Защо не мога да отстоявам себе си?

Може би към вас се обръщат хора с много сериозни проблеми и това, което аз ще споделя не е никакъв проблем, но за мен е, тъй като започна да ме измъчва. На 26 години съм и мисля, че е време да се променя макар и в малка степен, защото както е тръгнало след 10 години ще съм развалина и кълбо от нерви.

„Проблемът“ ми е, че съм прекалено добър човек, колкото и смешно да звучи това – просто съм такава, че не мога да отказвам и винаги гледам да угодя на другите, независимо дали на мен ми харесва нещо или не. Както на приятели, гаджета, така и на шефове, дори и на малко познати хора. Често страдам от това и се самоупреквам, че съм такава, но не знам каква е крачката, за да се променя. Много съм нерешителна и пропускам много неща, защото ме е страх да рискувам. Иначе съм много амбициозен човек и инат в добрия смисъл на думата – каквото си го наумя, че трябва да стане, го правя, но това че не мога да казвам „Не“ ме съсипва. Напоследък ми се натрупва много напрежение в работата именно заради това – шефовете са ме превърнали буквално в робиня, направо съм на повикване – трябва да съм на разположение денонощно и така съм ги свикнала, откакто започнах работа. Усещам, че вече не издържам на това напрежение, което реално сама си преживявам. Моля ви, дайте ми съвет как мога да се преборя със самата себе си и да се пречупя да съм поне малко непукист и да не съм толкова притеснителна от всичко и от всеки?

Невена

Случаи като този на Невена съвсем не са редки, особено в нашата социална реалност. Прави впечатление, че за повечето хора е трудно както да очертаят своите лични граници, така и да не нахлуват в тези на другите.

Защо е важно да се научим да очертаваме ясно границите си и защо толкова трудно се научаваме да правим това и проявяваме несъзнателни съпротиви?
На първо място, живеем в култура, в която не е прието да се казва „Не“ и това е признак едва ли не на лошо възпитание. Поощряват се покорството и съгласието на практика с всичко. Всъщност има огромна разлика между лошо възпитание и това да отграничиш категорично себе си и собствените си желания, ценности и цели от тези на другите. Второто показва, че разбираш собствената си ценност и не държиш да бъдеш харесван от всички, а за теб е важно да си автентичен, да се харесваш на самия себе си.

Обикновено хората се съпротивляват упорито на този свой естествен стремеж – да отстояват себе си. Основният им страх е свързан с това да не бъдат отхвърлени, задават си въпроса: „А какво ще стане, ако покажа мнението си?“ Вероятно нищо особено. Най-вероятно ще бъдат отхвърлени от онези, които така или иначе не ги ценят (и смятат, че отказът е вреда в полза едва ли не на обществото, света и вселената, и дори понякога демонстрират синдром на обида от така непристойното поведение просто да отстояваш и да вярваш в себе си) и уважавани от другите, които могат да разберат смисъла на тяхното поведение. Важното за всеки един човек е да осъзнае, че стойността на малкото хора, които ни ценят, когато казваме „Не“, е многократно по-голяма от ценността на онези, които ни приемат, само когато казваме „Да“.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s