365 дни на психотерапията: 3 – Активни методи за подготовка на психотерапевтите

Активните методи за обучение през последните години започват да заемат все по-съществено място в подготовката на специалистите в най-различни области от обществената практика. Базовата подготовка в областта на психотерапията включва теоретични и практически аспекти — лекционни курсове, семинарни и практически занятия, а също така използване на активни методи за обучение. Същинските практически занятия предполагат участието на обучаващите се в качеството им на наблюдатели в психотерапевтичния процес (индивидуална, групова, семейна психотерапия) с последващо обсъждане в учебната група. Активните методи за обучение включват:

  1. Социално-психологически тренинг (социально-психологически тренинг), целта на който е да се повиши компетентността в сферата на общуването, като се отчита значимостта на общуването в системата пациент —психотерапевт.
  2. Балинтовски групи (Балинтовские группы),  целта на които са анализът и усъвършенстването на взаимоотношенията между пациента и психотерапевта. В такива групи внимание се отделя преди всичко на личностните позиции и нагласи, на проблемите и конфликтите у самия психотерапевт, които възпрепятстват достигането от него на оптимален контакт с пациента и на висока ефективност в работата. Задачите на балинтовските групи се състоят в следното: а) повишаване на компетентността в професионалното междуличностно обшуване; б) осъзнаване на личностните „слепи петна”, които блокират професионалните отношения с пациента; в) разширяване на представите за лечебния процес като единство на биопсихосоциалните въздействия; г) психопрофилактика (психопрофилактика) на участниците в групата, основана на възможността за преработка на неудачните случаи в ситуацията на групова подкрепа.
  3. Групи за супервизия (супервизия в индивидуална и групова форма,  супервизорские группы, супервизия в индивидуальной и в групповой формах), насочени към придобиване в групова ситуация на опит в собствента практическа работа, получаване от колегите на професионална обратна връзка, обсъждане на трудните случаи от гледна точка на професионалните навици.
  4. Тренингови психотерапевтични групи (психотерапевтические группы). Основните задачи на тренинговите психотерапевтични групи се състоят в следното: а) придобиване в процеса на непосредствено взаимодействие в групата на нови знания в областта на клиничната и социалната психология, на психологията на личността и групата, за биопсихосоциалната коцепция за човека. б) обучение в методическите прийоми и техники на психотеапия, в) запознаване с груповата динамика, повишаване на чувствителността към груповите процеси, развиване на навици за използване на груповата динамика за психотерапевтични цели (психотерапевтические цели); г) опознаване на себе си, развитие на самосъзнанието, на личността, усъвършенстване на навиците за саморегулация.

Тези задачи могат да бъдат реализирани в съответните типове тренингови групи (тренинговые группы), Най-ефективни представляват типовете групова работа, които включват всички посочени задачи, които могат да бъдат определени и като личностен тренинг, и като групов динамичен тренинг, и като сензитивен тренинг и като тренинг за личностов ръст. Основна негови цели са развитието и усъвършенстването на способностите на човека да възприема и да разбира себе си и другите хора в контекста на груповото взаимодействие, с други думи — повишаване на чувствителността към груповите процеси, към собствената личност и към другите хора. Конкретните задачи на този тренинг обхващат 6 основни сфери: 1. Групови процеси: а) формиране на междуличностни отношения и изучаване на процесите, протичащи в малки групи; б) повишаване на чувствителността към групови процеси; в) развитие на умения за успешна намеса във вътрегруповите ситуации; г) развитие на умения за използване на груповите процеси за целите на психологическото въздействие. 2. Опознаване на другите хора: а) разширяване на междуличностното познание (т.е. знанията за другите хора) и на диагностичните умения в междуличностната сфера, б) развитие и усъвършенстване на способност да наблюдаваш, възприемаш и разбираш проявите и своеобразието на другите хора. 3. Самосъзнание: а) опознаване и по-добро разбиране на самия себе си; б) разширяване на сферата на самосъзнанието; в) засилване на чувството за собствена идентичност; г) развитие на личността; д) усъвършенстване на навиците за саморегулация. 4. Теоретичен аспект: а) придобиване в процеса на непосредствено взаимодействие в групата на нови знания в областта на психотерапията, на психологията на личността и групата, на клиничната и социалната психология и за биопсихосоциалната концепция за човека, б) формиране на ясни представи за обусловеността на основните направления на психотерапевтичната практика и на съответстващите им концепции за норма и патология (подходи към разбирането на личността и на природата на личностните нарушения). 5. Методически аспект: а) запознаване с методическите прийоми и с техниките за психотерапевтична работа в група: б) развитие на навиците за използване на груповата динамика за психотерапевтични цели. 6. Деонтологичен аспект: формиране на представи за деонтологичните и етичните аспекти на психотерапевтичната практика.

