Моят баща пенсионер

Здравейте,

Аз съм момиче на 18 и не се казвам точно Калина, все пак искам да запазя някаква анонимност – надявам се това да не е проблем?

Та баща ми, баща ми е ГИГАНТСКИ проблем за семейството ми напоследък. Пенсионира се преди 2 години, такава му е професията, тогава беше на 48 години и… За нас започна АДА – не излиза никъде, постоянно крещи за щяло и нещяло, искаше отначало да си търси работа, за да не стои вкъщи, но се отказа (не му се работило за стотинки, съгласна съм с него, ама все пак), поне на бой досега не ни е налитал, но и това ни плаши с майка ми. Тя, горката, гледа да стои до по-късно на работа, за да не се кара постоянно с нея, но аз го отнасям здраво, защото като се прибера от училище (а в момента уча за изпити за кандидатстване и съм преуморена и изнервена), се почват заяждания, просто се търси скандала. Наскоро нещата се влошиха още повече, защото баща ми се пропи, освен другото, и освен че всяка вечер е в компанията на чашката и трябва да му слугуваме, за да пие спокойно, започнахме да откриваме и бутилки навсякъде – по шкафове, в кутиите от обувки, дори в казанчето на тоалетната, можете ли да си представите. Вече сме здравата уплашени с майка ми и не знаем към кого да се обърнем. Подпитах личната ми лекарка мога ли да направя нещо, да го заведа на лекар да го вразуми, знам ли… Тя само вдигна рамене и каза, че насила няма да стане, но ако искаме, да се обърнем към психолог. Затова ви пиша и вярвам, че ще ми помогнете.

Калина

Пенсионирането, независимо доколко е желано и дългоочаквано, се преживява емоционално от личността – така, както се преживяват като стрес от човека както негативните, така и събитията с положителен знак. Интензивността на реакцията на пенсионирането зависи от много фактори: централността на работата (това доколко централно място в живота на човека заема работата в сравнение с други аспекти на неговия живот – семейство, хоби, вяра и др.), възрастта, на която се случва пенсионирането (ранното пенсиониране носи чувството за привилегия, но и негативното преживяване за прекалено преждевременно оттегляне от активния живот спрямо връстниците, които все още са включени в неговата динамика), възможностите за заетост след него (особено възможностите за работа, която съответства на образователния ценз и опитът на човека и която му носи определяно като достойно според него самия заплащане), разликата в стила на живота преди и след пенсионирането (пример – много активен и забързан живот преди и забавено и скучно всекидневие след него) разбирането и подкрепата на семейството на пенсионирания (включително времето, прекарвано с него) и др. Случаят на Калина показва една видимо усложнена адаптация към новата социална роля, а агресията, която бащата на авторката на писмото демонстрира, е по-скоро неговият дисфункционален начин да се утвърди в семейството (след като е бил в известен смисъл „детрониран” от позицията си на глава на семейството – така обикновено мъжете преживяват загубата на работата и преминаването „едно стъпало надолу” в семейната йерархия) и да привлече вниманието на близките си към себе си. Затварянето в себе си, депресията, нежеланието да търси работа и нова социална среда, допълнени от явната алкохолна зависимост, са симптоми на една трудна адаптация към живота след пенсионирането. В този процес ролята на семейството е ключова – колкото и да е трудно, членовете на фамилията е необходимо да проявят търпение и да дадат поне малко време на пенсиониралия се човек да осмисли своите преживявания, да подреди емоциите си, да преформулира цялостно живота си от тук нататък. Разбирането и подкрепата на членовете на семейството са особено ценни – желателно е те да прекарват повече време с човека, който вече има повече време за тях, да излизат повече заедно в различни варианти на това и на второ място – да го подкрепят в търсенето на нови варианти за реализация и себеразвитие. Възможностите в това отношение са много – допълнителна работа, хоби, за което той досега не е имал време, а защо не присъствен или електронен обучителен курс от многото възможни такива в наши дни. Разбира се, има варианти и да му се покажат възможностите да помогне по-активно на добруването на семейството – да предприеме ремонт, да помага в отглеждането на внуци, ако има такива, да е по-активен в домакинството, с което да облекчи живота на другите. Важното е да се разшири перспективата пред един човек, който в известен смисъл преживява, че е настъпил „краят на активния му живот” и смята, че вече не е нужен на света и на другите – да му се покаже ясно, че тези негови възприятия за новата му социална роля са напълно неоснователни.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s