365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 11 – Алхимична хипнотерапия по Кюгли

Разработена от Кюгли (Кьюгли, Quigley D., 1984) и е представена в неговото ръководство за практическото ù приложение, което се явява учебник по А. Г. К., предназначен за обучаващите се хипнотерапевти в САЩ.

Използва се некласическа форма на хипнотерапия (гипнотерапия), която акцентира върху формированията, намиращи се на подсъзнателно ниво и обозначавани като независими вътрешни личности (архетиповете на Юнг са само някои от тях). Дадените личности съдържат в себе си както причината, така и средствата за избавяне от емоционалните и душевните проблеми. Събраният на едно място особен набор от техники за работа с тези личности Кюгли нарича алхимична хипнотерапия. Този процес е аналогичен на теориите и методите на древните алхимици, чиято главна задача е било използването на вътрешните сили за трансформация на практическите и емоционални фрагменти на нашето съзнание в златото на самореализацията.

Основната цел на А. Г. П. К. се състои в това да помогне на всеки един човек да установи контакт със собствените истински съветници, които заместват психотерапевта и извеждат пациента до едно ниво, на което той действа самостоятелно, твори и насочва своите собствени целебни сили. А. Г. П. К. включва в себе си 4 последователни процеса.

Първият — Ефирното Ниво на общуване (Эфирный Уровень общения), позволява да се реализират отношенията на пациента с другите, без да е необходимо той да се среща с тях лице в лице. „Ефирното Ниво е онзи универсален океан от чувства, който обединява всички живи чрез техните емоции и подсъзнателни образи. Използването на това ниво на комуникация позволява да се преодолее съпротивата (сопротивление) на съзнанието. Възможно е дори да се преодолеят границите на смъртта, за да се реализират отношенията. Преживяването и промяната на събитията е процес на освобождаване от травмите и от болките на предишния емоционален опит с цел избавяне от болката, съжалението, самотата и предубедените представи”.

Вторият процес е работата с Вътрешното Дете (Внутрений Ребениок). Това е много специфичен начин да се настроиш към определени емоционални потребности, да се срещнеш с тези идващи от твоите дълбини потребности, да станеш по-скоро любящ родител на това дете, а не да се нуждаеш от подкрепа и грижа отвън, или да запазиш това самотно Дете вътре в теб под един външно безчувствен, но твърде крехък образ.

Третият процес е работата с Вътрешния Съюзник (Внутрений Союзник). Вътрешният съюзник е както идеален възлюбен, така и родител от противоположния пол на Вътрешното дете, той допълва вътрешното семейство, формирайки себеподкрепата.

Четвъртият процес е работата с Истинските Наставници (Истинные Наставники). Този процес включа в себе си взаимодействие с Истинските Наставници, обединяването на всички различни елементи на безсъзнателното посредством техниката „Конферентна зала” и използването на тази техника за генериране на мощна сила у пациента за трансформация на самия него и на неговия свят.

За осъществяването на на четирите етапа на работа първоначално пациентът се въвежда в състояние на недълбока хипноза (гипноз). Психотерапевтът започва с използване на различни релаксационни техники, предназначени за това пациентът да навлезе в спокойно, сънливо състояние. Начините за въвеждането му в транс могат да са различни — от автогенна тренировка (аутогенная тренировка) или метода на прогресивната релаксация (релаксация) до техниките на управляваното въображение и ериксонианската хипноза (эриксонианский гипноз). След общите думи, които спомагат за релаксацията, психотерапевтът казва примерно следното: „А сега можете ли да си представите стълба пред Вас с десет стъпала, по която да слизате много бавно, докато аз броя от 10 до 1. Десет: ние започваме едно пътешествие във вълшебното царство на безсъзнателното, всяка стъпка ни води все по-дълбоко и по-дълбоко в спокойствието и умиротвореността. Девет: още една стъпка надолу, още една вълна на отпускане преминава по Вашето тяло…” И така до самия край, когато психотерапевтът внушава на пациента, че последният вижда врата и зад нея може да има: 1) за осъществяване на Ефирното Ниво на общуване зад нея може да има някой, с който пациентът да е необходимо да поговори; 2) за преживяване и промяна на събитията — определено събитие; 3) за контакт с Истински Наставник — красива пътека, на която пациентът може да го срещне; 4) за завръщане в миналия живот — река или тунел на времето — които могат да върнат пациента към опита му от миналия живот; 5) за техниката „Конферентна зала” (Конференц-зал) — някаква зала, където могат да заседават субличностите.

Основната инструкция към техниката на Ефирното Ниво звучи просто: „Има ли някой, с когото Ви е необходимо сега да поговорите?”. Психотерапевтът може да добави след това: „Не е нужно да виждате някого, достатъчно е да чувствате присъствието на онзи, с който Ви е необходимо да поговорите”. След кратка пауза пациентът може или да види, или да почувства онзи, с когото му е необходимо да си изясни отношенията. За пациента е важно да говори на глас, ясно да си представя, че другият човек реално присъства там. Когато пациентът произнесе твърдение с емоционална натовареност, психотерапевтът е длъжен да направи всичко възможно първият да изрази възможно най-пълно емоциите си., Процедурата на неговото взаимодействие със значими хора на този етап е заимствана от гещалт-терапията (гештальт-терапия), но тук тя се провежда в условията на транс.

Пример: Пациентът разговаря с баща си:

Пациент (П) (говори спокойно). Прощавам ти за онези случаи, когато ме биеше безжалостно.