Повишаването на възприемчивостта към груповите процеси, към собствения вътрешен живот и към този на другите хора, към своите и чуждите роли, позиции, нагласи и отношения, развиването на откритост, искреност и спонтанност се осъществява в рамките на тренинга чрез използване на междуличностните взаимодействия и отношения, на анализа на груповия процес и неговите основни стадии, на анализа на феномени като групови цели и норми, роли, групова структура, проблеми на ръководството и лидерството, групови конфликти, групово напрежение и групова сплотеност и др. В това отношение подобен тренинг има много общо с груповата психотерапия (групповая психотерапия), но за разлика от нея той в значително по-голяма степен (но не изключително) е ориентиран към ситуацията тук и сега, към изследване на груповия процес, на особеностите на поведението на участниците в групата и на неговото влияние върху останалите хора, към изучаване на собствените ограничения и възможности при взаимодействие с околните, включително и в областта на професионална дейност. Използването на тази форма на тренинга позволява да се развива у бъдещите ръководители на групи чувствителност към груповия процес, способност за по-адекватното му разбиране и използване в хода на груповата работа, умение да се разбират отношенията, нагласите, психичните проблеми и вътрешните конфликти на другите хора на основата на анализ на груповото взаимодействие, а също така способства за по-дълбокото разбиране на собствената личност, собствените нагласи, позиции, отношения, потребности и мотивация. Усъвършенстването на разбирането за себе си, разширяването на сферата на самосъзнанието, осъзнаването на собствените „слепи петна”, е важен аспект на професионалната подготовка на психотерапевтите, доколкото всичко това предполага владеене не само на конкретни методи, техники и прийоми за практическа работа на основата на базовото образование (преди всичко теоретични познания), но и личностен тренинг. Личностният аспект на подготовката е важен не само за психотерапевтите, но и за всички специалисти, дейността на които се осъществява в рамките на системите „човек—човек». Особено значение обаче придобива в онези случаи, когато професионалната дейност предполага необходимостта от разкриване, анализ, обяснение и интерпретация на разнообразни психични прояви на човека, което и представлява съществен аспект от дейността на психотерапевта, независимо дали тя е дигностична или същностно психотерапевтична. В диагностиката, при анализа и интерпретациите на клиничните данни, резултатите от психологическото изследване, субективният фактор играе съществена роля, като той придобива особено значение в психотерапевтичната работа. Тук личностните особености, неудовлетворените или неосъзнати потребности, самите проблеми и вътрешните конфликти могат съществено да затруднят и изопачат гледната точка, разбирането и интерпретацията от психотерапевта на актуалното взаимодействие, на психичните особености и прояви на другия човек, на избора на адекватни начини за въздействие. Именно поради това е особено важно включването в подготовката на психотерапевтите на програми, ориентирани към усъвършенстването на разбирането на самия себе си и към личностно развитие. В този смисъл такива групи малко се отличават от групите за личностов ръст, насочени към здравите хора (непрофесионалистите) или дори от груповата психотерапия с невротични пациенти. Общата цел на всички тези групи е разширяването на сферата на самосъзнанието и ръст на разбирането на себе си, които създават възможност за по-пълноценно функциониране на човешката личност, включително и в професионалната сфера. Наред с развитието и усъвършенстването на способността на човека да възприема и да разбира самия себе си и другите хора в контекста на груповото взаимодействие, такъв тренинг изпълнява и редица други важни функции, свързани с теоретичните, методичните, деонтологичните и етичните аспекти на психотерапевтичната дейност.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s