365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 12 – Алтернативна психотерапия

А. П. представлява една от областите на т.н. алтернативна медицина. Основно отличие на последната е използването на алтернативни целителни „концепции за лечението” («концепций врачевания»), които съществено се разминават с онези, приети от научната (академична, ортодоксална) медицина.

Понятието „алтернативна медицина” обхваща широк спектър от медоти и практикучващи лечители, като често към нея отнасят хомеопатия, акупунктура, хиропрактиката, дейността на лечителите, екстрасенсите и др.

А. П., както и алтернативната медицина като цяло, се практикува от лекари с висше медицинско образование (които ползват нейните методи излючително или частично) и от лица с немедицинско образование, които са получили разрешение за своята дейност (в страни като САЩ, Германия и др.).

В чужбина, особено в развитите страни А. П., по правило, няма широк обхват, доколкото не се заплаща от застрахователните компании, а ако се заплаща, то в много ограничен обем.

Взаимоотношенията между лекарите и алтернативните лечители обикновено са антагонистки, като дейността на последните в редица страни е незакона. Количеството на обръщащите се към алтернативните целители е различно и в голяма степен зависи от нивото на социално развитие и от системата на здравопазването в конкретната страна. Кризата, която преживява през последното десетилетие нашата страна, рязкото понижение в качеството на медицинското обслужване на фона на повишаването на „магическата настройка” на обществото доведоха до разрастване на алтернативното лечителство, достигащо невиждани досега мащаби. Мотивите за търсенето на помощта на лечителите, практикуващи А. П.  са различни. Най-често се посочват два основни: отсъствието на положителни резултати при лечението с традиционна медицина и трудните отношения между пациента и лекаря, неудовлетвореността на пациента от тези отношения.

По-пълна представа за А. П. дават характеристиките на алтернативните лечители, сравнението на дейността на лекаря в научната медицина и на алтернативния лечител, особеностите на пациентите на последния.

Алтернативните лечители: 1) не са склонни да подлагат своите методи на проучване от научната медицина, не участват в работата на професионалните научни общества, не публикуват свои разработки в профилирани списания; 2) в случаите на отрицателни резултати дават стандартни обяснения (негативно отношение между пациенти или други лица, присъстващи по време на приема, особености в биополето на лечителя или на пациента и т.н.); 3) за резултатите от лечението съдят обикновено самите лечители или пациенти, отсъства приетата в съвременната психотерапия оценка на ефективността на метода от независим експерт); 4) не се води история на заболяването, обикновено изобщо липсват записки от срещите между алтернативният лечител и пациентите, в които да се отбележи характера на тяхното общуване, динамиката на болестта, катамнезата и т.н.;. 5) алтернативният лечител най-често работи сам; по правило, той няма ученици (обучението  в последно време има чисто комерсиален характер). В случаите, когато има ученици, ефективността на тяхната работа никога не може да е по-висока, отколкото тази на техния учител. С увеличаването на броя на практикуващите ученици обикновено се отбелязва намаляване на ефективността на метода; 6) за дейността на алтернативните лечители (особено в периода преди „перестройката”) бе характерна рекламната подкрепа от средствата за масова информация, от партнийно-административния и творчески елит; 7) алтернативният лечител обикновено е недостатъчно научно подготвен в своята област, дори ако е лекар, ето защо за него често използват понятието „шарлатанин”. С малки изключения, с алтернативно лечителство рядко се занимават висококвалифицирани специалисти от научната медицина.

