365 ДНИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА: 6 – Активна техника за психоанализа на Ференци

Шандор Ференци (Ferenczi S., 1873-1933) е известен австро-унгарски психиатър и психоаналитик. Получава медицинско образование във Виена. Започва да проявява интерес към психоанализата през 1907 г., благодарение на работата на цюрихската школа на Блойлер (Блейлер, Bleuler E.)) и на Юнг (Юнг, Jung С. G.)). Дълго време поддържа приятелски отношения с Фройд (Фрейд, (Freud S.)), когото съпровожда в пътуването му в САЩ (1909 г.) и провежда при него своята учебна анализа. Разривът между тях се случва в края на 1920 г. по инициатива на Фройд (Фрейд), който възразява срещу предлаганите от Ференци изменения в техниката на психоанализата. В периода на Унгарската република през 1918 г. оглавява първата в света катедра по психоанализа, създадена от правителството на Бела Кун по настояване на студенти. Инициатор е на създаването на Международната психоаналитична асоциация (Международная психоаналитическая ассоциация, 1910) и основател на Унгарската психоаналитична асоциация (Венгерская психоаналитическая ассоциация, 1913), която оглавя до самата си смърт. Оставя след себе си значително количество публикации, посветени на различни въпроси на психоаналитичната теория и практика. Провежда значителна педагогическа работа, сред неговите ученици са известни учени като Радо (Радо, Rado S.), Клайн (Кляйн (Klein M.), Балинт (Балинт (Ваlint M.). В некролога, посветен на него, Фройд отбелязва, че Ференци „успява да направи всички психоаналитици негови ученици”.

Ференци е изклюючителен практик в областта на психоанализата. Той смята, че за аналитика безнадеждни случаи не съществуват. Когато стига до безизходица в анализа на даден труден пациент, той предпочита да не се отказва от терапията, а да търси възможности за модифициране на класическия метод, да го адаптира към задачите на конкретния болен. Този принцип всъщност предизвиква истинска революция в психоанализата.

Към откритията на Ференци в областта на психоаналитичната техника се отнася установяването на това, че невербалното поведение и вегетативните реакции на пациента по време на сеанса се явяват „скрити съобщения” (скрытые сообщения), които предоставят не по-малко информация от вербалното съдържание на свободните асоциации (свободные ассоциаций). С това свое разбиране той съществено разширява полето на наблюдение на аналитика. Ференци ориентира болния не само към самонаблюдение, насочено към тези реакции, за да разкрие съдържанието им в конкретния контекст, в който те са се появили, но и към това понякога насочено да ги провокира. Ференци обръща внимание на комуникативната функция на съновиденията, твърдейки, че тяхната поява понякога се определя от безсъзнателната цел да съобщиш на дадено лице тяхното съдържание.

В областта на техническите модификации, Ференци насочва вниманието си най-вече към неговите опити да ускори хода на анализа, изхождайки от правилата на абстиненцията — което се оказва причина за разрива с Фройд, донякъде парадоксално, доколкото последният на практика невинаги го спазва, използвайки например метода на парадоксалната интенция. Ференци смята, че появата на терапевтичен ефект може да се ускори, като на определен етап от психоанализата тя се превърне в психотерапия, т.е. като се позволи на лекаря да въздейства на болния чрез собствените му емоции. Той оправдава това с факта, че анализът на нарушените в ранното детство отношения с родителите предизвикват силна съпротива (сопротивление) у пациентите във връзка с болезнените спомени, съпровождани от чувствата на агресия и вина. За преодоляване на това съпротивление е необходимо да бъде възпроизведена атмосферата на отношенията в ранното детство, в която аналитикът, за разлика от реалните родители на болния, трябва да играе ролята на емоционално топлата, безгранично обичаща и всеопрощаваща майка. Това изискване произтича от житейската всекидневна практика на Ференци, който признава, че е поразен от това колко много болни от невроза са били необичани деца. Своята т.н. „активна техника” (активная техника) той назовава „детски анализ на възрастните” («детский анализ взрослых»). Изкуственото формиране на преноса (перенос) по Ференци включва емоционално ободряване, даване на приятелски съвети, на нежност и доброта от страна на аналитика. Самият Ференци е достатъчно щедър в оказването на емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка), той понякога слага болните на коленете си като малки деца, гали ги и ги целува. Фройд се отнася скептично към тези нововъведения. Макар че си дава сметка, че намеренията на Ференци остават в строго терапевтични рамки, той възразява срещу широкото прилагане на активната терапия, опасявайки се, че тя открива възможности за злоупотреба от страна на недобросъвестни аналитици, а също така спомага за фиксиране на инфантилната позиция на болния, като блокира формирането на неговото автономно поведение. Сама по себе си емоционалната подкрепа на лекаря не осигурява конструктивното отношение на болния към решаването на проблемите в неговия всекидневен живот. При все това именно принципите на активната терапия водят по-късно до разработването на психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия), ориентирана към лечението на болните с психози.

