуване; 3) установяване на контакт; 4) демонстриране на открито поведение към себе си, към собствените цели и интереси, а също така способност да правиш грешки. Към методите на А. Т. се отнасят: поведенческите упражнения и ролевата игра, тренингът на живо (задачи за домашно), оперантно обуславяне (оперантное обусловливание); обратна връзка във видео-формат,  последователно (постепенно) приближаване, инструкции и самоинструкции, учене (или обучение), учене по модел и др.

Първата задача в обучението на пациента да се държи по-уверено се явява определянето на увереното, неувереното и агресивното поведение. За увереното поведение е свойствено откровеното изказване относно предпочитаното поведение или относно промяната в поведението на друг човек, с който се осъществява непосредствено общуване, но без враждебност и самозащита. За неувереното поведение е типично непрякото общуване, сдържаността, тревогата […]. Агресивното поведение се характеризира с общуване, в което се проявява не предпочитание, а взискателност или враждебност, то съдържа намерението да накажеш другия. Втората задача при тренирането на увереността в себе си може да бъде коригиране на нерационалното (неразумното, нелогичното) поведение: на представите, които водят до неуверен, враждебен или агресивен отговор; мислите, в които пациентът се наказва за неуместните уверени отговори, за изявленията, които не водят веднага до успех или за отсъствието на отговори. Етапът на „отварянето на очите” означава за пациента той да приеме правото да бъде уверен. Какви са моите права като човек? Какви са моите права в конкретни социални роли — на съпруг или на родител? – такива въпроси често провокират разпределение на домашната работа. Следващите убеждения ще помогнат на пациента да започне да се променя: „Аз имам право да изпитвам чувства и да ги показвам, включително недоволство и критика”, „Имам право да определям собствените си приоритети”, „Имам право да казвам „Не” без чувство за вина”. А. Т. води след себе си оценка на силните и слабите страни на пациента при уверено общуване от негова страна и съответно до разработване на тренировъчни прийоми, които да коригират недостатъците в него и навиците му.

В ръководството по уверено поведение  (Wolpe J. L, 1975; Walen S. et al, 1992) се препоръчва следното;

— Когато Вие отказвате, казвайте решително „Не”, обяснете защо отказвате, но избягвайте силно извинителния тон.

— Давайте по възможност бърз и кратък отговор.

— Искайте обяснения, когато Ви предлагат да направите нещо неразумно.

— Гледайте право в очите човека, с който спорите. Бъдете внимателни в избора на „езика на тялото” си (изключете позите, които могат да изразяват липса на увереност или на самочувствие, например движения на устните, преместване на краката); следете измененията в гласа си, не говорете нито твърде силно, нито твърде тихо.

— Когато изразявате досада или критика, не забравяйте за необходимостта да коментирате само поведението, избягвайте да нападате личността.

— Когато коментирате поведението на друг човек, постарайте се да използвате Аз-утвърждения. Например вместо да кажете: „Ти си животно, ти ме извади от равновесие”, постарайте се да кажете: „Когато Вие пренебрегвате социалните норми, това е изключително неприятно и аз сега чувствам досада от това”. Когато това е удобно, предложете алтернативно поведение: „Допускам, че ще е по-добре за нас да седнем, да се опитаме заедно да помислим и да решим как да се избавим от това неудобство”.

— Запишете си примери за Ваши уверени отговори, помнете за тях и ги използвайте в разговорите с приятели. Наблюдавайте за характера на ролите в общуването. Помнете, че Вие не можете да се отучите от лошите си навици или да придобиете нови за една нощ.

— Възнаграждавайте се по някакъв начин всеки път, когато сте могли да отговорите уверено, независимо от това дали сте постигнали или не желаните от Вас резултати от страна на другия човек.

— Не се обвинявайте за неувереното или агресивно поведение; по-добре се опитайте да помислите къде сте сгрешили и как по-добре да управлявате подобна ситуация следващият път.

Добър модел за конструирането на увереното взаимодействие, възприет от литературата по самопомощ е т.н. ОЕОП (ОЭОП) – описание, емоции, определение, последствия — четиристепенен блок за обучение в това как да взаимодействаме с другите: 1) описание: пациентът накратко и обективно описва дадена неприятна ситуация без да я редактира, персонифицира или детайлизира; 2) емоции: пациентът говори за своите чувства (оптимално тук е използването на Аз-езика); 3) определя се онова, което иска конкретният човек: пациентът моли (не изисква) и прави това ясно, конкретно и като отчита спецификата и 4) последствия: съобщаващият казва на слушащия го какви ще бъдат последствията, ако се приеме молбата му.

Ще приведем пример, който пояснява този модел:

Бащата (който не е особено грижовен) казва на своята бивша жена:

Описание: Когато ти планираш мероприятия със сина ни по времето определено за  с него, без да обсъждаш това с мен …

Емоции: … аз чувствам досада и разочарование. Липсва ми сина ми, когато нямам възможност да го виждам.

Определение: Щях да намеря начин да променя графика си, ако ти ми беше позвънила няколко дни по-рано и щях да се видя с него в друг ден.

Последствия: така ние щяхме да можем да направим онова, което искахме и двамата.

В литературата наред с термина „асертивен тренинг” се използват също термините „тренинг на увереност в себе си”, „тренинг за повишаване на чувството за увереност в себе си” („тренинг повышения чувства уверенности в себе си”), тренинг в уверено поведение” („тренинг уверенного поведения”), „тренинг в самоутвърждаване” («тренинг самоутверждения»), „тренинг в умения да отстояваш себе си” (тренинг умения настоять на своем) и др.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s