Съществуват определени различия в дейността на лекаря в научната медицина и на алтернативния лечител: 1) разлика в продължителността на общуването с пациента (така в Холандия средната продължителност на един контакт с болния на общопрактикуващия лекар е 7 минути, докато в алтернативната медицина е 20 минути (Hewer W., 1983)); 2) алтернативният лечител е ориентиран повече към пациента, отделя по-голямо внимание на неговите тревоги, преживявания, потребности; 3) той по-често дава на пациента удовлетворителни за пациента обяснения за характера на неговото заболяване, прогноза и лечение; 4) общуването между алтернативния лечител и пациента по-често е като между равни; 5) отбелязва се висока степен на приемане от страна на пациента от алтернативния лечител и пациентът чувства това; 6) алтернативният лечител формира у пациента силна вяра в резултатите от лечението; 7) той с голям ентусиазъм се отнася към провеждането на своята терапия и към доказателства за нейната ефективност, като взима под внимание съображенията на самия пациент относно лечението; 8) за пациента именно алтернативният лечител често се приближава до образа на идеалния лекар.

За разбирането на ефективността на алтернативното лечителство в редица случаи, представляват интерес характеристиките на пациентите, които се обръщат за помощ към лечителите: 1) пациентът възприема алтернативния лечител с ентусиазъм, с вяра, че той ще отговори на техните очаквания, за което до голяма степен помага рекламата; 2) пациентът плаща за лечението, затова към него се отнасят по-сериозно и му отделят повече внимание; 3) обикновено пациентите се обръщат към алтернативния лечител след като не са получили положителни резултати от традиционното лечение; 4) доколкото самото обръщане към алтернативния лечител често се интепретира като девиантно поведение, това води до преувеличаване на вярата на пациента в системата на алтернативно лечение и в самия алтернативен лечител. Това може да има подчертано агресивен характер (високо заплащане, преувеличена оценка за възможностите му, защитно поведение и т.н.).

Така алтернативната медицина често изявява недостатъците на научната медицина, като не отчита в пълна степен (а често и просто игнорира) ролята на психосоциалните фактори при възникването, компенсацията, декомпенсацията и лечението на болестта. Алтернативният лечител придобива психична ценност за пациента, удовлетворявайки неговите емоционални потребности, като неговото въздействие е в по-голяма степен насочено към пациента.

Ако говорим за положителния терапевтичен ефект, който се наблюдава при част от пациентите под влиянието на алтернативните технологии, трябва преди всичко да се посочи ролята на сугестивните въздействия (пряко, косвено, въоръжено внушение), усилвани от взаимната индукция, подражанието и вярата в неизвестния метод, формиран не без участието на средствата за масова информация. При едновременното въздействие на голям брой хора трябва да не се забравя явлението регресия „към средата” (к средине). При част от пациентите в момента на въздействие се отбелязва „пик” (най-голяма изразеност на заболяването), при други, обратно, ремисия на хроничните разстройства. В течение на времето на алтернативно въздействие, което продължава понякога дни и седмици естествено може да се наблюдава намаляване на остротата на заболяването при първата част пациенти или обратно — неговото обостряне при втората част от тях. Нито подобрението, нито влошаването в състоянието на пациента в този случай не може да бъде напълно свързано с алтернативното въздействие.

При алтернативното въздействие става дума за симптоматичен психотерапевтичен ефект, обикновено краткотраен и угасващ в последствие.

Широката лекарска практика и специално проведените изследвания свидетелстват за възможните негативни последици от алтернативното лечителство. Отбелязват се най-вече закъснялата диагностика, свързана с времето, изгубено в алтернативно лечение, което е особено пагубно при пациенти с онкологична или прогресираща нервно-психична и соматична патология. Отсъствието на своевременно започнало лечение в много случаи предопределя неблагоприятната диагноза на заболяването.