Ференци е първият, който прокарва дълбинната психология в качеството на основа на съвременната педагогика. Той разглежда възпитанието като профилактика на неврозите, смятайки, че то играе значително по-голяма роля във формирането на структурата на характера от наследствените фактори. Ференци казва, че претворяването в живота чрез педагогически средства на аналитичните принципи на психохигиената (психогигиена) би било една от най-големите революции в историята на човечеството. Предотвратяването на сексуалните конфликти е необходимо да бъде единствено част от възпитанието, което включва по-общо борба с формирането на авторитарни и агресивни тенденции.

Докато разработва теорията си за преноса, Ференци обръща внимание на това, че той представлява сам по себе си проекция на психотерапевта на стеореотипите от ранните конфликтни отношения с родителските фигури. Така той издига психоаналитична теория за природата на хипнозата (гипноз). Ференци наблюдава, че хипнозата се предизвиква от самия пациент в резултат на безсъзнателното му желание да пробуди майчинския или бащиния образ и да се подчини на неговото влияние. По този начин той разделя т.н. „майчина” хипноза, при която основна роля в техниката на психотерапевта играе ласкавото, успокояващо отношение и „бащиното”, при което на преден план встъпва строгата, властна позиция. Ференци казва, че болният от невроза се движи по своя жизнен път като хипнотизиран в този смисъл, че неговото поведение се определя от емоциите, преформулирани в хода на ранното му общуване с родителите. Необходимо е терапията да донесе освобождаване от тези неосъзнати и непроизволно възпроизвеждащи се стереотипи.

Ференци също така се явява и пионер в психологията на Аза, на който първоначално в психоанализата не се придава голямо значение, доколкото се смята, че главна роля в психодинамиката играят не защитните механизми на Аза, а инстинктивните желания, произхождащи от То. Според Ференци Азът в своето развитие преминава дълъг път от фантазиите за магичното всемогъщество, характерни за ранните етапи на развитие и обясняващи голямата популярност на приказките в детска възраст до зрялото възприемане на своята роля в околния свят с формиране на автономно поведение в границите на възможностите на своето реално приспособително поведение. Ориентираността към управлението на света и към удовлетворяване на собствените потребности с помощта на илюзията за всемогъщество е универсална и в различна степен пронизва живота на всеки човек като особено изразено се проявява при болните от невроза. В зряла възраст тези тенденции имат свойството да се проектират навън, върху обкръжаващите лица и символи, от които се очакват магическа защита и помощ. Тези инфантилни нагласи обясняват стремежа към религията и дават хляб на знахарите, магьосниците и гадателите. Според Ференци чувството за непълноценност не е първично, както смята Адлер (Адлер,  Adler А.), а е производно от стремежа за контрол над обкръжението.  Така непълноценен се чувства единствено онзи, който жадува за магическа власт, но не може да удовлетвори своите потребности в реалния живот. Ференци посочва колко важен е преходът от проекции върху магически символи към ориентация на реалността на речта при формирането на зрял Аз като гарант за успешно приспособително поведение.

Най-голям успех на Ференци носят неговите нововъведения в практиката на психоанализата, за които той придобива репутацията на „бунтовник”. В същото време, по отношение на теорията той е ортодоксален фройдист, до последно поддържа позициите на Фройдовия биологизъм, неговите теории за инстинктите и метапсихологията му, което оставя Ференци извън руслото на по-късните тенденции в развитието на психоанализата.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s