Чувствам се различна от другите

На 31 съм, омъжена от много години, без деца (трудно забременяване вече 8 години), работя като продавачка в една будка, имам хубаво семейство и малко на брой, но верни приятели. Обаче винаги се чувствам странно, неразбрана, сякаш между мен и другите има невидима стена, усещам някакъв хлад от всички към мен. Дали съм много чувствителна или съм различна от тях? Около мен се говори само за работа, за пари, за сметки, за къщи, вили и апартаменти и понякога ми дотяга от това, усещам как слушам с едно ухо и само кимам, дори без да чувам какво ми се говори. По някакъв начин цялото ми обкръжение ме потиска. Или няма какво да споделя и аз? Моят живот е като цяло скучен – без особени събития, но аз си го харесвам… или съм свикнала, не знам?

Истината е, че като дете исках да стана биолог и досега ми остана голяма страст към това – имам над 100 растения вкъщи, мога с часове да чета за тях, да си ги поливам, подрязвам и обгрижвам.  Обожавам да чета и гледам филми, свързани с растенията и май няма с кого да споделям хобито си. Може би е малко мъчно, че не се посветих и на това, но нямаше как – родителите ми нямаха пари да ме издържат да уча, а след това се омъжих и според мъжа ми тези ми интереси са „вятър работа“. Не знам дали ако се върна към хобито си, ако по някакъв начин успея да уча това, няма ли да ми е по-добре? Или по-скоро да се включа в някакъв клуб по интереси? Вие как мислите? Мъжът ми не гледа с особен ентусиазъм на идеята да уча – той е работник на строежи и казва, че съм щяла да стана многознайка и само да го потискам. Но… аз не знам. Посъветвайте ме нещо?

Дарина

В писмото на Дарина се открояват две основни теми: за запазването на самобитността на личността в отношенията с другите и за свободата та на личния избор в семейството. Смятам, че и двете теми са особено актуални.

Дарина описва едно все по-често чувство за самотност у хора с ценностна система и интереси, които донякъде вече принадлежат на миналото. Вижда се, че тя е скромен, трудолюбив, чувствителен човек и нейният светоглед е силно контрастиращ с едно общество, което по нейните думи говори предимно за „пари, за сметки, за къщи, вили и апартаменти”, т.е. едно общество, което в национален и глобален план, е все по-обсебено от материалната страна на живота. А тя, макар и да е непренебрежима, едва ли изчерпва цялостта на живота, към която Дарина по свой начин се докосва. Тя се чувства отчуждена, просто защото е носителка на едно отминало сякаш време, на едни ценности и интереси, които не са актуални за нашата съвременност. Няма какво особено да се направи – ценностната система на един човек, веднъж формирана, е относително устойчива през целия му жизнен път. Остава преди всичко възможността подобен човек да открие хората като самия него (които съществуват, нищо че вече са малцинство) и да се успокои.

Вторият въпрос, признавам, е един от любимите ми, особено факта, че българското общество все още носи в някаква степен белезите на патриархалността от миналото. Моите наблюдения са, че по-възрастните мъже в България (условно на 40+ години към момента) трудно приемат съвременното място на жените в обществото, а именно по-високото образование на жените, повечето варианти те да устроят и живеят пълноценно без да са зависими от мъжете за това. Една съвременна жена относително лесно може да завърши престижно образование, да работи в корпоративна или друга среда, която й осигурява престиж и материално положение – тя може свободно да има собствен дом, да пропътува света, да участва пълноценно в социалния и културния живот, дори да има деца и/или да ги отглежда напълно самостоятелно (без да засягаме темата доколко от психологическа гледна точка това е пълноценно отглеждане на дете). За нея вече не е нужно да е съпруга на някого, за да й е достъпно всичко това, а за дребните ремонти по колата и дома си винаги може да наеме специалисти, на които да плати примерно. И един допълнителен щрих – въпреки своята еманципация, жените си остават жени и те все още имат нужда от мъже. Смятам, че проблемът в отношенията в съвремен контекст е много повече в мъжете, отколкото в жените, защото описаната от мен жена като типаж е изключително трудна за приемане от страна на по-възрастните и по-консервативните мъже – нейната сила и нежност, способността й да бъде успешна в различни социални роли несъзнателно плаши мъжете, които смятат, че интимната връзка се основава на подчинение, а не на партньорство. Или казано шеговито: „Ако един мъж може да приеме, че жена му да е умна, красива и богата, вероятно я обича. Ако може да съдейства за това и след това да признае този успех гласно, вероятно я обожава.”🙂 Случаят на Дарина, разбира се, е по-скромен от това описание – тя би искала да учи биология, но я спира мъжът й, който казва, че тя ще стане многознайка и само ще го потиска. Но и зад тези простички думи стои трудността в това да признаеш качествата на другия, да го насърчиш да се развива и да признаеш гласно неговите успехи. Стои трудността да разбереш, че ти самият като мъж няма да загубиш, а ще спечелиш имайки до себе си една щастлива и удовлетворена от себе си жена. Стои трудността да постигнеш знанието, че любовта е да мислиш не за собственото си, а преди всичко за щастието на другия и най-вече – да му дадеш свободата да избере онова, което ще го направи щастлив. Това по същество е мъдростта на любовта и един истински залог за успеха на едни пълноценни, а не само формални отношения.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s