Психотерапевт (Пт): Повтори думите „Когато безжалостно ме би”.

П. (спокойно). Да, ти ме би безжалостно.

Пт. Твоят баща ти иска прошка?

П.: Не. Все му е едно (озлобено)  Проклет да си, на теб никога не ти е пукало.

Пт. Добре. Продължавай.

По време на цялото съвместно занимание психотерапевтът поощрява изразяването на истинските чувства по всички възможни начини. За изразяване на енергията на чувствата се използват различни предмети: усукана кърпа, възглавници (които пациентът да бие с юмруци и крака), голяма възглавница за прегръщане с размерите на дете и др. В рамките на процедурата на пациента се предоставя възможността да се превърне в човек, с когото е в конфликт:

Пример:

Пт: И какъв е отговорът на майка ти?

П.: Не знам…

Пт: А не би ли искал да станеш сега майка си? Почувствай се майка си дори само за минутка и си представи какво би могла тя да ти отговори.

В гещалт-терапията, когато провеждат тази процедура с нехипнотизиран пациент, използват преднамерена провокация или оскърбление, за да предизвикат емоции в пациента, докато  в А. Г. К. се предпочита прилагането на по-меки формули.

Освобождаването от емоционалния заряд на миналите травмиращи събития се заключава в завръщане към паметта за онова време, което да позволи обстоятелствата да се преживеят сякаш отново и да се изменят обстоятелствата. Крайно е важно пациентът да преживее отново, доколкото това е възможно болката, травмата, злобата, обидата и т. н., които той е преживял по време на този епизод.

Вътрешното Дете (Внутренний Ребенок) се явява част от всеки човек и е активно свързан с емоциите и телесните нужди. Той носи в себе си всички травми и болки от детството на пациента. Ето защо се провежда работа по „спасяването” на Вътрешното дете. В А. Г. К. се привеждат редица аргументи, които целят да помогнат на пациента да приеме детето, да поеме върху себе си грижата за него: 1) детето е източник на удоволствие, забавление, щастие и радост; 2) детето помага да се поддържа връзка с чувствата и да се изразяват тези чувства; 3) детето спасява от безплодните разсъждения и скуки в живота на възрастните; 4) детето придава смисъл на живота; 5) детето освобождава от самотата; 6) детето е източник на творчество и спонтанност; 7) детето е източник на кротост и в този смисъл е ключ към духовното пробуждане.

Освобождавайки се от остатъците от потиснатите емоции с помощта на процедурите в А. Г. К., пациентът преминава през редица радикални изменения в емоционалното си състояние. Основната скала на тези промени изглежда по следния начин (отдолу нагоре):

— просветление;

— проницателност и целебна способност;

— блаженство, радост, творчество;

— смях, прошка;

— освобождаване на емоциите (злоба, болка, изоставеност, вина);

— страх от чувствата;

— скука, тревожност, депресия;

— физическа болест, болка;

— смърт.

Етапът на работа с Вътрешния Съюзник е свързан с представите на Юнг (Юнг, Jung С. G.) за това, че в човека съществува противоположен на реалния архетип. За жените това е Анимусът, за мъжете — Анимата. В А. Г. П. К. такъв е и Вътрешният Съюзник, който е призван да уравновесява и да компенсира слабостите и потребностите на съзнателната душа. Той също така встъпва и като втори родител (обикновено от противоположния пол) за Вътрешното Дете на пациента. Така се формира Вътрешното Семейство (Внутренная Семья). Сама по себе си същността на алхимичния процес е именно в това човек да съумее да изгради хармонични отношения между тези структури. Вътрешният Партньор е модел на онези качества, които човек търси в реалния партньор. Работата с Истинския Наставник (Истинный Настаник) е свързана със системата от вярвания на пациента. Като такъв наставник може да се проявяват Вътрешното Дете или Вътрешния Съюзник, както и образите, които се асоциират в системата от вярвания с висшето „Аз” на човека. Трудно на този етап е диференцирането на Посредниците и на Лъжливите Наставници. Към посредниците могат да се отнасят образите на починалите приятели, роднини, светци и др. Към Лъжливите Наставници се отнасят следните образи:

  • съдия (йога или свещеник);
  • бунтовник (свободен художник);
  • лъжеучител;
  • циник.

В работата с тях се препоръчва психотерапевтът да се отнася със симпатия към техните позиции, да им отстъпва по отношение на незначителните детайли, да ги убеждава с разбираеми аргументи. В резултат от работата по отношение на Инстинския Наставник у пациента се постигат повишено осъзнаване (осознание), по-спонтанно държание, по-топъл енергиен заряд в тялото, интензивини сълзи или смях и почти непреодолим екстаз.

Техниката „Конферентна зала” пък е насочена към развитие на съгласуваните намерения на индивида и на неговата воля. В тази зала се провеждат преговори между личности от миналия и настоящия живот, между Истинските и Лъжливите Наставници и Съвртници, с Вътрешното Дете и др. Задачата на психотерапевта се състои в това да доведе преговорния процес до позиция на съгласие, да помогне на пациента да види положителните страни на всяка личност, да помогне на страните да постигнат съгласие и да сключи договор с пациента за промяна на поведението му.

Пълният сеанс А. Г. П. К., който започва с интервю, преминава през въвеждане в транс и завършва със заключение, отнема 1,5-2 часа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s