365 дни на психотерапията: 1- Автологокатарзис на Атанасов

Съвременните общодостъпни методи за запис на звука и на изображенията стремително се внедряват в психотерапията. Все още обаче не е оценено тяхното значение за ускоряване на отреагирането. Атанасов (Атанасов Ат., 1990) използва магнитофон с цел да създаде дразнители за „инсценировка”. Установява се, че колкото повече дразнителят наподобява поведението на болния, преживял психотравма, толкова по-жива е афективната реакция на последния. Това е особено важно за естествените звукови дразнители, които имат характера на несловесни свързващи моменти – възклицания, въздишки, плач. Известно е колко силно въздействат подобно изразяване на човешкото страдание дори и на здрави и незаинтересовани лица. Нито едно подражание на възклицания, въздишки, плач, не може да така непосредствено да действа на пациентите, както собствените на пациента афективни възгласи, тяхното ускорено и неравномерно дишане, възклицания и викове. Ето защо по време на репродукцията се осъществява магнитофонен запис именно на онова, което възпроизвеждат болните – техните собствени възгласи, въздишки, дишане, провиквания, плач. При прослушване на тези записи пациентите винаги реагират с бурни емоционални разряди, отреагирането им е особено живо.

Методиката на А. А. е проста и лесноосъществима. По време на репродукцията болните, живо реагиращи с разговор, плач и пр., биват записвани на магнитофон. В паузите, когато няма шумни пориви, се записва дишането (по това време микрофонът се поднася много близко до устните на болните). Целият запис трябва да отнеме около 15 минути. Ако болният не репродуцира, а само афективно разказва за своите психични травми, се записват неговите изказвания. Във всички случаи на болния се съобщава каква е целта на записа и той бива уверен, че записът никога няма да бъде предоставян на трети лица и това строго се спазва. По време на сеанса пациентът трябва да се намира в положение, удобно за репродукция –  легнало, отпуснато, със затворени очи. Болните се отнасят с голямо внимание към техническия запис на самите тях. Дори и след приключването му те често продължават да репродуцират. Записът обикновено се прослушва един път на ден или два пъти подред, след което на болния се дава възможност да си почине. Независимо от това, че отреагирането протича изключително бурно, отделните сеанси обикновено са кратки и не продължават повече от 15-20 минути. А. А. като методика е много удобна за лекаря  – тя може да съкрати продължителността както на серията от отреагиращи сеанси, така и отделните процедури, а също така някои от сеансите и наблюдението на болните могат да бъдат възложени на помагащия персонал. При репродукция на нови психотравми се провежда нов запис.

А. А. е процедура, която води до силен афективен разряд и рязко изразени вегетативни отклонения. Нерядко пациентите се отнасят към А. А. с недоверие, раздразнителност, предпазливост, но това обикновено се отнася до първите (1-3) сеанса. По-нататък афективните разряди изчезват и болните започват да изслушват собствените си реакции (плач, викове и др.) с явно спокойствие. Отреагирането и подобрението настъпват сравнително бързо, което отчасти изкупва преживяванията на болните. Има основания да се смята, че лечебният механизъм на А. А. е същият, както и при репродукцията, ако тя е съпроводена от адекватно подбрани дразнители. Наблюдаването на отделните сеанси показва значително намаляване на реакциите на пациента, което отразява различната степен на възбудимост на нервните структури, свързани с определени психотравми.

При А. А. се установяват редица закономерности в отреагирането. Собственият глас, въздишките, тежкото дишане и др. са силен насочващ момент, който дава тласък на отреагирането и обикновено маскира проявата на дисоциации, изразени в латентни, органични и емоционални фази. Често се наблюдава период на влошаване на настроението, съпроводено от усилване на оплакванията, както дифузните, така и локалните. В хода на А. А. се изявяват цветни сънища, отразяващи съдържанието на психотравмите. При А. А. често се наблюдават изменения в паметта. Болният започва активно да съобщава за психични травми, които не си е спомнял при събирането на анамнезата, независимо от това, че последната е била съставяна достатъчно щателно. След първите 1-3 сеанса всички болни без изключения, при лечението на които е използван този метод, често се оплакват от натрапливи спомени за мъчителни преживявания и подробности около тях.

Атанасов изследва някои физиологични реакции на болните по време на автологокатарзиса. Дишането често става неравномерно, но непосредствено след процедурите то се нормализира. Пулсът се учестява, но нормалната му честота се възстановява бързо, дори още по време на сеанса. Артериалното налягане се изменя в много от случаите, но различно – както по посока повишаване, така и в посока намаляване.

Обратната връзка винаги се запазва, като при повечето от половината болни по време на първите сеанси лекарят бива идентифициран с лицата, участващи в психотравмиращата ситуация.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“,

Автор: Борис Карвасарски

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s