Защо ми трябват почивки от приятеля ми?

Искам да знам защо ми се случва уж да обичам приятеля ми и да искам да съм с него (в това не се съмнявам), но и също така от време на време сякаш да се откъсвам от него и да искам известно време да сме разделени, да отида за уикенда някъде без него, да се прибера при нашите пак без него, изобщо да сме отделно няколко дни. Случва ми се около веднъж в месеца и това хипер много ме дразни, но на мен ми трябва. А съм убедена, че искам само него, искам да живеем цял живот заедно, да имаме много деца, да умрем в един ден и т.н. Любовта ми към него е болезнена, но заедно с това…

Коментарът ми по тази тема е много кратък: хората се раждаме и развиваме с различно сложен емоционален живот. Една част от нас са склонни да са в по-голяма степен повлияни от медийните влияния, а и от особеностите на собствената си емоционалност и да асоциират любовта неизбежно с близостта. За тях физическото разстояние неизменно е белег на отчужденост.

За други – нека ги наречем с по-различна от масовата емоционалност и с по-изразена самобитност – дистанцията е необходима, дори и в случаите, когато любовта им е дълбока и искрена. В тези случаи дистанцията е в известен смисъл „глътка въздух“, очертаване отново на собственото Аз (което в голяма степен губи очертанията си в по-интензивните интимни отношения), отдръпване, за да спасиш себе си от неизбежното сливане с другия, което психиката на по-чувствителните хора разбира като опасност. Защото ще ме има ли, ако го няма (хипотетично) другия? Затова трябва да избягам, поне за малко, за да се убедя, че ще има и отвъд това съдбовно „Ние“. Проблем (както го описва и клиентката с име Macabre) има, когато партньорите в двойката интерпретират дистанцията различно и техните разбирания са несъвместими.

В заключение, мога да обобщя, че дистанцията е относително понятие и се определя изключително от конкретните потребности, преживявания и емоционалност на хората в едни отношения и е важно тя да бъде тълкувана именно в този контекст, а не изобщо и по принцип. Ето защо се случва така, че разстоянието (физическо и психическо) разрушава повърхностните отношения и задълбочава сериозните. Но отново подчертавам, че дистанцията може и трябва да се разглежда единствено в контекста на индивидуалната личност и на конкретните отношения в двойката.

~ Силвия Давидова-Иванова, психолог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s