Асоциална ли съм?

Не харесвам много обичайните ми контакти.. Имам доста затворен живот в момента.. Такива са обстоятелствата.. Работя обикновена работа .. Нищо ново там не научавам.. Една рутина.. Имам малко приятели.. Три деца, малки са и почти всеки ден излизаме по детските площадки.. Насилвам се да говоря с някоя майка там.. Мога да говоря с всички.. Но не ми харесва.. Всичко ми е скучно.. Говори се само за децата.. За битовизми.. За обичайните неща.. А аз не си падам по турски сериали.. Не знам кой е Хазъл.. Не гледам Брадъри.. Касиерка съм, но имам образование.. интереси.. имах и мечти до скоро.. Все още се интересувам от света.. чета много… за неговите герои… за велики личности.. за природата и всичко живо.. Понякога като съм навън оставям децата да играят, а аз  предпочитам да си чета.. Исторически романи, биографии.. Или за животните и птиците, последно четох за кондора.. Странна ли съм, че предпочитам тази реалност пред онази на другите?

Напоследък често се среща един шеговит термин – „селективно социален” човек – и той добре обрисува профила на авторката на това запитване. Случва се така, че в много социални ситуации, в рамките на които ни се налага да общуваме от приличие, не се чувстваме на място, защото бихме искали да говорим за други неща, а не сме от онези, които владеят до съвършенството уменията да водят т.н. small talk – салонните разговори, водени не от интерес, а от благоприличие. И да, безспорно всеки човек е една Вселена, но как да постъпваме, ако тази Вселена е твърде тясна в своя обхват и в нея гравитират единствено планети, населени с битовизми и скука? Как да се държим, ако на фона на разговорите за формати като Фермата, Вип Брадър и поредния от многото турски сериали, нашите интереси, насочени към съвременното предприемачество, блокчейн технологиите или както в случая на авторката – към впечатляващото в света, не резонират по никакъв начин, а ние имаме много малко време във всекидневието, в което да се посветим на интересите и използваме всяка минута за това? Странно ли е, признак на лошо възпитание и на социална апатия ли е, ако предпочитаме да потънем в собствения си свят поне за малко? Разбираемо е, че на детската площадка, която авторката споменава, едва ли има шанс да води разговор по нейните интереси, но тя също така съвсем не е задължена да посвещава времето си на протяжни разговори, които смята за безинтересни и това не е признак на социална апатия, а на способност да очертава ясно границите на интересите и да разпределя времето си разумно. Важно е също така да отчетем дали се намираме в определена социална ситуация да удовлетворяваме своите лични потребности или тези на другите. В конкретния случай, авторката се стреми да удовлетвори потребностите от общуване и игра на открито на децата си, а не да задоволява своите собствени потребности от общуване. Следователно тя съвсем не е длъжна да води задълбочени беседи с хора, с които случайно са попаднали в тази социална ситуация – достатъчно е да проведе кратки разговори от приличие, след което може спокойно да продължи да чете книгите или материалите, които вече задоволяват нейните лични потребности от себеразвитие и обогатяват иначе затворения й и относително скучен по нейните оценки живот. Друга добра идея е авторката да потърси възможност за участие в социални групи на хора с нейните интереси, които да може да съчетае с грижите за децата си – например участие в огромния брой онлайн-форуми и групи с най-разнообразна тематика.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s