Страх ме е от асансьори

Сигурно ще ви прозвучи смешно, но много ме е страх от асансьори – не заради авариите с тях, ами по-скоро от самото чувство за пропадане надолу, нагоре сякаш не ме е страх толкова, но надолу… По тази причина се налага да се катеря като пълен идиот понякога до 10 + етажи и околните наистина ме мислят за идиот. Не знам защо ме е страх, но в кабината ми прилошава, зачервявам се цялата, сърцето ми ще изхвърчи от гърдите, препотявам се минимум двайсет пъти и за да си спестя тези преживявания, се изнасям преди да натисна бутона. Не знам какво да добавя за себе си, кое има значение – нормална жена на 28 съм, имам си работа, приятели, приятел, всичко. Единствено мога да добавя, че сякаш това чувство се появява преди всичко, когато съм сама или с непознати – ако съм с близки хора не ми е толкова зле, пак има прояви, ама не чак такива. Особено ако може да ме гушнат и много се успокоявам, но сами разбирате, че няма как навсякъде да ходя с някой и затова си се катеря като коза по етажите и предполагам, че другите дори ме подиграват.

Страхът от асансьори е една от често разпространените специфични фобии. Причините за избягването на това превозно средство могат да бъдат много и различни: (1) страх от авария или неизправност на асансьора – тези страхове често са напълно основателни, особено когато по медиите се показват подобни аварии; (2) нежелание за загуба на контрол – обикновено този страх се проявява при самоуверени като цяло хора, които предпочитат да се возят в превозни средства, в които те упражняват контрол (автомобил и др.), избягват обществен транспорт и страхът от загуба на контрол често се демонстрира като избягване на ползването на асансьора, (3) страх от преживяването на пропадане при спускането на асансьор, като описваното от авторката на писмото и др. Втората и третата причина за избягване на асансьора рядко са осъзнати. Характерно за третото преживяване е, че то, както го описва клиентката, се проявява обикновено, когато тя е сама в лифта. Това най-често се дължи на това, че тя изпитва базисна несигурност и „пропадайки“ с асансьора надолу, нейната несигурност се актуализира, което й причинява значителен дискомфорт и тя избягва всячески това преживяване.

В случаи като посочения в терапевтичен план е необходимо да се достигне до причината за страха от пропадане – несигурността, след което да се работи по посока на преизграждане на сигурност и увереност в себе си. Напълно противоположна е терапевтичната стратегия при случай 2, а именно нежеланието за загуба на контрол. В този случай хората се обучават от терапевтите преди всичко да отпуснат контрола и да приемат, че той невинаги ще е в техни ръце предвид непредсказуемостта на живота.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s