(Не)лечимата болест „любов“

Здравейте,

Попаднах случайно на сайт и Вашият имеил и много се радвам.!!Наистина,защото отдавна имам нужда от помощ,но все се надявах да се справя сама. Един път потърсих помощ при психиатър, изписа ми хапчета, които пих, но недопих, защото мразя да пия лекарства.

Проблемът ми е от любовно естество.

Аз съм на 55 години и се случи да се влюбя безумно в един мъж на 41 год. Не мога да се позная,аз ли съм или не??? Това продължава доста време … след някой друг месец ще стане 2 години. Разделихме се един път, сега отново сме разделени. Аз обаче не мога да се примиря,не мога да спра да мисля за него. Плача през ден. Не го планирам, така се случва. Един ден съжалявам,мразя и себе си и него,а другият ден плача, плача и го искам…!

Зарязах всичко…!Започнах да пия. Станах за 2 години 100 кг. Знам, че имам нужда от помощ, но не я търся.иска ми се по-скоро да умара,отколкото да живея. Опитвах се да намекна на дъщеря ми, че искам разговор, че съм депресирана, но така остана глас в пустиня. Тя знае за какво се отнася, познава го, защото ги запознах, но остава настрана… от проблема ми!

ПОМОГНЕТЕ МИ….МОЛЯ ВИ!!! ИМАМ НУЖДА!!! ИМАМ НУЖДА ДА ЗАЖИВЕЯ НОРМАЛЕН ЖИВОТ! СЕГА НЕ ЗНАЯ КОГА Е ДЕН, КОГА НОЩ….!!! НЕ ИСКАМ С НИКОГО ДА СЕ СРЕЩАМ!!

ЖИВОТЪТ МИ НЯМА СМИСЪЛ. ЛЯГАМ И СТАВАМ С МИСЛИТЕ САМО ЗА НЕГО………!!

Преди да го срещна бях болна всеки ден. Четях вестници и книги само на тема“Здраве“ получих и алергична хрема + всичките ми останали болести… а откакто го срещнах… не съм боледувала дори от хрема 2 години (преди всяка зима и пролет по 2-3 пъти съм била хремава!!) Това може би е единственното нещо, което ми се случи хубаво.

Как да изляза от това състояние??

Моля Ви..помогнете ми. Ще съм Ви благодарна БЕЗКРАЙНО!

ЗДРАВЕ И УСПЕХИ!

Мирела

В коментара си ще започна с цитата на А. С. Пушкин – „Любовната болест е нелечима”, казано с усмивка и напълно в контекста на края на писмото на Мирела Преди известно време в професионалните среди (психологическите и психиатричните) много активно се говореше, че любовта може да бъде добавена към диагностичния наръчник на болестите като психично нарушение, предвид че влиея негативно на човешкото функциониране („Не мога да позная аз ли съм или не?”, „Разделихме се… аз обаче не мога да се примиря, не мога да спра да мисля за него… един ден съжалявам, мразя и себе си и него, а другият ден плача, плача и го искам…”). Действително любовта (когато не е влюбване, а е дълбока и трайна като всяка „истинска” любов) променя напълно хората, често до неузнаваемост, особено ако в допълнение е и несподелена или бурна (арена на силни чувства, характеризираща се с много събирания и раздели), което превръща обекта на чувствата в още по-притегателна фигура. Има много мнения за това кога е необходимо да се намеси специалист и дали любовта трябва да се „лекува”. Решението дали човек да преживее чувствата си или да се опита да ги потуши (особено ако е склонен да описва живота си в болестна терминология, т.е. склонен е да вижда повече дефицитите, нарушенията и дисфункциите, както прави Мирела в своята заявка) е силно индивидуално. Моето професионално мнение е, че любовта е солта на живота, онази болест, която може да ни излекува от всички останали (Мирела добре акцентира върху това в своя разказ), която променя живота ни като магия  да, действително поражда проблеми, разклаща подреденото ни битие, разбърква като вихрушка мислите, чувствата и намеренията ни, но и с най-голяма сила извежда на показ онова, което ние всъщност сме, онези, които копнеем да бъдем. Любовта трябва да се преживее, да се остави да премине като хремата  от само себе си или да не премине (защото някои любови са до живот) и да съумеем да извлечем най-хубавото от нея  да оценим колко ценни са вълнението, трепетите, дори тревогите и страданието в любовта, защото те всъщност ни развиват, обогатяват и движат напред в нашето емоционално развитие. Срещу любовта трудно може да се бори човек (обикновено е безполезно, сочи опитът), тя може само да се изживее. Важното е обаче в тези моменти, докато обичаме, особено ако преживяваме несподелени чувства (макар че те често са разрушителни в най-острата си фаза, обикновено преминават с времето или човек свиква да живее с тях и подрежда живота си въпреки тях), да не сме сами, да имаме някого, с когото да споделяме и да сме напълно искрени  обикновено този наш посветен довереник може да ни изслуша, подкрепи, уравновеси (в моментите, когато ни е трудно в любовта) и да ни помогне да не загубим себе си, докато обичаме друг.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s