Приятелката ми не е много женствена

Обичам я каквато е, тя е моето момиче… Обаче се чудя как е възможно да е такава мъжкарана, защо е така и има ли шанс да се промени? Разбирате ли, тя поли въобще не носи, само панталони, дънки, клинове, такива неща. Вярно, все е на токчета, ама… Поли не носи, бижута също почти не, ама не е фенка, предпочита да е максимално естествена. Прическа рядко си прави, все една пусната коса и това е, най-много да се наклепа с някоя боя… Другите момичета седят по два часа пред огледалото и на мен винаги това ми е изглеждало страшно секси, но не – на нея й отнема около 5 минути да се оправи и пак хуква нанякъде.

А има страхотни данни да е по-женствена, много е изящна, има много нежни черти, просто сякаш не обича да се поддържа или не я е грижа толкова как изглежда, не знам. Говорили сме по тоя въпрос, тя не поема, според нея е ОК и е динамична (вярно е, постоянно прави нещо, като перпето мобиле е) и не е нужно чак пък толкова да се гласи. Мислил съм си дали не е от това, че като цяло животът й е труден – баща й почина наскоро, майка й е инвалид и тя се налага да яде двойно, аз се опитвам да помагам с всичко, дори и с пари, но тя пак предпочита повече сама да си се бори, а и аз мисля, че така е по-добре за характера й. Понякога обаче просто ми се иска да е по-женствена, да е по-изящна, по-внимателна, по-поддържана, знам ли… Мога ли да я променя в това отношение? Бих направил всичко по силите ми, за да е каквато искам. 

Какво отличава любовта от всички други интимни чувства – симпатията, влюбеността, страстта? Разликата е най-вече в това, че ние обичаме другия като цялост, а не просто той/тя ни е симпатичен с нещо, влюбени сме в него, защото засега познаваме само положителните му черти или изпитваме страст поради неговия/нейния сексапил.
Ние не знаем защо обичаме и пак обичаме – виждаме онова, което вероятно никой друг не вижда в обекта на нашите чувства. Намираме за великолепен начина, по който нашата любима прелиства страниците на любимата си книга, оправя къдрицата си, говори по телефона и се усмихва… Впечатлени сме от начина, по който тя си подбира дрехите и намираме за очарователни нейните панталони, гащеризони, клинове и дънки. Обожаваме пуснатата й коса и харесваме естествения й вид. Изпитваме огромно удоволствие просто да я гледаме как се облича и гримира за пет минути. Намираме за адски съблазнителен начина, по който тя си слага червилото, нищо че го прави набързо и твърде решително. Зашеметени сме от нейната кипяща енергия, намираме за вълнуващ целия този водовъртеж от емоции, който е тя.

Съвсем съзнателно използвах точно критиките на автора на писмото и ги показах по противоположния начин, за да онагледя, че любовта изкривява възприятията – тя превръща дори онова, което по принцип не харесваме, в изключително привлекателно, в източник на неспирно вдъхновение. Всичко останало – изискванията, които имаме – по-често са наши вкоренени представи за нещата, които нямат място в любовта. Защото тя просто Е, а не е е ЗАЩОТО. Ние обичаме вдъхновено човека до нас, независимо от това доколко той отговаря на нашите представи, включително за това кое е женствено или мъжествено. Много често мъжките представи за това как трябва да изглежда женствената, романтична жена, са свързани с миналото и корените им са в детството – много мъже си спомнят как майките им или други роднини са седяли на тоалетките, които бяха модерни преди години и отговаряха на онова бавно и значително по-безметежно време, и пренасят тези свои представи като очаквания във връзките си с жени, които са плод на сегашната динамична епоха. Виновна е представата, която поражда погрешни очаквания, а не жената, която е такава, каквато всъщност е и вероятно в очите на друг би била безкрайно женствена. На второ място, женствеността и мъжествеността, Анимата и Анимусът, не са статични в нас и в ситуации на криза, на трудни житейски периоди, често Анимусът (мъжката страна в психичното на всяка жена) се активизира и хипертрофира, не толкова, защото самата жена желае това, а защото тя вероятно се чувства неподкрепена. Защото е вероятно Анимусът в мъжа до нея, ако тя има такъв, да не е достатъчно подкрепящ и за нея е наложително да развие своето собствено мъжко начало. Една жена, която има партньор, ще бъде точно толкова женствена, колкото мъжът до нея й позволи да бъде и колкото женственост той съумее да види в нея.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s