365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 7 – Активна регулация на тонуса по Стоквис

Модификация на автогенната тренировка (аутогенная тренировка), при която отпускането на определени мускулни групи става нейна самостоятелна цел. Показаниe за прилагането на метода, по мнение на Стоквис (Стоквис, Stokvis), е невротичната симптоматика (без признаци на невротично развитие на личността). Стоквис допуска, че продължителната концентрация на вниманието върху мускулите предизвиква тяхното непроизволно напрягане, ето защо продължителността на заниманията не бива да превишава 10 минути. Преди началото на лечението обикновено се прави проба на внушаемост. Голямо внимание се отделя на изработването у пациента на отговорност за резултатите от неговото лечение и за установяване на доверителни отношения между него и лекаря. Тренировките се провеждат по едно и също време (смята се, че е по-добре те да бъдат пропуснати, отколкото да се провеждат по друго време). Заниманията са индивидуални. Пациентите създават формули с намерения, които се възпроизвеждат от психотерапевта по време на сеанса. След като се успокои сам („Сега аз лежа съвсем спокойно”), пациентът, намиращ се в лежащо състояние, се стреми последователно да отпуска мускулите на раменете, предмишниците, китките, краката, корема, гърдите, главата, устата, носа, очите, ушите, лицето и тила. Според Стоквис основна роля играе не самата релаксация (релаксация),  а начинът, по който я преживяват пациентите, което прави разбираемо предложението да се отпуснат например мускулите на очите и ушите. За усилване на отпускането се прилага сугестия, докосване на ръцете една о друга, визуализации на напрежение и отпускане на мускулите съвместно с дихателни упражнения. Целта на тренировката е да се постигне отпускане, както мускулно, така и духовно. Болният мислено си казва: „Благодарение на дълбокото и пълно отпускане, представите, които сега аз извиквам, се осъществяват.” Сеансът завършва, както при хипнозата (гипноз), с внушение на фона на броене: едно — тежестта си отива, две — очите се отварят и т. н.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s