Компанията ми ме проваля

Не харесвам приятелите си от известно време, бяха други, но сега е трагично, а те са хора на по 17 години – няма нито един чист, всичките пият, пушат, а при някои е и по-зле, сещате се… На мен ми се подиграват, че не се хващам на тия неща и си гледам ученето. Искам да се откъсна от тях, това е разумно, но ме е страх да не остана сам и не знам как да постъпя. Но и да пропадна и аз като тях не искам. 

Т.

Един от основните проблеми, свързани с формирането на личността на бъдещия зрял човек, което започва именно през този период и условно завършва около 26-годишна възраст (разбира се, личността продължава да се развива и променя в хода на живота, но промените обикновено са по-незначителни, а големите са предизвикани основно от травматични и трансформиращи личността събития), е противоречивостта на потребностите през този житейски отрязък. От една страна, формирането на Аза на младия човек изисква той да се самопознае и отграничи от другите (за да оформи очертанията на своята личност) и да развива асертивно, т.е. себеутвърждаващо поведение, а от друга – той изпитва силна необходимост да принадлежи към референтна (значима за него) група и да получава одобрението на нейните членове. Участието в приятелска компания в младежката възраст наподобява движение по въже – носи силни емоции, но една погрешна стъпка може да бъде фатална. За младежите това да бъдат изключени от дружеската компания, към която са принадлежали довчера, се преживява драматично, а желанието да я напуснат по собствено желание, когато тази компания очевидно им вреди и не носи психични ползи (както е в случая на Тина от заявката), е съпътствано от редица колебания и страхове. Основният страх, който поражда и колебанията им дали да напуснат досегашната си компания или поне ясно да заявят, че не искат да бъдат обиждани и наранявани от нейните членове, е, че няма да могат да се асоциират към друга приятелска компания – страх, който по-често е неоснователен, защото опитът показва, че това в повечето случаи не е проблем, стига те да са активни и да потърсят нова среда за себе си по интереси и предпочитания. Особено в съвременния свят, в който възможностите за комуникация, а и мобилността, са повече от всякога, възможността да намериш нова компания за себе си от хора, които са ти приятни и те приемат такъв, какъвто си, независимо че се отличаваш от тях (а такива са истинските приятели), е съвсем реална. Също толкова реална, както и възможността да съсипеш напълно живота си в среда, която очевидно не просто не ти помага да изградиш своето Аз, но и подкопава тази крехка все още личност, заплашвайки същевременно дори физическото ти съществуване. Професионалният и житейският опит показват, че липсата на приятелска компания (която носи в себе си възможността за скорошно присъединяване към благотворна такава) е по-препоръчително от принадлежността към една очевидно вредяща такава.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s