В редица изследвания се съобщава за лица, които се обявяват за екстрасенси. По данни на В. В. Иванов (В. В. Иванов, 1990), независимо от наличието или от отсъствието на психична патология, у екстрасенсите феноменът екстрасензорни способности се проявява под влиянието на социалните действия като специфичен адаптационен механизъм, което им позволява субективно да компенсират личностната дезадаптация. Авторът изучава психопатологичните аспекти на екстрасензорността при 67 лица, обявили се за екстрасенси. При 5 от тя той установява ендогенна (психична) патология, у 25 — личностна, у 37 — изразени акцентуации на характера. Ю. Н. Гаврилюк (Ю. Н. Гаврилюк, 1990) в изследването си на екстрасенси (35 мъже и 32 жени на възраст от 20 до 55 години) установява 3 основни закономерности в природата на свръхценните идеи при тях: 1) свръхценните идеи имат определена нозологична специфичност, явявайки се част от структурата на психичните разстройства при лица с психопатии и болни от вяло протичаща шизофрения;  2) свръхценните прояви служат за своеобразна компенсация на патологичните прояви на личността, те снижават дезадаптацията в рамките на акцентуациите на характера; 3) свръхценните идеи съществуват като следствие от дидактогении, т.е. формирани са в хода на социалната индукция. Т. В. Шнуренко (Т. В. Шнуренко, 1990) също съобщава, че в клинико-психопатологичен аспект екстрасенсите са достатъчно нееднородни. Отношението им към техните екстрасензорни способности не е еднакво и се модулира от явна психична патология или личностови особености.

„Алтернативният взрив“ в нашата популация не се съпровожда, както може да се очаква, от адекватни опасности за държавните учреждения, медицина и здравеопазване. Нещо повече, значително разпространение получава гледната точка, че подобни явления се наблюдават в историята на различни страни в периоди на криза и самопроизволно изчезват при излизането от тях. Съществуват и други гледища. Съвременното западно общество успява като цяло да удовлетвори някои важни потребности на човека  — от храна, облекло и др. Това не може да се окаже обаче за една от най-важните човешки потребности  — от смисъл в живота. И докато тя не бъде удовлетворена, у човека ще се запази потребността от ирационалното, от чудо. Близки до тази идея са изказванията за обсъжданите явления на масовото съзнание на известния роден философ и социолог М. К. Мамардашвили: „Струва ми се, че всичко това са просто приказки. Не в този унищожителен смисъл, когато се говори, че всичко това е ненаучно, а по-скоро в глобален, фундаментален аспект: това е проява на духовната потребност на човека, която не може да му бъде отнета, а именно потребността от фолклора, мита, легендата“.

Твърди се също, че една от възможните причини за разпространението на алтернативната медицина е все по-осезаемият разрив между постиженията в редица научни области (стъпването на човека на Луната, все по-голямото приближаване до разбирането на това как е възникнала Вселената и други не по-малко впечатляващи завоевания на науката) и относително по-скромните успехи на медицинската наука и практика. Съвременният човек трудно може да е смири с това и на него му изглежда сякаш в медицината също са възможни „скокове” в ново знание, необходимо е само да се отстранят „пречките” по този път, създавани от ортодоксалната наука.

Своеобразието на алтернативната медицина (А. П.) в Русия в настоящия момент се заключава в това, че тя във все по-голяма степен става част от парапсихологията (психичната онтология), като включва предаването на образно и мисловно съдържание на разстояние; преместването на обектите без непосредствен контакт с тях; усещането чрез кожата на цветови въздействия (кожно виждане// дермовидение); определяне на състоянието на вътрешните органи на човека при поднасяне на ръката към тялото (паранормална диагностика).

Поддръжниците на тези направления неизменно демонстрират отказ от трудния, дълъг път на познанието в полза на едномоментното, мигновено „постигане” на външния свят с помощта на озарение, откровение, прозрение и т.н. За да поемеш по този път не се нуждаеш от професионално обучение и от търсене на достоверни научни знания, постигнати с използване на все по-съвършената техника, доколкото за опознаване на разнообразните природни явления и на човешкия организъм е напълно достатъчно да се установи „парапсихичен контакт” («парапсихологический контакт»),

Известната устойчивост на алтернативните идеи в общественото съзнание се обяснява също така с намаляването на интереса и на уважителното отношение към истинното научно знание в нашата страна, обхванато в края на 20-ти век от многостранна криза на вярата.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s