Как е правилно да дам насоки на детето си, за да не го загубя?

Здравейте,

Искам да намеря път към детето си, див тийн на 14 години, момче, ако не стана ясно. Не знам как да го възпитам правилно, лутам се, не знам дали е правилно да му осигуря всичко (имам възможност да му дам средно ниво спрямо неговите приятели по-високо от средното), нищо че съм самотен родител или е по-добре да му дам минимума и той да си върви нагоре сам? Страх ме е да не ме намрази, ако избера второто? За него сигурно ще питате – той е фин, чувствителен, а в същото време амбициозен, знае какво иска, от малък е такъв. Има мечта да си направи звукозаписно студио, да е продуцент по-скоро. Не знам доколко тази му мечта е реална, не знам дали да го стимулирам да се развива в това отношение или да е по-прагматичен. Времената са много объркани, не знам как да намеря правилния подход към него и ме е страх да не го загубя, ако го откажа от мечтите му.

Често получавам писма на съзнателни и отговорни родители, които се интересуват искрено от желанията на децата си и все пак искат да им помогнат да са по-адаптирани към реалността, която, особено българската, има свойството бързо да охлажда ентусиазма на младия човек и да ограбва мечтите му. Но има ли нещо по-вдъхновяващо от мечтите на младите – да открият лекарство за тежки заболявания, да създадат успешна организация в полза на хората или като тази на сина на авторката да създадат звукозаписно студио, което да създава музика? Какво биха били младите хора без техните мечти, които те пазят много свидно? И все пак, предвид разбърканите ценности и увреденото в посока на материализма общество, в което оцеляването става все по-трудно, как да постъпи родителя така, че, от една страна, да не тласне детето си в неподходящо за него направление, а от друга – да не му отнеме ценностите и идеалистичните цели? Смятам, че родителят на първо място е необходимо да информира детето, да го „приземи”, но на второ – да подкрепи. Обикновено в тези случаи децата се замислят, тестват реалността и често стигат до компромисни варианти – все пак в случая със сина на авторката, едва ли някой е забранил това детето й да има по-прагматична работа, а музиката, звукозаписите и продуцентството да са неговото любимо хоби. Ролята на родителя в подобни деликатни ситуации, когато е важно да се запазят изградените доверие и разбирателство, е да запази необходимата дистанция от детето и да съумее да го приземи и подкрепи едновременно, да се справи с това да му посочи реалистични варианти, които са доказано успешни или поне по-малко рискови в конкретната социална среда и семейна ситуация.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s